Божинов пророкува: Калъфка за Левски, Купата – за ЦСКА! Десподов, Неделев и Костов са ми любимци!

В неделя Ботев Враца гостува на „Герена“, а Валери Божинов ще се изправи срещу бившите си съотборници. Този сезон той има 6 мача и 3 гола за новака в елита в първенството, а балансът му със синята фланелка е 19 срещи за първенство и 7 точни изстрела. 32-годишният бивш нападател на Ювентус, Фиорентина, Манчестър Сити и Спортинг Лисабон говори пред „Тема Спорт“ за предстоящия сблъсък с Левски, младите таланти у нас, втория си баща Сашо Ангелов и част от престоя си в гранда от Торино.

Валери, предстои ви визита на Левски на „Герена“, готов ли си за нея?
– Да. Имах проблем преди мача с Дунав (1:0), но по време на паузата успях да се възстановя. Тренирам наравно с момчетата десетина дни. Чувствам се добре и нямам търпение да изляза на терена. За мен ще е интересен мач. Аз съм професионалист и е нормално да искам да играя срещу гранд като Левски. Връщам се на „Герена“, ще ми бъде мило. Това е голямо предизвикателство, има тръпка. Познавам обстановката на този стадион, ще има и напрежение, но аз обичам да играя под такова. Футболът е тръпка и адреналин – точно това ще изпитам на „Герена“, когато изляза пред голямата публика. Тази, която преди ме аплодираше, докато играех за този клуб. Сега ще съм от другата страна и ще гледам моят отбор да вземе максимума.

Ботев спечели последните си два мача, може ли да поднесе изненада?
– Ние отиваме за това – да вземем каквото можем и да се приберем във Враца с позитивен резултат. Ако играем както в последните два мача, бъдем един юмрук в нападение и стена в защита
защо да не го направим? Желая всичко най-хубаво на Левски . Дано успее и да стане шампион. Но в този двубой съм от Ботев. Знам, че сините са много по-опитни и квалитетни, но изненади стават.

Когато се връщаше в Ботев Враца, вярваше ли, че ще бъдете само на 3 точки от шестото място?
– Винаги съм имал високи амбиции и цели. Знаех, че този тим има потенциал. Виждам играчите, познавам треньора и знам как той извлича максималното. Беше нужно да се вдигне класата – с моето идване това се случи. Доста неща се промениха в тима. Не съм вярвал, че ще сме само на три точки, но нали точно затова работим. Да, ние нямаме футболистите на Левски, но аз вярвам в съотборниците си. Вярвам, че ще направим всичко възможно да вземем максимален брой точки и Ботев да зимува на добра позиция. Няма да е лесно, но с желание, дух и постоянство можем да го сторим. Трябва да вярваме – не можем да излезем и просто да си кажем – това са ни възможностите, нищо няма да направим. Това е погрешно мислене. Необходимо е да си вярваш, да се стараеш и да постигаш целите си. Да, лимитирани сме – не сме Левски, ЦСКА, Лудогорец, Берое или Ботев Пловдив. Но с дух, сърце и душа се превъзмогват някои слабости.

Би ли се върнал в Левски? Засипа със суперлативи сините, в неделя да не объркаш съблекалнята…
– (Смее се.) Дали бих се върнал в Левски? Това не е въпрос към мен. Всеки това ме пита, но аз не мога да отговоря. Левски има скаути, директори, президент. Те избират кого да поканят. Ако ме пожелаят – сядаме, преговаряме, разбираме се. Но сега мисля за мача на „Герена“ – нормално е да искам да играя добре и да вкарвам голове. Ако се разпиша обаче, няма да се радвам, имам респект към Левски и феновете.

Как ти се струва сегашният Левски спрямо този, в който играеше ти?
– Нормално е сега да има подобри футболисти, знаете какви бяха тогава времената. С идването на новия треньор сините играят по-добър футбол, има позитивизъм в отбора, футболистите са усмихнати. Някои са направо променени при Славиша Стоянович. Да, допуснаха се грешки – загубите от Черно море за първенството и купата, но не бива да се прави трагедия. Левски е длъжен да продължи да си следва пътя. Треньорът е добър, футболистите трябва да вярват в работата му.

Кой от футболистите в Първа лига най-много ти харесва?
– Не е само един. Много ми харесват Кирил Десподов и Тодор Неделев. А също и Станислав Костов – момчето наистина се старае, в момента прави фурор. Трябвада бъде поздравен, че не отстъпва на нападател като Кешерю в голмайсторската листа. Хвърля се, жаден е за голове. Да играеш в Левски не е лесно. Чуваме се с него, казах му да се концентрира и да вкара най-малко 20 попадения, а защо не и повече. Пожелавам му да спечели нещо. А Тошко Неделев и Десподов са играчи, които много харесвам. Правят впечатление. Те са тръгнали по своя път, необходимо е да ги хвалим и да им се радваме. България има нужда от такива таланти.

