„Признавам, най-доброто ми решение в кариерата бе, че отказах на Левски и преминах в ЦСКА“

Днес, на 3 май бившият вратар на ЦСКА Ивайло Петров – Пифа празнува своя 50-годишен юбилей.

По този повод той даде интервю. В което говори за миналото, своето бъдеще, както и за това, което е липсвало на армейците в мача с Лудогорец преди няколко дни.

Иво, как се чувства едно момче на 50? Връщайки се назад само среброто в косите ли е разликата?

– Момчето на 50 се чувства като две момчета на по 25. Едното е доброто, а другото е зрялото момче. Хубавото е, че едното момче вече знае какво иска от живота.

Връщаш ли се назад във времето? Правиш ли си равносметка? Има ли носталгия…

– Носталгия няма, защото аз знам какво искам от живота и не гледам назад. Да, разбира се, че има прекрасни спомени, но всичко това са едни чудесни спомени, които ми носят удовлетворение, но не гледам с тъга към тях, а вървя напред. Да, взимам си поуки и се стремя да правя нещата по-добре, отколкото съм ги правил, защото целта ми е на първо място да направя хората по-щастливи, а след това моето лично щастие ще дойде само.

Докато все още бе под рамката на вратата направи феновете на ЦСКА щастливи, като хвана 5 поредни дузпи на Левски… Какво можеше да направиш по-добре, за да ги направиш още по-щастливи и това разумното момче би ли казало сега, че в БФС си правят “ми-ми” със сините?

– (смее се) Да, първите две бяха с екипа на Черно море, когато в последния ми мач с екипа на моряците хванах две, а след това с фланелката на армейците спасих три в двубоя за Суперкупата и взехме трофея. Но това момче, което каза “ми-ми” вече го няма. Но вече съм далеч по-балансиран и затова сега ще го кажа по много по-коректен начин, а именно, че трябва да се даде път на нови хора в управлението на футбола ни. Не казвам настоящите ръководители дали са добри или лоши, но те са изчерпани и са достигнали своя максимум, като не могат да дадат нищо повече. Те достигнаха своя лимит и няма с какво да допринесат за развитието на този спорт и националния отбор.

Преди да ми кажеш за пътя, който си избрал, то кажи ми какво от миналото няма да забравиш?

– В личен план имам много моменти, които са допринесли за изграждане на мирогледа ми, а в професионален той най-големият връх и най-сладката емоция е свързана с мига, когато вдигнахме на “Българска армия” 31-вата шампионска титла на България. Уникален момент е и спечелената купа през 2016-та, когато бях треньор на вратарите.

Ти не беше в първа младост, когато подписа с ЦСКА. Как се стигна до този трансфер и връщайки се назад във времето това ли бе най-правилният избор?

– Сега ще разкрия нещо, което не съм казвал никога. Дни, след като хванах двете дузпи на Левски с екипа на Черно море Илиан Илиев ме дръпна настрани и ми каза, че има оферта за мен от Левски и дали искам да отида там. Такова било желанието на Наско Сираков и Станимир Стоилов. Отказах категорично. Можеше да отида навсякъде другаде – Враца, Смолян, но в никакъв случай на “Герена”. Месец по-късно дойде предложението от ЦСКА и приех без всякакво колебание. Дори не се замислих и това беше едно от най-щастливите неща в живота ми.

Ти си юноша на Левски, но отказваш на сините. Защо? Обиден ли беше?

– Не. Няма обида и не съм бил сърдит. Просто усещах, че не е моето. Не усещах, че принадлежа на синята идея.

За съжаление играчите на ЦСКА не успяха да ти поднесат хубав подарък в мача срещу Лудогорец…

– Ще те прекъсна. Да, играчите не ме зарадваха, но феновете ми направиха най-хубавия подарък. С това, което направиха на стадиона, с атмосферата, с подкрепата те ми дадоха най-прекрасния подарък, за което им благодаря.

Сега мнозина ще опитват да правят спортно-технически анализи, ще търсят грешките на Илич, на играчите, но аз ще поведа разговора в друга насока. Знам, че новият път в живота ти, за който говориш е свързан с професията на спортен психолог и мотиватор. В тази връзка – как излязоха армейците в този двубой? Бяха ли достатъчно освободени психически и мотивирани? Какво им липсваше в тази насока на червените?

