Кърваво писмо до Червена България: Държавата задължи Божков да поеме Лефски, но фалитът е близо

Един от най-уважаваните фенове на ЦСКА Пламен Живков написа писмо до привържениците, което се превърна в най-споделяното в социалните мрежи.

Предлагаме ви го в целия му обем:

Васил Божков влиза в „Лефски“. „Отборът на народа“ за пореден път се демаскира като отбор на всички власти. Под каква форма и за колко време, предстои да разберем, а и то зависи от много фактори и най-вече политически.

За ЦСКА това означава допълнително усложняване на и без това тежката ситуация. Основният ни враг добива сила, която ще използва преди всичко срещу нас.

Не ще и съмнение, че дългосрочните проблеми на подуенския клуб няма да бъдат разрешени и рано или късно ще доведат до превръщане на фактическия му фалит в юридически. Но в краткосрочен план нещата стоят различно. Освен че Божков разполага с практически неограничени финансови ресурси, ясно е и, че държавата е тръгнала да спасява с цялата си мощ „Лефски“ не само финансово, но и спортнотехнически, щом е направила на силен и относително недосегаем бизнесмен като него предложение, на което не може да се откаже. Това автоматично значи и помощ за материалната база и всяческа подкрепа от слугинския футболен съюз.

Разбира се, ние няма да се предадем. Преживяли сме и други такива периоди. Но, ще ни бъде тежко, много тежко. Само единни, твърди и много умни, можем да разчитаме на някакъв успех. И нека спрем вече с доброволното обръщане на другата буза за поредния удар от враговете. Как така, докато на други се опрощават наеми и се строят трибуни, пращат се под строй спонсори и се опрощават дългове, ние, не само че плащаме огромни наеми, ами проведохме цяла фенска кампания да не би случайно да пропуснем да платим 8 милиона на същата тази двулика държава и на мошенници, източвали клуба.

Когато си с вълци в гората, не можеш да бъдеш невинно агънце. Трябва да си вълк, а в нашия случай лъв. Стига с такива „високоморални“ жестове, стига с вечното мрънкане, хленчене и претенции.

Да се стягаме, да пълним стадиона, да подкрепяме безусловно отбор, играчи, треньори. Ако ни създават проблеми със стадиона, трябва да сме готови да излезнем и на жълтите павета. Войните не се печелят от мрънкачи, глезльовци и паникьори, а от железни бойци, обединени в непобедима армия. Червената армия.

Няма да се предадем. Ако трябва, ще умрем. Напред, Армейци!