Румяна Нейкова на връх 50-ия си юбилей: Трябва да бъда честна и да си призная, новината отговаря на истината

Цяла България тръпнеше с вълнуващия финал на Румяна Нейкова на Игрите в Сидни през 2000 година, когато златото се изплъзна заради фотофиниш. 8 години по-късно българката заслужи своята титла, която беше венецът на една изключителна кариера. Кариера, в която личат пълен комплект отличия от Летни игри, две световни и една европейска титла. На два пъти избирана за Спортист номер 1 на България – през 2002 и 2008 година. Утре Нейкова, която е главен треньор към федерацията по гребане, празнува своя 50-годишен юбилей. „Тема Спорт“ вдига наздравица за нея, като ви предлага фрагмент от интервюто ѝ.

Г-жо Нейкова, синът ви Емил върви по вашите стъпки. Вие ли го подтикнахте или животът край гребния канал няма как да не те вкара в него?

– Емил вече има своите успехи, стана световен шампион и съм много горда и щастлива. Малкият ми син Марио също се мотивира от батко си, спортува и гребе. Не съм ги насочвала към гребането. Искахме да спортуват нещо друго и сме ги записвали на какво ли не, всеки от тях е опитал поне 10 спорта. Но в крайна сметка и двамата се качиха в лодката.

Сега сте от другата страна на барикадата. Кое е по-трудно – да си треньор на сина си или просто да си му родител?

– Да си треньор е много по-трудно от това да си състезател. А когато твоите собствени деца застават на старта, става още по-трудно. Не мога да го опиша. Психологически много ми е трудно да ги изживявам тези моменти. Винаги съм вярвала в Емил, когато е тръгвал на европейски или световни първенства. Знаела съм, че той ще даде максимума от това, което е правил на тренировка, че и отгоре. Но и родителят в мен проговаря. И не е лесно. През миналата година на световното за младежи във Варезе полуфиналната серия беше много тежка за него – с хора, които бяха участвали на олимпийски игри, на световни първенства за мъже.

Аз не гледах гонката

Застанах на такова място, на което да не виждам и дори да не мога да чуя как върви серията.

Програма „максимум“ за първите 50 години е изпълнена, госпожо Нейкова. Каква е програмата за вторите?

– (Смее се) Първите 50 не ги бях планирала да са такива. Пожелавам си всички да сме живи и здрави и това, което ни е писано, да ни се случи. И да бъде като първите 50.