„Спортал“: “Армията” е храм, а не обикновен стадион! ЦСКА се нуждае от голяма промяна в мислене и манталитет.

В неделя ЦСКА – София претърпя поражение с 0:1 от Лудогорец пред 18 000 зрители на “Армията. “Червените” на бяха надиграни от 11-кратния шампион на България, което прави загубата още по-болезнена. Като цяло тя не рашава битката за титлата, но затвърди някои негативни тенденции и процеси, които от 5-6 години са превърнати в константа на “Армията”, и именно те пречат на тима да стане шампион.

Нека погледнем как протече седмицата преди мача.

Още с назначението на съдийската бригада определени медии атакуваха реферите – как изборът е скандален и било ясно, че са пратени, за да “отсекат главата на ЦСКА”. В този контекст се изказа и изпълнителният директор на клуба Филип Филипов в интервю за БНТ, намеквайки, че съдиите помагали на конкурентите.

В крайна сметка арбитрите не ощетиха с нищо ЦСКА – София. Напротив. Кабаков можеше съвсем спокойно да изгони с втори жълт картон Кареасо още в началото на мача, а и Вион за поведението му при стълкновението с Фон Витри на тъча. Също така спря голова атака на Лудогорец в началото на второто полувреме, когато двама състезатели на разградчани се откъсваха сами срещу вратаря, защото реши да даде фал за “орлите” в центъра на терена.

В случая е ясно, че самото назначение нямаше никакво значение. Реферите щяха да бъдат атакувани, както и да се казват.

И ако става въпрос за един двубой, това може да мине в графата “психологическа война”, но когато е превърнато в тенденция преди всеки важен сблъсък, е въпрос на време нещата да се объркат. И те се объркват все в ущърб на “червените”.

Някой задава ли си въпроса защо ЦСКА – София не постига в преките двубои срещу Лудогорец желаните от тях резултати. Когато на разградчани им трябва равен – те го взимат, когато се нуждаят от победа – я постигат. Това не е случайно и на “Армията” е необходимо да ревизират действията си спрямо такива срещи.

Смея да твърдя, че отбор като ЦСКА – София, който е подкрепян от голяма фенска маса, се нуждае от различен подход. Ако претендираш, че си гранд – дръж се като такъв. Т.е. опитай се да създадеш идеалните условия за футбол – и на терена, и по трибуните.

Покажи уважение към противника. Не омаловажавай успехите му, а ги подчертавай, но в същото време увеличавай амбицията си да го детронираш с футболни похвати дори в определени моменти да си на мнение, че съдиите не свирят по правилата. Така се държи истински гранд. Това не е страх, а сила. Ако загуби решаващ двубой, поражението идва от силен опонент. Ако спечели – триумфът е славен, защото е надигран достоен и класен съперник.

Сега “червените” налагат мнение, че Лудогорец е слаб отбор, но печели титлите си заради съдии. Идва директен двубой и там нещата излизат наяве, а разочарованието е огромно. Ентусиазмът на публиката пада и на следващия мач трибуните са празни.

Защо? Защото ЦСКА – София е създал нереални очаквания към себе си, подготвяйки феновете си не за мач, а за война. А когато нещата са на живот и смърт, мобилизацията в двата лагера е максимална и печели този, който е с по-качествени състезатели. Поне към този момент “червените” не се нуждаят от война с разградчани, защото отстъпват като класа на противника и в решителни битки на 90% ще са от губещата страна.

Затова правилния подход не е да превръщаш мача във война, а в забавление, което носи радост и усмивки.

Да дадеш възможност на запалянковците да генерират своята енергия не в псувни и хвърляне на камъни по противника, а да създадат идеалната атмосфера за футболен спектакъл – с атрактивни хореографии и неспирно пеене. “Червените” привърженици го могат и именно там са най-добри. Така ще компенсират по-лимитираните качества на любимците си в сравнение с играчите на Лудогорец, тъй като ще осигурят необходимия респект и уважение, а защо не и притеснение у съперника със своята сила, мощ и позитивна енергия, извираща от сърцето.

Това е психологията на футбола. Така се печелят титли и купи.

По този начин се привличат фенове. С подобно поведение се превръщаш в пример за по-малките отбори и те те гледат с възхищение, а големите – с респект.

“Армията” е храм на българския футбол, а не обикновен стадион. Такъв трябва и да си остане. А за целта “червените” не могат да си позволят останалите да идват с нагласата “ох, давай да започва и свършва този мач. Дано няма простотии и мелета като предишния път.”

Ръководството на ЦСКА – София трябва да разбере, че ексцесиите, провокирани от определен тип поведение, което цели да не се проведе нормален двубой, показва страх, а не сила. По този начин ти признаваш, че си по-слаб. Искаш да спечелиш, но не знаеш как, разчиташ на случайността. Тази нагласа се предава на футболистите, защото и те са хора, а не роботи – имат чувства и емоции. Знаят, че ако се провалят, адът ще се стовари върху тях. А когато липсват нужното самочувствие, увереност и спокойствие, се получава неделния футбол – риташ, блъскаш и каквото стане. Стигаш до едно-две положения, изпускаш ги, а след мача започваш: “бяхме по-добри, ако бяхме вкарали, но…”