Често ръкомахаш към колегите си, напътстваш ги, готов ли си за треньорска кариера?
– Всеки лесно може да каже, че е готов. Но футболистът е вътре на терена и вижда нещата по един начин, докато треньорът по съвсем друг. Трябва много учене, да бъдеш психолог. Задължително е постоянно да повишаваш квалификацията си, да следиш новите тенденции, да анализираш, да ходиш на стажове. Треньорът не е само да ти покаже две упражнения. Не е лесно да управляваш съблекалня от 30 души – все на някого нещо му е криво, на друг му липсва манталитет, на трети не му се играе. И ти трябва да убедиш всички да те следват. Наистина съм запален по треньорството, харесва ми. В Ботев гледам да помагам, да бъда като играещ треньор… Говоря с момчетата, опитвам се да променя по нещо в тях. Трябва да знаят, че мисленето и начинът на работа са най-важни. Иначе само да дойдеш на тренировка, да се разпишеш и след това да си тръгнеш – така не става.

Върна се към младите си години. Как се стои в съблекалня с треньор Дидие Дешан и играчи като Буфон, Киелини, Недвед, Дел Пиеро, Каморанези, Трезеге, повечето от които са световни шампиони?
– Лесно, супер е. Аз бях един от тях. Една година бях в стая с Павел Недвед. Сега много хора ме питат как е, но за мен тогава беше нещо нормално, бях част от отбора и колектива. Да, те бяха световни шампиони, Недвед беше носител на „Златна топка“, имаха по няколко титли на Италия. Но за мен си беше нормално. Чувствах се като един от момчетата не съм зяпал от учуда и възхищение, не съм изпадал в еуфория, че седя до тях. Бяхме равнопоставени. Играл съм с много големи и срещу много големи футболисти. Пожелавам го на всеки наш млад играч да достигне до тимовете, през които сме минали аз, Стоичков, Бербатов, Стилян, Мартин…

С какво Сашо Ангелов е по-различен от ранния Дидие Дешан?
– Когато бях в Ювентус, Дешан започваше с тима. Но е огромна фигура – като футболист е спечелил всичко с Юве, а с Франция е бил световен и европейски шампион – сега има и световна титла като треньор. Имаше уважението на всички. Макар и отборът да бе в Серия Б, той нямаше толкова какво да променя. Просто държеше манталитетът да остане шампионски. Не допускаше отстъпление, свърши си работата и върна тима в елита. Дешан вървеше в комплект с Ювентус – те са синоним на победа. Сашо Ангелов? Дано постигне много успехи. Него по-скоро бих го сравнил със Зденек Земан. Ангелов е много амбициозен и взискателен. Изстисква футболистите като лимони на тренировките. Но и умее да говори с тях. За него щом не тренираш добре, значи няма и да играеш добре. Същото е и със Земан – всяка тренировка е финал. За него няма вчера, а само днес и утре. Може да си вкарал три гола, да си направил супер мач, но на следващия ден те чака два пъти повече работа. Двамата знаят, че за играчите е тежко, но ще им е полезно. Вижте и другото – умеят да извличат максимума от по-малки отбори.

Кой е най-работливият, кой е най-талантливият и кой е най-големият шегобиец, с когото си играл?
– Най-работливият безспорно е Павел Недвед. Такъв професионалист досега не съм виждал. Той се скъсваше от тренировки и когато бяхме почивка. Помня, че му звънях през една зимна ваканция. Той ми вдигна телефона и каза, че не може да говори, защото тича. Беше си наел яхта, оборудвал я като фитнес и тичаше на пътеката. Изключителен професионалист. Кой е най-талантливият? Валери Божинов (смее се). Играл съм с огромни футболисти, но нека отлича някой българин. Oт доста време не сме имали талант като Бербатов. Колкото до най-голям шегобиец – със сигурност съм аз. Аз съм весел човек, винаги съм душата на компанията.

Какво би прогнозирал, след като след автогола срещу ЦСКА си пожела армейците да загубят с такъв от Левски и това се случи – кой ще бъде шампион?
– Не съм имал лоши чувства към ЦСКА, в този тим имам приятели. Иска ми се да е Левски, но ако съм реалист, ще кажа Лудогорец. Левски ще е втори, а ЦСКА трети. ЦСКА обаче ще вземе купата.