„Труден избор правя, но реших да говоря. Бях на онази среща с Ганчев. Мразя деня, в който фамилията им стъпи в ЦСКА.“

От Фейсбук страница на „Сдружение „Червени сърца“ – фен организация на ЦСКА:

„Труден избор, но реших да споделя с вас, онова, което почти всеки един Армеец чувства, но не смее да изрече публично. Честно казано, болката от това че се чувстваме употребени и изоставени е огромна.

Бях на онова събрание в сектор А и зададох въпроса на Гриша Ганчев, не смята ли че може да се управляваме и съществуваме като клуб, чрез общо Сдружение, в което феновете внасяйки своята годишна членска вноска участват в управлението на клуба през Годишно общо събрание и имат правото да избират мандатен президент. Нещо от типа на модела Барселона. Не ми отговори.

Сега мразя деня в който Ганчеви стъпиха на Армията. А като човек с либерални убеждения, се надявах да успеят и да се променят, а нещата които ми казваха за тях да не са верни.

Миналата година малко се поуспокоих защото се подобри малко маркетинга, комуникацията и мърчандайзинга, но сега отново се отвори раната, която нанесоха на армейското ми сърце.

Толкова пропиляно време и години. ДЮШ без големи успехи, ДЮШ която за осем години не извади един футболист за първия отбор. Неглижиране на стадиона, на който и до днес се играе, а можеше поне малко козметично да се оправи поне съблекалнята за гостуващия отбор. Ако някой от вас влезе там, ще му стане лошо. Ще кажете това е противника, но не. Предоставянето на добри условия на опонента е задължение на един голям отбор.

Няма да споменавам бройката сменени и употребени треньори и броя на футболисти със съмнителни качества преминали през Армията.

Сякаш се наслаждават на агонията в която всички се гърчим. Това вече тотално ме отблъсква. ЦСКА започва бързо да губи своята уникална идентичност и само ние феновете сме спомена за онези велики времена.
Пиша всичко това с огромна болка и си представям хейта с който ще посрещнете този пост, но аз искрено се надявам той да предизвика реакция и у вас и в собствениците.

Не може повече така. Крайно време е да спасим нашия любим отбор.
Или да се простим с него…

Гаврил Димитров, верен привърженик на ЦСКА от вече 50 години.“