Алберт Попов преди старта на сезона: Вярвам, че мога да постигна първа победа

Алберт Попов даде интервю, в което разкри как е преминала подготовката му за новия сезон, какви са целите му и на какво го е научило бащинството. Най-добрият ни скиор-алпиец добави, че има доста промени в треньорския му щаб.

Как премина подготовката ти?

Различно, почти цялата подготовка бях със семейството си. Чувствах се като у дома, въпреки че бях и в Швейцария и в Швеция. Чувствам се прекрасно. Тренировките минаха много добре, подготовката също. Имахме страшно много ски за проба. С напредналия ранг получавам все повече и повече различни ски и както звучи по-лесно да намериш твоята ска, така е и доста трудно, защото имаш много различни чифтове, които трябва да пробваш всички и да стигнеш до перфектния материал, който помага да се пуснеш максимално бързо.

Кога за първи път се качи на сняг?

Със започването на август месец. Имаме три лагера по около 20 дни и след първия старт ще имаме още малко време за подготовка. Общо взето подготовката не е страшно много време и не е много дълга, но това е с цел да можем да запазим формата през целия сезон, защото ако започнем малко по-рано, може да се прегори точно в пика на сезона.

Какво се опита да подобриш в подготвителните месеци?

Доста време отделихме на ските и главно там гледахме да намерим перфектния материал. Работили сме и върху техниката, но на толкова високо ниво бих казал, че първите 50, ако трябва и 100 в света, смятам, че технически сме доста добре подготвени и всъщност там работим върху много малки детайли и в случая материалът, ските, могат да ти дадат още малко, за да бъдеш най-добрият.

Сезонът в слалома стартира доста рано. Как успя да се подготвиш, защото горе долу един месец по-рано е началото?

Не сме променили много по подготовката. Това, че започва малко по-рано не ни притеснява. Напротив, вече искаме да видим къде се намираме. Да сверим часовниците, за да знаем какво трябва да се промени или да се свърши за нататък. Първият старт винаги е по-странен, има малко повече напрежение. Не знаеш точно какво да очакваш. Искаш да дадеш максимума от себе си и ще разберем в деня на състезанието кой какво е свършил и дали всъщност сме нацелили ските.

Курортът е нов – Гургъл. Успя ли да се запознаеш с пистата? Има ли нещо специфично?

Бяхме горе да тренираме на различна писта от състезателната, но всъщност минахме покрай нея и успяхме да я видим. Доста приятна писта. Няма много равно, което ми харесва. Има дълга стръмна част, което значи че там ще надделее техниката. Смятам, че в стръмното съм добър и смятам, че пистата ми подхожда.

Ти обяви, че тази година няма да караш гигантски слалом. Защо и как стигна до това решение?

Това решение не е взето в последните месеци. В гигантския слалом последните два сезона не успявах да отделя нужното време за дисциплината, защото се бяхме фокусирали върху слалома и да мога да мръдна напред с номерата. Когато не отделяш толкова много време на дисциплината тя лека-полека започва да изстива и не си чак толкова конкурентноспособен. Другото е, че точките стават по-лоши и всъщност твоят номер става все по-лош и по-лош.

В момента, ако карам гигантски слалом, ще карам с последните номера и не съм сигурен, че изобщо имам шанс от тази стартова позиция да покажа резултат. За това за момента сме се фокусирали отново върху слалома и има една цел, която си казваме с моя треньор – ако успеем да направим 400 или 500 точки в слалома, тогава има едно правило във FIS, което ти позволява да караш с 31-и номер. Все още има опция за гигантския. Въпросът е в слалома да съм мног добър, да събера много точки и това да ми отвори този шанс и на гигантски да карам с по-преден номер. Гигантският, още една причина, заради която не го карам е, че трябва да се отдели страшно много време. Трябва да започна отново да карам по FIS състезания и Европейски купи, за да въпросните точки и номерата. Това изисква страшно много време, а когато започна сезонът ние имам почти всяка седмица слалом и няма време за това.

Какви са целите за този сезон? Може би първа победа?

Искрено се надявам. Вярвам, че мога да го постигна. Миналата година с това трето смятам, че счупихме една психологическа бариера, че всъщност мога да победя, мога да съм на подиум и защо този сезон да не направя повече подиуми.

Има ли някакви промени в треньорския щаб?

