„Една от големите грешки на Наско Сираков в Левски. Трябва да я кажа, изслушайте ме.“

При представянето на Николай Костов изпълнителният директор на Левски Даниел Боримиров с голяма доза самочувствие и помпозност заяви това, което всеки шеф на клуба трябва да каже не просто при всеки следващ треньор, а по всяко време на денонощието. Иначе това няма да е Левски, въпреки че през годините имаше и случаи, в които се говореше – важно е да сме колкото се може по-напред в класирането. Но боримировата титла и първо място сякаш това са различни цели, бе сложено на масата и както се казва – вече нямаше мърдане. Така де, може да е всичко, но Левски си е Левски и трябва да гони златните медали.

Към този момент обаче целите на Боримиров и амбициите на Костов не са изпълнение с особено съдържание не само защото към момента

сините са чак

на пето място

Което може да се разглежда и в положителен аспект, защото излизането от челната плейофна група е въпрос само на две точки. И понеже собственикът и изпълнителният директор предпочитат да не говорят пред медиите, а оттам и пред феновете, а вместо това да работят (б.а. – по техни думи), ще се опитаме да обясним къде бъркат генерално откъм развитие на отбора. За клуба е ясно – най-важният мач е с НАП и това вече се изтърка, а и в тази посока сводките са нерегулярни и не достатъчно ясни.

Една от големите грешки на Левски в спортен план е небалансираната селекция и по-точно липсата на алтернативен централен нападател. Дано един ден Билал Бари да се възстанови напълно и да се върне на терена, ако не по-силен, както се пожелава в такива случаи, то поне на същото ниво. Което, погледнато реално, в никакъв случай не е по-ниско от това на номиналния настоящ на поста номер 9 Рикардиньо. Бразилецът вкарва, но нито е търсеният голаджия и хищник, нито пък в играта без топка е както трябва. Особено във втория компонент Бари е много по-добре.

Няма смисъл да ги сравняваме повече, идеята е защо шефовете и треньорският щаб толкова време не потърсиха още един централен нападател. Ясно е, че на „Герена“ броят стотинките, но винаги можеха да се намерят варианти за конкуренция на Рикардиньо. Дали ще се вземе под наем, дали ще се купи с малко пари за продавача и голям процент при следващ трансфер, съвременният футболен пазар предлага богата гама от опции. Хората привличат с отложено плащане, с процент на посредниците, с част от правата в друга агенция, а друга в еди-кой си предишен клуб на играча, в Левски може и да са си размърдали пръста, но налице резултат няма. А треньорът Костов всеки път, като не потръгне играта и като се обърне към пейката и там е юношата Преслав Бачев, който имаше късмет веднъж да вкара като резерва късен победен гол, но за сериозни цели си трябват по-класни футболисти, особено на върха на атаката.

Отваряме класирането и отгоре надолу виждаме – Локо Пловдив има резерва, която вече си вдигна нивото и цената, в Черно море ги въртят, Атанас Илиев е за еди-каква си противникова защита, Иса е за друг вид игра, в ЦСКА засега Назон и Естрада не отстъпват на купения за около 2 милиона евро Фаетон, в Лудогорец въпреки сътресенията и текучеството винаги имат голям избор, след Левски е Арда с Боруков и Тонислав Йорданов, ЦСКА с 1948 имат много и изобщо Костов

може да

завижда

на всеки

от колегите си от горната половина на класирането.

Треньорът на сините хубаво предприе стратегия да не се впуска в горните етажи на клуба по подобие на предшественика си Станимир Стоилов, но беше редно да се поработи в движение по селекцията. Няма как да се говори за цели и амбиции без адекватна политика по отношение на потенциала в съблекалнята. Костов познава добре пазара в Украйна, в Кипър, все отнякъде можеше да се вземе някой свободен агент с 6-месечен договор. Саид Ибраимов можеше да удари едно рамо с някое нападалче от казахтанското първенство, Боримиров трябваше да поработи малко на българския пазар, но треньорът не биваше да бъде оставян само с Рикардиньо. Фалшиви деветки, леки нападатели, премествания, въртележки, този да мине там, онзи да застане там – тези неща могат да се правят понякога като изненада за съперника, но не и за постоянно. Илиян Стефанов да пробваме, Джемили да го тестваме и напред, това в никакъв случай не е подход на отбор, който се бори за титлата.

Автор: Желю Станков / „Тема спорт“