Марк-Емилио Папазов: Ще кажа истината за ситуацията около мен и ЦСКА

Футболистът на ЦСКА Марк-Емилио Папазов, който е част от младежкия национален отбор, даде интервю за „БЛИЦ“.

19-годишният нападател се превърна в герой за Хебър, реализирайки два гола срещу Берое при победата с 3:1, осигурила на тима от Пазарджик оставането в еfbet Лига.

Папазов сега е амбициран да се утвърди в ЦСКА. Големият талант разказа пред камерата ни и за проблемите, които имаше през 2018 г., когато избра да замени родния си клуб Левски с „червените“ от стадион „Българска армия“.

– Срещаме се с Марк-Емилио Папазов, когото БЛИЦ представи още като дете – едва 7-годишен той жонглираше с топката в редакцията ни, всяка година надгражда, а преди дни се превърна в герой за Хебър с двата гола, които осигуриха оставането на тима от Пазарджик в Efbet Лига.
– Да, спомям си интервюто, тогава бях на 7 години, съвсем малък. Тогава за първи път се появи името ми в медиите, след което започна да се пише за мен. Не съм спирал да работя и ето, че трудът ми се възнагради с двата гола за Хебър.

– Какво си спомняш от онзи момент, в който се запознахме и написах първата статия за теб?
– Уникални чувства, тогава бях постоянно с топката.

– Без топка не можеш да живееш…
– Да, абсолютно.

– Сега си в лагера на младежкия национален отбор. Пропусна обаче дузпа при победата с 1:0 над Черна гора в Благоевград. Как ще се реваншираш?
– Готов съм да помагам. Ще се реванширам за пропуснатата дузпа по най-добрия начин. Искам още на 20 юни в гостуването на Албания да помогна с гол или асистенция. Най-важното е да победим.

– Очакванията ти за предстоящите тежки квалификации с Германия, Полша, Израел, Естония и Косово?
– Германия и Полша са много трудни противници. Израел също са много добри – U20 стигнаха до полуфинал на световното първенство. Добри отбори са, трябва да се подготвим по най-добрия начин и да излезем да играем за България. Това ми е трети лагер с младежкия национален отбор. Постоянно се сменят момчета, идват нови, но винаги има добър колектив. Разбираме се, има закачки и шеги. Тежичко е, има бягане, режим.

– Къде ти е силата на терена?
– На лявото крило. Със сигурност има още какво да оча откъм игра в защита, бързо вземане на решения понякога. И да бъда по-постоянен, защото мога да направя перфектен мач, а на следващия да не съм на нужното ниво.

– Перфектният мач го направи за Хебър срещу Берое, когато влезе и вкара два гола, превръщайки се в герой. Какво си каза преди да се появиш в игра?
– През целия ден имах предчувствие и постоянно си казвах „ще вляза и ще вкарам“. Даже и преди да вляза си го казах. Бях сигурен в себе си в този ден, вярвах си. Нямаше притеснение и вярвах, че Хебър ще се спаси, което беше най-важното, независимо дали аз ще играя.

– Защо треперихте до последно?
– На тръгнахме добре в началото, но откакто дойде Любо Пенев се оправиха нещата. Започнахме да побеждаваме, да вкарваме голове. Той ни вдигна. Той е много добър треньор, умее да не вкарва никакво напрежение в нас, да не се притесняваме, а само да играем добре, без да гледаме точките и класирането.

– Продължаваш ли да копираш Кристиано Роналдо – нещо, което правеше като по-малък?
– Разбира се, той винаги ми е бил любим футболист. Гледам клипчетата му още от Манчестър Юнайтед и Реал (Мадрид), за дрибъла му, за удара му. Идол ми е.

– Но е доста трудно да го приложиш на терена.
– Трудно е, не се получава всеки път, но когато се получи, е супер.

– Груби ли са защитниците, срещу които играеш? Спират ли те непозволено?
– Да, груби са, опитват се да влизат така, за да ме респектират. Срещу Берое, след като вкарах двата гола, един от защитниците им направо искаше да ме убие с един шпагат, но това е нормално. Нормално е да има пререкания на терена.

– Полетя ли? Чувстваш ли се герой след двата гола и спасението на Хебър?
– Чак герой не се чувствам, не съм полетял в облаците. Радвам се за това, което направих, но оставам здраво стъпил на земята и продължавам да работя.

– Продължаваш с ЦСКА нали? Последните шест месеца беше преотстъпен в Хебър.
– Да, започвам подготовка с ЦСКА и вече се надявам да ме оставят там, да покажа добри игри и да започна да играя там. В предишната подготовка с ЦСКА вкарах в две контроли. Единият ми гол беше срещу Спортист (Своге) при представянето на отбора. Тогава обаче се контузих и два месеца лекувах коляното. Най-тежката ми травма дойде два месеца след възстановяването ми. На една тренировка с втория отбор на ЦСКА си извадих лакътя, счупих лакътна кост при падане след задна ножица. След това четири месеца бях аут.

– Натрупа ли опит и можеш ли да се пребориш с конкуренцията в ЦСКА?
– Разбира се, нормално е да има конкуренция. Винаги съм готов, това ми е в главата. Винаги съм готов да давам всичко за ЦСКА и най-накрая да вземем титлата. Конкуренцията е нормално нещо, но ще се боря, за да играя.

– Проходи обаче на „Герена“, вкара над 500 гола в школата на Левски, но изненадващо се премести в ЦСКА. Защо?
– 2018 година се случи това. Но тази тема не ми се коментира, защото има много проблеми, които се случиха тогава в Левски. В крайна сметка се озовах в ЦСКА и съм щастлив от това мое решение.

– Сега имаш проблеми с фенове на Левски – някакви закани?
– В момента не, но когато преминах в ЦСКА – бях на 15 г., имаше доста заплахи, но поспряха. Но аз не ги приемам чак толкова вътре нещата, бяха само онлайн заплахи.

– А и това е футбол, не война?
– Абсолютно.

– Да разбирам, че вече Левски няма място в сърцето ти?
– Сега ЦСКА е в сърцето ми. И ще давам всичко от себе си най-накрая на станем шампиони, надявам се да помогна за това.

– Докато беше в Хебър, посещава ли мачове на ЦСКА?
– Нямах тази възможност заради тренировките и мачовете ми с Хебър. Единствено ходих да гледам един мач на втория отбор на ЦСКА.

– Какво обичаш да правиш в свободното време?
– Имам приятелка, заедно сме през цялото ми свободно време. Също така играем ФИФА с приятели. Приятелката ми и родителите ми идваха на всеки мач на Хебър, те са ми мотивацията.

– На кого посвещаваш двата гола за спасението на Хебър?
– На всички хора от Пазарджик, на целия отбор, на майка ми и приятелката ми, на цялото ми семейство.

– Имаш ли вече автомобил, как се справи с шофьорските курсове?
– Да, перфектно се справих. В Ловеч беше по-лесно беше, там карах курсовете, докато бях преотстъпен в Литекс.

Автор: Пламен Славов / „БЛИЦ“