ЦСКА тръгва да гони плейофното диво

След над половин година превземане на върха в българския футболен шампионат ЦСКА сдаде първото място след директния двубой срещу Лудогорец. Сякаш с магическа пръчка изведнъж футболистите в червено станаха слабаци в очите на мнозина. Забравяйки, че това са същите играчи, които бяха възхвалявани през цялото това време. Е, вярно, за победи срещу всеки друг, не и срещу двата основни футболни противника. Какво всъщност се случи по време на футболния празник в неделя вечер на „Армията“ и какво следва оттук насетне. Няколко извода от дербито на върха…

САША ИЛИЧ БЕЗ ПОБЕДА

С ЛЕВСКИ И ЛУДОГОРЕЦ

Въпреки много постигнати добри резултати плюс рекордната поредица от успехи при гостуванията Саша Илич така и не успя да победи в рамките на редовния сезон нито Левски, изконен вечен съперник, нито Лудогорец – най-омразния футболен враг, сочен от привържениците на ЦСКА за основен изразител на закостенялото футболно статукво в България. Тук не прибавяме отбора, който този сезон домакинства в Бистрица, тъй като, ако се приемат мачовете срещу него за някакъв вид дербита, то това означава и припознаване на същия този отбор като някаква величина. Статистиката е убийствено поразяваща – от 12 възможни точки е спечелена само една. В тези четири мача е отбелязан само един гол – при загубата в Разград с 1:2. Ами твърде крехки футболни аргументи за задържане на първото място. По този начин и влизането в плейофната фаза и очакването на нови срещи с тези съперници ще се осъществи с понижено самочувствие поради получилите се резултати до този момент.

СЛАБОТО НАЧАЛО

ЦСКА не започна подобаващо мача. Първото влизане в наказателното поле на Лудогорец бе чак в 18-ата минута. Не може при такава подкрепа от трибуните да дадеш инициативата на съперника в началото на срещата. И този мач затвърди мнението, че ЦСКА не може да играе на ниво в дълъг период от срещите си, а по-скоро разчита на определени периоди, в които да реши мача.

НИСКАТА РЕЗУЛТАТНОСТ

В ПОСЛЕДНИТЕ МАЧОВЕ

ЦСКА стартира бурно годината с два мача, в които вкара общо седем гола – 4 на Берое и 3 на Ботев Пд. Сам вдигна летвата по този показател, след което последва дълъг срив, който продължи до онзи ден. В последните си 9 официални срещи червените само веднъж са вкарали повече от 1 гол – срещу Славия. В най-важната част от редовния сезон и уж головата машина Назон се самоизключи сякаш от нападението на тима и почти нямаме спомен той да е достигал до игра с топката, камо ли да очакваме от него попадение. А голове именно в тези дербита означават нареждане до все по-носталгично звучащата поредица от голмайстори като Каранга, Мауридес, Али Соу и Кайседо. Проблемите на ЦСКА в офанзивен план са очевидни и ниската резултатност напоследък е най-яркото доказателство в тази посока.

ЛИДЕРИ В СЯНКА

Няколко от футболистите на ЦСКА, от които се очаква да бъдат големите лидери на тима в последно време, показват някак си равномерно приемлива игра и нищо повече от това. Ще дадем само един пример – Джонатан Линдсет. Той отдавна вече трябва да е преминал етапа на пълната аклиматизация в отбора и да оправдава надеждите, които се възлагаха на него в началото. Норвежецът в такава степен прикова вниманието в старта на сезона, че още оттогава се заговори за привличането на негов сънародник. Така се и получи, през зимата дойде Тобиас Хайнц. Линдсет обаче от дълго време насам върви по едно плавно било, то обаче не е с голяма надморска височина. Споменатият Хайнц също не изпъква по онзи лидерски начин, по който всеки желае. И двамата от време на време дадат по някой хубав пас и толкоз. Но надеждите бяха далеч по-големи. А не само попадане в графата: „Абе… стават, не са лоши“.