– Не просто е липсвало, а беше задължително да се работи в тази насока. Ще дам един пример, който е свързан с интервюто на Иван Турицов след мача, който без да иска разкри малкото камъче, което обръща колата. Той каза, че това е един от онези мачове, в които отборът, който вкара гол и печели. Ако аз работя с него сега ще го попитам – какво значи това? Нима, когато инкасираш гол не трябва да намериш сили да го върнеш, да потърсиш обрат. Значи когато ти вкарат гол и се примиряваш, че си загубил. Тогава нека се въведе правило и да се играе до гол, както едно време имаше “златен гол”. Не съм съгласен с това мислене. То е недопустимо за такива битки и играчите трябва да са подготвени за тях, като се работи в тази насока.

Вината в Саша Илич ли е?

– Не, той говори за психологията, но треньорът не може да е психолог на 30 играчи. Всеки футболист има своя капацитет. Треньорът изгражда отборната психология, но той няма как да изгради психологически профил на всеки един. Той не може да обърне индивидуално внимание на всеки. Той има съвсем други задачи и задължения – да направи програма за подготовка, тренировки, тактика за мач. Трябва да има психолог, който да изкара капацитета на футболистите.

Смяташ ли, че играчите на ЦСКА влязоха прекалено пренавити и сковани от огромния залог и можеше ли работа с психолог да им помогне да влязат по-подготвени в главите?

– Задължителна работата с психолог. Да, преди мача треньорът е опитал да ги вдигне и да им обясни залога, което те усещат от медии, фенове и прочие. На трима човека думите на Илич са влезли от едното и излезли от другото ухо. Според мен 7-8 човека са били пренавити и сковани, а всичко това им е повлияло смачкващо, защото те не са били готови да поемат тази отговорност. Другите ще го приемат, но не е ясно в каква степен. И какво се оказва? Колко са били готови за мача? За мен много грешен подход е това: “Момчета, дайте 100 процента”. Свършва мачът и треньорът казва: “Дадохме 100 процента, но не стана”. Това не е правилно. Бербатов дали е давал във всеки мач на Юнайтед 100 процента? Не, но той бе готов, когато получи топката да я отиграе със самочувствие, увереност и да покаже най-доброто, на което е способен. Процентът е само едно клише. Играчите трябва да са готови в главите си и когато дойде моментът, да направят това, което трябва. Огромното бреме си пролича и при пропуска на Гарсес. Той сякаш не вярваше и не бе подготвен психически да завърши атаката. Преди мача видях един играч, който говореше по телефона. Няма да споменавам името му. Беше чужденец. Но това, че той е решил да се обади на майка, жена, приятел показва, че той търси подкрепа и не вярва в собствените си сили. Аз усещам от поведението му неувереност и страх. Затова нуждата от спортен психолог и мотиватор е огромна. Много играчи, когато чуят “излизаме и мачкаме”, това може да има обратен ефект и да се смачка самият играч.

Локо Пд, ФК ЦСКА 1948 София, Черно море имат спортни психолози…

– Това е несериозно. Не искам да обиждам, но те са заложили на добре изглеждащи дами, които са по-скоро реклама. За мен спортния психолог, който работи в мъжки футболен отбор трябва да е мъж и да се е събличал в мъжка съблекалня. Да знае за какво иде реч, да познава обстановката и мисленето.

Татяна Янчева постигна отлични резултати в Левски?

– Тя е изключение, но Татяна Янчева е корифей в областта и е най-добрата в България.

Ти вече се занимаваш със спортисти. До колкото знам работиш индивидуално с ММА-бойци, които се състезават в много труден спорт, където психиката е много важна…

– Не са само ММА-бойци, а към мен се обърнаха и от други силови спортове, но това е много различно с колективните спортове, като футбол, баскетбол, волейбол, защото при тях трябва да работиш с 30 човека, на които да намериш капацитета и отключиш психиката, за да се получи отборен резултат.

Търсят ли съветите ти футболисти?

– Да, потърсиха ме няколко момчета от различни отбори и на различна възраст, но няма да кажа имената им, защото това е професионална тайна.

Да разбирам ли, че двете момчета на по 25 години в теб са намерили своето призвание и искат да се занимават със спортна психология занапред…

– Да, определено. Харесваше ми да бъда треньор на вратари, но в спортната психология намерих себе си.

Автор: Явор Пиргов / „Тема спорт“