Бирсент Карагарен: От хоби футболът ми стана професия

Футболистът на ЦСКА 1948 Бирсент Карагарен даде интервю пред сайта на Българската професионална футболна лига.

Играчът говори за кариерата си, идолите и целите си.

– Кажи ни кой е най-запомнящият се мач и най-любимият момент в кариерата ти?

– Най-запомнящият се мач в моята кариера е този срещу Ботев Пловдив, докато бях футболист на Локомотив Пловдив и спечелихме с 6:0. Любимият ми момент е, когато се изправих срещу Тотнъм на „Лаута“.

– Как избра футбола като професия?

– Не съм го избирал за професия. Откакто се помня играя футбол. От хоби ми стана професия.

– Как се чувстваш в ЦСКА 1948?



– Чувствам се много добре. Моята роля в отбора е да помагам на тима да побеждава с моите голове и асистенции. Може и още по-добре и занапред ще видим.

– Как се разви в ранните години в Локомотив Пловдив?

– Истината е, че ми беше по-трудно. Може би бях по-слаб физически от повечето играчи. Не играех често. Научих, че не трябва да се предаваш и да преследваш мечтите си.

– Разкажи за четвъртфинала за Купата през 2014 година, когато вкара победен гол?



– Беше доста интересно. Те бяха вкарали първи гол и смятах, че всичко е приключило. При нас играеше тогава Мартин Камбуров. Той надъхваше отбора. Беше казал, че нищо не е приключило. Още в следващата атака вкарахме за 1:1 и в 90-ата минута стана грешка на защитника, която предвидих. Даже не знам как съм вкарал гол и как съм се радвал. Помня думите на Дани Кики, че всичко е приключило и после отиваме на дискотека.



– Как би оценил периода в Дунав Русе?



– Мисля, че беше крачка напред за мен. В този период достигнах може би нещо, което може би няма да стане – играх в Европа с тях. Периодът ми там е доста положителен.



– През 2018 година се върна в Локомотив Пловдив. Разкажи малко повече за този период?



– Тогава имах оферти и от други отбори. Христо Крушарски беше най-настоятелен. Звънеше ми всяка седмица, за да ме накара да се върна. Успя да ме навие и съм щастлив. Спечелих две Купи, Суперкупа, второ място, играх със силни отбори в Европа. Играх с доста добри футболисти. 



– Какво е да играеш в националния отбор?



– Това е най-хубавото нещо за един футболист според мен. Ти представяш държавата си и особено, когато чуеш химна на България, това е най-хубавото нещо във футбола.



– Как се подготвяш преди мач?



– Обичам да правя стречинг, да слушаме музика, да се закачаме, но последните 5 минути се изключвам и се концентрирам.



– Кои са твоите футболни идоли и какво научи от тях?



– Имал съм доста идоли през годините. Най-големият ми идол е Кристиано Роналдо. Той първо е човек, който помага на хората. От него съм научил, че когато следваш мечтите си и не се предаваш всичко се случва.



– Какво би посъветвал по-младите футболисти, които искат да вървят по твоите стъпки?



- Да бъдат себе си, да преследват мечтите си. Да не бъдат по-закачливи. Да не приемат всичко много сериозно, да работят усърдно и да не се отказват.



– Как се справяш с натоварената програма през сезона?



– Трудно е, защото всеки ден тренираш, всеки ден трябва да си на 100%, всеки ден правиш физически натоварвания. Не е лесно, но това е моята професия. Не мога да се оплача и това ще е занапред.



– Каква роля играе семейството ти в твоята кариера?



– Голяма роля, винаги се допитвам до тях, когато ми е трудно, когато казвам „вече не мога“, те винаги са до мен и ме подкрепят.



– Какво те мотивира, за да се изправяш срещу трудностите?



– Когато някой ти каже „не можеш“. Това ме мотивира най-много.



– Какви са целите ти?



– Първо трябва да съм жив и здрав и да нямам сериозни контузии, дай Боже. Да продължа да се представям добре и да върви отборът, в който играя и да спечеля още някой трофей до края на кариерата.