ПРЕКЪСВАНЕТО НА МАЧА

Появиха се мнения, че едва ли не главната причина за загубата в неделя вечер е само и единствено прекъсването на двубоя поради хвърлянето на предмети по посока на Кирил Десподов. По този начин се обезценява най-напред невижданата и великолепна атмосфера, която бе създадена от цялата червена публика на „Армията“. А пък подобно твърдение звучи нелепо, ще речеш, че до момента на това прекъсване ЦСКА е бил натикал своя съперник в наказателното му поле и е имало канонада от шутове, пет-шест чисти голови положение, виждаш ли – голът е висял на косъм. Нищо подобно. Напротив, червените заиграха някакъв вид сносна игра тъкмо след попадението. Да, имало е доста случаи, когато прекъсване от подобен род е носело своя обратен ефект, но в този мач това ни най-малко не е причината за загубата на ЦСКА.

СЪДИЙСТВОТО НА КАБАКОВ

Някак първосигнално бяха насочени и стрели към Георги Кабаков. Главният рефер и неговите помощници бяха изпратени с няколко бутилки по тях на влизане в тунела. Съдията има вина като цяло за доубиването на и без това слабата динамика и ритъм на дербито. Той се обясняваше прекалено дълго на играчите и бавеше подновяването на играта. Неслучайно излязлата статистика след всички мачове от кръга показа, че точно този двубой е бил с най-малко игрово време. И тук една от главните заслуги е именно на Кабаков. Записване старателно и педантично в тефтерчето на всеки жълт картон по 30-40 секунди, направете сметка за 15 картона колко време е това? Същото важи и при всеки отсъден фаул – то едно уточняване, приказване, ти тук, ти там, сякаш холивудски филм се снима, а не се играе футболен двубой. И в края девет минути продължение, при положение че близо седем бяха отнети от играта заради другото прекъсване – това поради димната завеса. И слаба намеса при случката с Десподов. Тогава Георги Кабаков можеше веднага да изпрати капитана на ЦСКА Матей да укроти онези фенове, които мятаха предмети. А не първо да говори с треньорите, с кого ли друг не, някакви ненужни предупреждения и накрая изтича в тунела без ясен и категоричен жест за спиране на мача. А ако свалим червените очила и бъдем коректни и обективни, то най-голямата му чисто съдийска грешка бе спирането на една опасна атака на Лудогорец, когато трима играчи излизаха сами срещу Бусато и не бе отсъден авантаж, а вместо това играта бе спряна, за да бъде показан картон на Юрген Матей.

НИЩО ИЗНЕНАДВАЩО

Тръгвайки именно от тази теза, всъщност нищо изненадващо не се е случило в този мач. ЦСКА постигна много от победите си най-вече заради името си. Понякога и с късмет. Същите играчи, същият треньор. Така че тук по-скоро за някои имаме липса на прозорливост, че този момент все някога ще настъпи. Сега остава гонене на дивото в плейофите. Всъщност нека най-напред разделим предстоящите събития на две. Оставащите мачове срещу Хебър и Ботев Вр и по-трудните двубои срещу тимовете от първата шестица. Може само да гадаем как ще изглежда ЦСКА след сдаване на първото място. Съществува, при това никак не е за пренебрегване, и вариантът след свалянето на психологическия товар от това да задържаш върха отборът да заиграе по-освободено и това да донесе повече агресия, повече свобода на действията и ако щете – повече резултатност. Но нека минат тези два мача срещу борещите се на дъното отбори. Те ще покажат посоката. И дали червените са паднали духом или осъзнават, че все още всичко си зависи от тях. Битката тепърва предстои. Въпреки че бе пропуснат един чудесен шанс. И най-големият яд е, че вероятно няма да има нова, подобна атмосфера пак срещу Лудогорец като тази в неделя вечер.

Автор: Ники Александров / „Тема спорт“