Гочето отсече: Любо няма да допусне някой да му се меси в ЦСКА

Бившият треньор на ЦСКА Георги Василев сподели мнението си пред „Тема спорт“ за треньорската рокада в клуба.

„Човек от гилдията на треньорите винаги трудно и с неудоволствие коментира подобни изненадващи смени като тази в ЦСКА. Това е много неприятна история. Големи надежди имаше към Акрапович.

На „Армията“ се създаде оптимизъм към Бруно в края на есента, но през пролетта очевидно нагласите на отговорните фактори в клуба се промениха.

В грандовете човек трябва да е наясно, че резултатът е най-важен и трябва да се съобразява с това. Акрапович се опита да наложи своето, но… престоят му в ЦСКА приключи много по-рано от очакваното.

Появата на Любо Пенев е съвсем закономерна. Той е израсъл на „Армията“, изградил се е там и е създал авторитет, а в последно време и резултатите му като треньор са добри. Моментът за треньорската смяна е удачен, ако се гледа, че стана по време на паузата за националните отбори. Любо ще има повече време за промени, корекции, да внесе спокойствие в тима, уталожи страстите и стреса от рокадата. Клубът привлича човек, дълбоко свързан c ЦСКА, и надеждите към него също са големи, пък и той в най-важните мачове винаги има постижения. Червената общност посрещна със задоволство това решение.

С привличането на Бруно и първите му изяви се получи прекалено голямо въодушевление. Едва ли не „Това е! Край!“. Но не стана както мислеха. От няколко победи се вдигна прекомерен дух и оптимизъм, а после в сериозните мачове отборът не издържа, направи грешки и стана сгромолясването и разочарованието.

Акрапович не е сбъркал в нищо, но му трябваше време, което не му бе дадено. Тръгна да налага своята схема на игра, на която държеше и вярваше, че му носи успех. Зимната подготовка имаше месец да напасне нещата.

Факт е също, че някои от важните футболисти напуснаха, а решаващата роля на Coy определено повлия после на резултатите.

Акрапович остави следа и ще се запомни с начина си на игра и на мислене, особено в Локо Пд, но може би не прецени, че ЦСКА е друг връх в българския футбол – тук трябва да се налагаш, да доминираш. Имаше някакво териториално надмощие при него, но ги нямаше остротата, разнообразието и головите положения.