Eйолфсон: Левски трябва да намери инстинкта си на убиец! И какъв е този Мауридес, не съм го чувал?

– Холмар, бяхте част от националния отбор на Исландия на световното първенство. Какво е чувството за един футболист да бъде на най-големия форум?

– Беше малко сюрреалистично или по-точно нереалистично, защото навсякъде имаше огромен брой охранители. Те бяха отцепили огромна територия около нас и не можахме да усетим нищо като атмосфера. Нещата се променяха единствено когато пътувахме за мачовете. Тогава през теб преминават най-различни чувства – гордост и въодушевление, но и неизвестност за това как ще се представиш. Най-великото нещо, което не може да се опише с думи, това е цялата Исландия, която се е изсипала на стадиона, за да те подкрепя. Това е нещо, което ще помня цял живот.

– От Исландия се очакваше, че отново може да хвърли бомба както на европейското първенство. Защо това не се случи?

– Бяхме много разочаровани от представянето си, но в същото време трябва да признаем, че срещу нас имаше много силни съперници, които искаха същото – да продължат. Борихме се до последния момент, не спряхме да преследваме шанса, който имахме, до последните минути на мача с Хърватия. Най-много ни болеше за срещата с Нигерия, защото всички смятахме, че това е преодолим съперник, но трябваше да изиграем този мач по много по-добър начин. В крайна сметка обаче не бива да сме чак толкова големи песимисти, защото ако се върнем назад и видим в предишните години къде бе Исландия, ще разберем, че ние със самото си класиране постигнахме нещо много голямо.

– Вие попаднахте в доста интересни класации. От много места ви наредиха сред най-красивите футболисти на световното първенство. Как ви се отрази това?

– Така ли? Наистина ли е така? Това е приятно. Но все пак важното за един футболист е да бъде оценяван по това, което прави с топката и на терена, а не заради външен вид. Така че предпочитам хората да ме хвалят за футболните ми умения.

– Докато бяхте в Русия, „Левски“ взе решение да ви откупи от „Макаби Хайфа“. Как приехте това?

– Сега е много по-добре. Благодаря на „Левски“ за това, което направи. Още когато дойдох тук, говорихме с ръководството, че имам проблеми с „Макаби“ и не бях спокоен, защото можеше да се наложи да се връщам там. Затова не се чувствах толкова добре. Сега обаче този въпрос е решен и оттук нататък съдбата ми е върху моите плещи.

– Завърнахте се в България в доста бурен момент за „Левски“ – отпадането от „Вадуц“. Какво бе чувството да стоите отстрани и да не можете да помогнете?

– Беше много болезнено и до днес нямам думи, с които да си обясня това, което се случи. Ние бяхме по-добрият отбор. Това се виждаше, но те успяха да ни отстранят само с три удара във вратата. Понякога обаче това се случва във футбола. Затова и той е гледан от толкова много хора и е най-популярната игра по света. Освен да си добър, трябва да имаш и известна доза шанс. Виждали сме неведнъж големи отбори, които правят всичко по силите си, но топката просто не иска да влиза в другата врата. За сметка на това съперникът отсреща вкарва гол с едно положение.

– Не е тайна, че България не е от най-атрактивните футболни дестинации и чужденците идват у нас предимно заради възможността да играят в евротурнирите и да бъдат забелязани. Как се чувствате вие и останалите, след като тази възможност бе изпусната?

– Никога не съм имал такива мисли в главата си когато дойдох в „Левски“. Освен това, ние все пак трябва да играем добре и в първенството, както и за Купата, така че сега трябва да фокусираме изцяло вниманието си в тази насока. Разбира се, има и разочарование, както у мнозина от нас, така и във феновете. Всеки иска да се изправи в групова фаза, срещу големи отбори. Но истината е, че за да успееш трябва да имаш и голям сбор от равностойни играчи, защото участието едновременно на три фронта предразполага за повече контузии, наказания и умора. Понякога се случва в Европа да пътуваш по 3000 километра за един мач и после да се върнеш за друга важна среща. Така че аз смятам, че нещата ще дойдат на мястото си, когато Левски наистина успее да направи такъв отбор, в който да има много конкурентни играчи.

– Вие в момента сте на първо място. Имате и нов треньор. Как се чувствате?

– Винаги когато има нов треньор се получава импулс. Треньорът успява да вкара енергия. Стоянович е много различен в сравнение с предишния ни треньор. Играем по съвсем различен начин, но това как ще се представим зависи най-вече от нас играчите. Новият ни треньор е много добър мотиватор. Освен това сега комуникацията е много по-лесна, защото той говори много добре английски език.

– Мнозина, които са близки до „Левски“ смятат, че именно тази липса на комуникация доведе до раздялата с Роси. Така ли е наистина?

– Разбира се. Трябва да има връзка между треньор и футболисти. Това не се случваше по времето на Делио Роси. Понякога бяхме като изгубени в превода. А винаги е много важно да знаеш какво иска треньорът ти, с какъв тон казва нещата. Това обаче липсваше, въпреки че Делио Роси е много добър треньор.

– Левски не е бил от две години на първо място в класирането. Какви сметки си правите вие, играчите, относно първото място?

– Много рано е да се говори. За нас най-важното в този момент е да бием във всеки мач и да подобряваме играта си. Трябва и да събираме точки, защото след това идват плейофи, които могат да променят във всеки момент всичко.

– Смята се, че фаворити за титлата са „Лудогорец“, ЦСКА и „Левски“. Вие виждате ли и друг скрит съперник?

– Трудно е да се каже в този момент, защото още сме в началото. Тепърва формата на отборите ще се променя. При едни ще пада, при други ще се вдига. Затова сега за нас е важно да печелим, а след известно време ще видим какво точно ще стане в първенството.

– ЦСКА има нов нападател, който стартира отлично в първенството – Мауридес. През миналия шампионат водихте здрава битка с Каранга, ще успеете ли да опазите наследника му?

– Не съм му обръщал специално внимание. С какво е толкова силен?

– Играе добре с глава…

– Значи не трябва да им даваме да центрират.

– През миналото първенство имаше още един болезнен момент – провалът срещу „Славия“ на финала за Купата. Какви поуки си взехте от този мач?

– Наистина беше много болезнено. Бяхме адски афектирани, защото можеше да решим всичко още до 19-ата минута. Това, което най-много ни липсва и което трябва да намерим в себе си е убийственият инстинкт. Той е нещото, което ти помага да се справяш с отбори, които не разчитат много на нападението си и предимно се бранят. Единственото лекарство срещу тях е точно убийственият инстинкт, най-вече в наказателното поле.

– Не бяхте ли свикнали с това? Все пак срещу „Левски“ отборите не излизат с мисълта, че трябва да атакуват 90 минути. Нещата няма да се променят и сега…

– През последната година имахме доста проблеми с такива отбори. Сега обаче нещата се променят и аз вярвам, че това ще бъде за наше добро. Сигурен съм, че неудобствата с такива съперници ще останат в миналото.

– За една година успяхте ли да свикнете с България и как се чувствате тук?

– Много добре. Приятелката ми много харесва София. Детето ни ходи в прекрасна детска градина. Навсякъде, където отидем, срещаме уважение.

– Имал ли сте обаче и трудни моменти, защото се е случвало феновете на „Левски“ след провали да причакват играчите и да ги плашат по улиците или в заведения?

– Не, никога. Винаги хората, които са ме срещали, са се отнасяли с респект към мен. Знам също така, че не е леко да си запалянко, особено при загуби на любимия ти отбор. За щастие не съм виждал гневни хора, а и винаги съм имал хубави и приятни разговори с нашите запалянковци.