Един от най-големите таланти играли за Левски: Исках да остана на „Герена“, но…

Юношата на Левски – Антонио Вутов, изкара лятната подготовка с родния си клуб. Считаше се, че той ще продължи да играе за „сините“, но в крайна сметка премина в Ботев (Пд). Вутов даде интервю за „България днес“, в което си върна към престоя си на „Герена“.

През лятото изкарахте цялата подготовка с „Левски“. Какво доведе до раздялата в последния момент?
– Наистина изкарах подготовката в „Левски“. Моето желание беше да остана. На 90% беше, че ще продължа на „Герена“. Накрая се появиха някакви разминавания и факти, които доведоха до това да не подпиша. Но не искам да ги коментирам и да се връщам на тях.

Съжалявате ли, че въобще се върнахте там?
– Не, не съжалявам. Аз се върнах, защото треньор беше Николай Митов, а спортен директор Даниел Боримиров. Те ми представиха идеята си за развитие на отбора, която на мен ми допадна. Искаха да е с повече български футболисти, гръбнакът да е от юноши на клуба. Но така стана, че аз подписах и след два месеца те вече не бяха в клуба. Дойде нов треньор, който имаше коренно различно мнение за развитието на отбора, за играта. Но не съжалявам. За мен това беше опит. Научих много, работих при различен треньор с други методи.

Оставате в историята на клуба като най-младия дебютант, като задминахте дори Георги Соколов. Какво означаваше това за вас тогава и как се чувствахте?
– Тогава бях много малък и въобще не осъзнавах какво се случва и колко важно е това. Радвах се, но не го оценявах истински. Тогава в „Левски“ пак имаше проблеми. Треньорът беше махнат, чакаше се да дойде Ясен Петров. Имаше временен – Викторио Павлов. Той ме познаваше още от юношите. Играехме с „Локомотив“ (Сф) на стадион „Славия“. Имаше напрежение в мен, но мисля, че се включих добре. Можехме да изравним резултата. И днес още не мога напълно да оценя това постижение. Може би след време, когато вече спра да играя, истински ще разбера какво означава това за клуб като „Левски“.