Отборът на ЦСКА катери Еверест по чехли

Добре, нека да опитаме да погледнем нещата през друг ъгъл. Два-три дни след мача Лудогорец – ЦСКА потокът от едностранчиво представяне на събитията не секва. Аз също съм на мнение, че когато главният рефер в един мач е героят, за когото се говори най-много, значи той по някакъв начин не си е свършил работата както трябва. То е като обратното на един киноактьор. Ако в един филм даден актьор привлече най-много вниманието, то той е изиграл блестящо ролята си. Във футбола е прието, че главният съдия в мача трябва да бъде „герой под прикритие“, да бъде незабележим. А всеки споменава Кабаков, говорейки за съботното дерби. При това съвсем не с добри чувства. Но от много време насам, при това нееднократно съм споменавал, че всичко това със съдийството и тима от Разград отдавна е неизменна част от родната футболна флора и фауна. То съществува. На мача онзи ден не се е случило нищо ново, нищо необичайно, нищо, което да ни учудва. Нито откриваме топлата вода, нито произвеждаме някаква новина. Съдийството бе слабо, дори изключително слабо и тук не визирам само неотсъдените дузпи. А многото тънки и невидими в процеса на самия мач детайли. И тъй като ВАР вече не само е неизменна част от самото съдийство, то би трябвало да се разглежда дори като по-висшестоящ реферски орган по време на един футболен двубой. И е абсолютна грешка, когато този орган

мълчи и не смее

гък да каже

на родния рефер №1 – не знам поради някакъв респект ли, да не го изложи ли, да не подложи на съмнение решенията ли? Но в среща, когато е имало няколко повода за това, да не посмееш, точно това е правилният израз – да не посмееш да извикаш Кабаков пред мониторчето край тъчлинията, е, меко казано, безобразие.

Пак се отплесваме, а ми се иска да нахвърляме и отбележим и други неща, които се опасявам, че край цялата шумотевица и врява ще отминат, ще поизбледнеят, а те също са основна причина ЦСКА да не успее да победи отново Лудогорец, а и най-вероятно да не стане шампион. Някак си няма да е полезно за самия отбор, ако всичко на 100% се прехвърли на съвестта на главния съдия и се каже: ЦСКА игра страхотно, имаме велик отбор, гениален треньор, страхотни хора в защитата, безпощадни нападатели, но с такъв рефер, с такова БФС няма как да прокопсаме! И край, замитаме всичко под килима. Ами не е така или поне не е съвсем така. Има си и други причини. И най-образно казано те се изразяват по следния начин: докато години наред Лудогорец продължава да превзема футболния връх у нас с мощна селекция, то ЦСКА опитва, както и този сезон, да катери Еверест по чехли. А за целта са необходими котки или някакъв друг вид здрави, качествени туристически обувки. И горе, в подножието на самия връх ти е необходимо свръхдебело яке, а не простичка ветровейка. Казано пък по футболен начин – освен цялата друга организация си трябва и солиден футболен ресурс. А разликата между двата отбора в момента е близо до отчайваща. При това говорим за един от най-слабите състави на разградчани от години насам. Но и в ЦСКА нещата като че ли не вървят във възходяща прогресия. Червените на три пъти не успяха да победят Лудогорец този сезон, взеха една от девет възможни точки, а например на мача на „Армията“ преди месец ни Кабаков, ни който и да е друг им е виновен. При цялата мощна армейска подкрепа от трибуните. И още нещо, нека не влиза в употреба късата памет, но през годините в много други случаи ЦСКА е бил порязван от съдиите в тези дербита много по-лошо, още по-лошо, но дори в такива мачове е побеждавал. Например още в края на 2012 година, когато за Купата на България в Разград

червените бяха

тотално клани

от Христо Ристосков, Лукас Саша, тогава играч все още на ЦСКА, бе почти убит на терена, спестени червени картони за Мирослав Иванов, за Барт, а и много жълти за кого ли още не. Фрапантна дузпа за фаул срещу Мишел Платини, която отново не бе видяна. Но в крайна сметка ЦСКА успя да победи с 2:1. През 2017 отново със спорно съдийство и червен картон за Каранга армейците се наложиха, пак в Разград. Малко по-късно същата година Кабаков свири една свръхсмешна дузпа на Марселиньо, Моци вкара, но ЦСКА пак успя да бие с 2:1. И още много примери могат да се извадят, пълният списък би бил досадно дълъг. Идеята на тези припомки е, че въпреки цялата организация, въпреки каквото там и както искате го наречете, армейците са постигали своето срещу много по-класни като имена тимове от настоящия на Лудогорец. И предишната седмица заявихме точно това – при всичко известно отдавна ЦСКА е длъжен да успее поне веднъж да победи своя конкурент и после

да има лице

да заяви на

висок глас

„Искаме титлата!“. Сега остана надеждата за честна игра до края на първенството. Мнозина биха махнали с ръка: „Надежда всяка тука оставете…“

Още един нагледен пример за неспособността на този червен тим спрямо другия отбор. ЦСКА обръща резултата чрез хитра съобразителност на Кареасо и брилянтен шут на Хайнц, който не трябваше да бъде единствената зимна покупка в момент, когато ЦСКА трябваше мощно да зареди резервоара. И веднага след това Петев реагира с три промени на почивката. Три! А донякъде странно, изненадващо и в някаква степен смущаващо Саша Илич в мач на високо темпо, изразходващ много физически усилия и вървящ към край с резултат, който урежда единствено домакините, прави една-единствена смяна! Вкарва в игра Назон, за когото след мача разбираме, че е бил с контузия отгоре на всичко. И то при положение че нещото, с което най-вече Илич стана популярен в България, бе, че прави яко смени, задължително по пет, при това в твърде ранен етап на мачовете. Но в най-важния, в двубоя за титлата само една смяна, като вкарваш полукуц играч! Няма логика! Дори в израз на безизходица, на отчаяние, на каквото там искате, поне десетина минути преди края могат да се появят всичките или част от наличните офанзивни играчи – Туфегджич, Бамба, Чарлс, Шагоян. Все някой от тях може да има късмета да я ритне, тя пък да вземе да влезе. На Пеп Гуардиола от мача с Реал ли се прави, не ми става ясно, но отново не намирам грам логика. Ако не намираш смисъл в каквато и да е смяна, то просто трябва да се признае: С това разполагаме! ЦСКА опита, пребори се мъжката, можеше и да успее, не успя и това е. Кабака и тем подобни фактори трябва да бъдат гарнитурата. Основното ястие обаче не е достатъчно, за да бъде нахранен един шампионски тим. Това е, ще изчакаме още две седмици, ще стискаме палци за феърплей, ще чакаме другият да сбърка. Дали?

Автор: Ники Александров / „Тема спорт“

Оригинално заглавие: „ЦСКА катери Еверест по чехли“