След 5 тежки операции, радости, медали и сълзи, аз – Теодор Салпаров, ви казвам довиждане

Теодор Слапаров се сбогува емоционално с националния отбор по волейбол. Ето какво написа той в социалната мрежа „Фейсбук“:

„Скъпи приятели, дойде време да обявя официално и тук, че вчерашният ни мач беше последният за мен и Виктор Йосифов с фланелките на Националния отбор! Не ми е лесно да опиша всички години и емоции, които са събрани в душата ми и да ви ги предам в няколко изречение, но ще опитам.

Влязох в отбора, когато бях едва на 17! Сега съм на 37! По-голямата част от живота ми до момента е преминала там! С момчетата често сме прекарвали повече време заедно от колкото с близките си! Докато играем за флага през тези години ние израствахме, родиха се децата ни, едни идваха – други си отиваха, но едно не се промени – желанието ни да прославяме България с успехи! Равносметката за мен в този отбор :

Бронзови медали на Световното Първенство 06″ в Япония!

Бронзови медали на Световната купа 07″ отново в Япония!

Бронзови медали от Европейското първенство 09″ в Турция!

Участие на две поредни Олимпийски игри – 2008 в Пекин с 5-то място в класацията и 2012“ в Лондон с 4-то място, когато не ни достигна малко, за да се качим на почетната стълбичка!

Но ние отдавна сме качени на по-важната почетна стълбичка! Тази на нашите фенове и българите, които винаги са ни подкрепяли по трибуните и пред екраните! Тя разбира се е по-важна от всеки медал и отличие, защото любовта на хората не се подарява, тя се заслужава! Благодаря ви българи , за цялата любов, с която сте засипвали мен и момчетата по време на нашите големи и малки победи, но и по време на нашите големи и малки загуби също така!

Простете ни, че не успяхме да се класираме за тази Олимпиада!

Повярвайте, ние много искахме да ви зарадваме! За мен щеше да бъде пък още по-красиво да завърша кариерата си в Националния отбор с трето участие на Олимпиада, но такива са правилата! Животът продължава!

И така, днес – след толкова години на труд, преодоляване, 5 тежки операции на краката, след толкова емоции, радости и сълзи, аз – Теодор Салпаров, казвам довиждане на фланелката си в Националния отбор и отстъпвам място на по-младите!

Моля се поколенията, които идват след нас да ни донесат още много поводи за гордост!

Момчета, обичам ви!