Имаше много промени. Този сезон единствените, които се повтаряме от последните години, сме аз и Ивайло Борисов, моят треньор от близо 20 години. Помощник треньорът е нов, физиотерапевтът е нов, сервизът е нов, но доста добре се стиковахме. Смятам, че сме страхотен отбор. За първи път от страшно много време целият отбор е само от българи и малко или много това също смятам, че ще помогне на отбора да върви напред, защото някой немец хората могат да си мислят, че е по-добър в тази сфера, но е друго, когато си българин и всъщност го правиш за страната си и има едно друго усещане, че си тук с кауза и всички искаме да успеем.

На 10-ти и и 11-ти февруари ще има състезания в Банско. Колко се вълнуваш да караш пред родна публика?

Страшно много. Този слалом сме го чакали от страшно много време. Наистина слалом не е имало смятам от 2012 г. в Банско, така че много се радвам. Емоцията там е различна. Надявам се да съм във върхова форма и да зарадвам публиката. Който има време, да дойде да ни подкрепи и да стиска палци да направим един хубав резултат и един страхотен ден.

Камен Златков обяви оттеглянето си. Знаеше ли предварително?

Знаех, но смятам, че всеки е длъжен да сподели това негово нещо, когато го усети. Предполагам сега го е усетил, сега го е споделил. Аз го подкрепям. В крайна сметка той може би си има причини. Не съм толкова навътре в нещата, но подкрепям това негово решение и щом го е взел, не смятам, че е било лесно, но щом го е взел, така е трябвало да се случи.

Как реагира на оттеглянето на Лукас Бротен точно преди старта на сезона в Зьолден?

Беше гръм за всички. Два, три дни се коментираше и беше много странно, но когато чухме неговото изказване, той попада в сходна ситуация, в която Кристоферсен беше преди години. Борбата с федерацията, с Ред Бул. Федерацията не остава атлетите да имат лични спонсори. Доста от спонсорите и техните договори отиват към федерацията и те са доста лимитирани в това да получават лични средства. Не съм сигурен, че е изгубил толкова млад тръпката към ските. По-скоро смятам, че е такъв човек, че когато си науми нещо, е готов да излезе и да го каже. Също има спекулации, че може да се върне да кара за Бразилия, така че нищо не се знае. Може да си вземе година почивка и да се върне след една година отново на топ ниво. Млад е, талантлив, така че ще трябва да изчакаме да видим как ще се развият нещата.

Ти беше споделил пост на Феликс Нойройтер в социалните мрежи, свързан с промените в климата. В последните години все повече състезания биват отменяни заради липса на сняг. Какво може да се направи в тази посока?

Така е. Аз също смятам, че трябва да се направят някакви промени. Не съм човекът, който трябва да вземе това решение, но Феликс пусна доста добри идеи. Идеи, които не отменят дадени стартове, например Зьолден или първите стартове, които са по глетчерите, ами всъщност слагайки в края на сезона, това е страшно добър вариант, защото в момента, дори нашето състезание не е на глетчер, но сме на 2 700 метра, което се доближава до глетчерските условия. Доста са пипкави условията и ще бъде трудно да стане състезанието в перфектни условия. Другото, което сподели, че трябва да се вкара закон младите деца да не бъдат изтезавани от много малки и да ходят още от лятото да тренират по глетчери. Това ще им запази любовта към ските, към спорта. Другото – децата е важно да спортуват всичко, не само ските, защото това развива различни неща в тях и това може да им помогне в ските да са по-добри. Той пусна много добри идеи, които смятам, че ще бъде помислено върху това и нищо чудно част от нещата, които е казал, да се случат в близкото бъдеще.

През април ти стана баща за първи път. Как успяваш да съчетаваш професионалните и личните си ангажименти?

Не ми е трудно. Детето е много послушно. Не плаче, спа вечер, така че едни памперси и пюрета не могат да ме бутнат. Има време за всичко, има време за следобедни тренировки, има време за възстановяване. Дени, моята приятелка, страшно много ми помага. През цялото време е с мен, така че не мога да се оплача. Доста леко мина подготовка и сега, така че си пожелавам детето да е добро и за в бъдеще и все по-често да пътуват с мен.

На какво те научи бащинството?

На търпение. Това става най-важното нещо за теб и в доста от случаите се пренебрегваш себе си с лека ръка. Смятам, че повечето родители са усетили това нещо. Осъзнаваш, че не си единствен на света, че това малкото разчита на теб и трябва пъро да помислиш за него, но не ми пречи. Напротив, много се вълнувам, страхотно се чувствам и това може би е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

Автор: Илина Стоянова / „Дспорт“