Добро утро! Няма как да е добро без Жоро Илиев…

Днес малцина истински фенове на Локомотив Пловдив ще могат да си кажат от сърце „Добро утро“. Защото ще е първото след края на ерата „Георги Илиев“.

Малцина са онези, които не са юноши на „Лаута“, даже не и на Пловдив, но са били и ще бъдат завинаги в черно-белите сърца. Защото в сърцата на феновете огромното място е преди всичко за истинските футболисти, но и за истинските хора!

В края на пролетта на Жоро му се случи нещо особено гадно. Във Варна се опитаха да го пенсионират с етикет „продажник“. Така била казала някаква машина. Уви, все още не е измислена такава, която да зачерква футболисти. Не и такива като Георги Илиев, които оставиха сърцето си на терена. Независимо от фланелката. Затова го уважават и на „Тича“, и на „Лаута“, и на „Армията“.

Затова Съдбата не пожела Жоро да напусне с футбола с етикет, лепнат му от друг. Не и, когато самият той бе превърнал името си в етикет. Етикет на лоялност, на истина, на мъжество, на себераздаване. Като онзи 90-метров спринт в сетния му футболен миг, който спаси вратата на Локомотив Пловдив от сигурен гол. Такъв ще е винаги Георги Илиев в съзнанието ни – и виртуоз пред гола, но и черноработник зад него.

Когато такъв играч слага точка на кариерата си, утрото след тази раздяла няма как да е добро…