За разочароващия старт на ЦСКА и човешката психика

След драматичния край на предходния сезон и изпуснатата титла, новата кампания за ЦСКА започна с нови надежди, но и с известна доза несигурност.

Въпреки всичко, в началото на лятото нещата изглеждаха по-скоро положителни. Беше направена отлична селекция. Привлечени бяха футболисти със сериозна визитка, а гръбнакът на отбора от миналия сезон беше запазен.

Привържениците чакаха с нетърпение и надежда началото на новото първенство, като още в първия кръг организираха масово посещение в Пазарджик. Капацитетът на сектора за гости се оказа недостатъчен да побере всички желаещи да подкрепят състава на Саша Илич, заради което се наложи домакините да пуснат „червени“ фенове и в централната трибуна на стадион „Георги Бенковски“.

Въпреки безличното нулево равенство срещу Хебър, въпреки постната продукция на тима срещу Крумовград, феновете изкупиха всички възможни билети за мача със Сепси в Лига на конференциите само няколко дни по-късно. Вместо най-после да видят очакваното силно представяне, отговарящо на заявените амбиции и претенции, любимият им отбор се представи крайно неубедително и загуби срещата с 0:2, без да успее да окаже сериозна съпротива на грамотно играещия румънски тим. Това коства поста на Саша Илич и неговата смяна с Нестор Ел Маестро.

Последвалата катострафолна загуба в реванша в Сфънту Георге и поредното слабо представяне в първенството при домакинското равенство срещу Славия опънаха докрай нервите и на без това взискателната „червена“ публика. В резултат на това, след мача някои от футболистите бяха причакани и обиждани от разгневени привърженици.

И така се стигна до категоричното поражение с 0:3 от големия дразнител Лудогорец, гарнирано със слаба и бездушна игра. След него някой от най-крайните фенове не издържаха и си изкараха гнева върху вратите на стадион „Българска армия“, и надраскаха административната сграда.

Логично, на следващия ден от клуба пуснаха декларация, осъждаща тези действия. По-интересното, лично за мен, в нея обаче е друго. Нейното начало. Ще цитирам дословно:

„Преди два месеца завърши един много тежък сезон. Бяхме на предела на силите, дадохме всичко от себе си и бяхме много, много близо до целта. Психически и физически отборът достигна своя лимит. Някъде там между края на миналия и началото на този сезон не успяхме да намерим своя ритъм. Изглежда, че не успяхме да се съвземем от преживяваното изтощение и разочарование“.

Ясно е, че много хора няма да приемат това обяснение. Но дали пък точно там не се крие истината за разочарованията в „червено“ от началото на сезона?

Когато си се борил за нещо докрай, искал си го с цялото си сърце, вложил си всичките си усилия за постигането му и въпреки това то ти се е изплъзнало, не е ли нормално да изпитваш физическа и психическа обремененост?

Футболистите също са хора и човешките емоции не са им чужди. Дали наистина играчите, които носиха отбора на гърба си през целия минал сезон, не са емоционално и физически изчерпани? Дали разочарованието още не ги държи? Дали новият сезон не дойде твърде скоро и това да е причината те да са бледи сенки на себе си?

Може много да се разсъждава, но истината е, че всеки човек знае най-добре за себе си как приема успехите и провалите. На някои им трябва повече време да се съвземат, докато други бързо оставят даден резултат, било то положителен или отрицателен зад гърба си.

Примери в света на спорта също има много, както за състезатели, които след даден неуспех се амбицират допълнително и в крайна сметка стигат до върха рано или късно. Разбира се, има и такива, които така не успяват да се съвземат след даден провал.

В коя категория ще попаднат футболистите на ЦСКА, само времето ще покаже, защото не винаги денят се познава от сутринта…

Автор: Богомир Василев / „Топспорт“