Генералният секретар на Българската федерация по борба: Титлите ни трябваше да бъдат две

Генералният секретар на Българската федерация по борба Валентин Райчев постави висока оценка на националите ни за представянето им на Световното първенство в Унгария.

Олимпийският шампион заяви, че е изключително впечатлен от титлата на Тайбе Юсеин, смята че такава е заслужавала и сребърната ни медалистка при жените Биляна Дудова, коментира схватките на натурализирания арменец Айк Мнацканян, а разбира се не пропусна да похвали и младия Кирил Милов за завоювания сребърен медал от Мондиала в Будапеща.

Ето какво каза Валентин Райчев пред колегите от Топспорт за младите ни надежди в един от най-българските спортове, както и за „тайфуните ни с нежни имена“ (по едноименния филм на Милен Гетов) при дамите на тепиха:

Г-н Райчев, каква оценка бихте поставил като цяло на националите ни, взели участие в Световното първенство по борба?

– Висока! Доволни сме от постигнатото. Има и изключения, но това е неминуемо, когато в единия стил преминаваме през очевидна смяна на поколенията.

Визирате свободния стил?

– Точно така.

Това ли е причината и за липсата ни на медал при свободняците.

– Да. Нормално е да се преминава през такъв период. Просто в случая контрастът бе по-сериозен, с оглед направеното от останалите ни борци.

Защо, според Вас, преходът от старото към новото поколение в свободната ни борба се очерта по толкова категоричен и негативен начин? Нямаме готови кадри, които да заменят, наследят досегашните?

– И това го има. Но трябва да се вземе предвид факта, че Михаил Ганев, да речем, спря с борбата, братя Новачкови се оттеглиха от отбора, младите ни борци имат нужда от още много време и трупане на опит, преди да станат по-конкурентоспособни и т.н. Когато се получи сбор от всичко това, виждаме и негативните последици. Стават очевидни за всички. Но предполагам, че това е период, фаза, през която трябва да преминем.

Жените ни стъписаха света. Лично за мен резултатите им никак не са изненадващи, тъй като съм наясно с класата, с която разполагат, както и безкрайните усилия, които полагат.

– Страхотни! Тайфуните ни с нежни имена, както беше в онзи български филм. Отнесоха конкуренцията. Напълно заслужена титла за Тайбе. Излезе и доказа на всички, в това число и на самата себе си, че може много. Че е способна на най-големи успехи в борбата. Лично аз смятам, че титлите ни трябваше да бъдат две. Биляна заслужаваше златото. Това предупреждение, с което спечели опонентката й, не беше съвсем коректно.

Дърпането и въобще закачката между нея и китайката най-малко беше взаимно.

– Да, именно. Да не говорим, че по-скоро съперничката й наруши правилата, отколкото ние да сме били в грешка. Поздравявам и нея, както и всичките ни момичета за чудесното им представяне.

Айк също оправда гласуваното му доверие и придобития си български паспорт.

– Разбира се. И трябва да се вземе предвид това, че той близо две години не се беше борил. Да не го забравяме.

Признавам си, че бях много приятно изненадан от Милов.

– Талант. Безспорен. Едва ли някой го беше слагал в сметките. А виждате какво стана.

Можеше както не беше в сметките, така да вземе и титлата. И то в толкова конкурентна категория. А кариерата му тепърва предстои да бъде разгърната в пълния й размер, така да се каже.

– Да. Сега вече даде сериозна заявка за уменията си. Ще видим в каква теглова дивизия ще се насочи. Може да избира, така да се каже, тъй като е в страхотна форма и може да реши да се подвизава и в различна категория.

Важното е, че българските борци за пореден път не разочароваха и отново дадоха повод да говорим за тях. С положителен знак.

– Точно така. България е и винаги ще бъде фактор в този спорт. Винаги!