Людмил Найденов: Марек ще продължи да залага на младите

„Клубът, който е реализирал най-много трансфери в добри европейски или на средно ниво клубове в чужбина за последните 15 години сме именно ние“ коментира мениджърът на ВК Марек Юнион-Ивкони.

Мениджърът на ВК Марек Юнион-Ивкони (Дупница) Людмил Найденов даде интервю пред zadupnitsa.com, в което говори за изминалия сезон, целите пред клуба и политиката на развитие.

Г-н Найденов, за мъжкия отбор на „Марек Юнион-Ивкони“ годината приключи. Отборът все пак запази мястото си в Ефбет Супер Волей след победа в мача на оцеляването с Дунав (Русе). Очаквахте ли такъв развой на събитията през годината?

Ако кажа, че не съм го очаквал – ще излъжа. Да, допусках подобен сценарий, който в крайна сметка се случи. С оглед на селекциите в отборите, повишаването на нивото на игра, завишените драстично бюджети – знаех, че ние няма как да бъдем сред челниците. Виждате, че в отборите вече играят и добри чужденци, вследствие на завишените бюджети в клубовете, които вдигат нивото на първенството ни. В същото време, знаете че политиката на нашия клуб в последните 15 години е една – налагане и път на развитие на наши си момчета от школата. Не случайно от всички отбори и в Ефбет Супер Волей и във Висша лига, ние сме най-младият отбор със средна възраст почти 19 години.

Младостта ли бе основната причина, отборът да приключи на 11-о място?

В по-голямата си част – да. За някои играчи, това бе първи сезон при мъжете. Някои са още юноши, но ги налагаме при мъжете. Липсата на опит, както и разликата между юношеския и мъжкия волейбол, разбираемо си казаха думата. В интерес на истината, изпуснахме и два мача, които ако бяхме спечелили – вероятно щяхме да бъдем с още едно или две места по-напред, и да не се достига до плейаут с Дунав.

Какви са изводите след този сезон?

Изводите се надявам да си ги правят най-вече играчите. Ние не сме клуб еднодневка или изкуствено създаден, който да взима наемници за по една-две години, да постигне епизодични успехи и после да приключи и изчезне от волейболната карта на България. Изводите са за играчите, които получиха шанс да играят на тази крехка възраст, да трупат мачове, опит и да се развиват като играчи. Ако искат да направят кариера и в чужбина, трябва да оценяват това, което получават като шанс в Марек.

Предстои среща на ръководството, на което да анализираме представянето на играчите и най-вече в посока, на кои да продължим да даваме шанс за развитие и кои са с лимитирани възможности. За себе си имам отговор, но ще го споделя на срещата с президента ни Ивайло Константинов и с другите от ръководството. Разбира се, ще чуем и оценката на треньорския щаб.

Юношата Георги Бъчваров (в ляво) е сред обещаващите състезатели в клуба

Все повече клубове в България вече боравят с бюджети в размери над милион, което доведе до привличането на класни играчи и от чужбина. Нивото на първенството скочи драстично. Каква ще бъде реакцията на Марек при тези обстоятелства?

Ако очаквате да кажа, че ще вдигнем и ние бюджета до милион-два или повече, както някои клубове – няма да го кажа. Философията на нашия клуб от 15 години казах каква е – изграждане на собствени кадри, налагането им при мъжете, и който се развие да продължава кариерата си в чужбина. И да вдигнем бюджета двойно и тройно и да привлечем добри волейболисти от чужбина, то това означава да спрем развитието на нашите си кадри. Ако направите една статистика за последните, както казах 15-ина години – ще видите, че отборът, който е реализирал най-много трансфери в добри европейски или на средно ниво клубове в чужбина сме именно ние.

Не случайно на моменти ни сравняват с футболния Аякс в това отношение. Дали, ако бяхме поели политика на играчи-наемници, щяха да излязат играчи от калибъра на Цветан Соколов, Дмитрий Бахов, македонеца Гьорги Гьоргиев, Тодор Вълчев, или пък щеше ли да се появи Елица Василева, която привлякохме и… тренираше с момчетата. Говореше се, че Соколов бил дебел, Бахов и Вълчев били ниски, Гьоргиев нямал поглед и пас за разпределител. И ето какво стана.

Цветан Соколов с екипа на „Марек Юнион-Ивкони“

Соколов няма да коментирам, всички го знаят. Бахов става европейски клубен шампион, Гьоргиев прави много добра кариера в чужбина. Вълчев игра в Русия и още в няколко силни отбори. Между другото ще ви кажа един любопитен пример именно с Гьоргиев, който взехме от Македония на 16 години и веднага го хвърлихме в битките. През 2014 година, към него имаше оферта от звездния тогава отбор на Тренто с Радостин Стойчев. Искаха го за втори разпределител. Момчето тогава каза: Аз съм на години, в които трябва да играя, а не да съм резерва за няколко хиляди евро повече. И остана още една година в Дупница и станахме за 4-ти път поред шампиони. После пое пътя си към Турция, Франция, Полша, игра миналата година в Хебър.

В четири поредни сезона Марек бе шампион на България

Последният подобен пример е с национала Светослав Иванов. Преди две години, след силните си изяви във VNL имаше оферта от гранд в Германия и от елитен отбор в Италия. Финансовите условия е ясно, че бяха в пъти по-добри от тези, които ние предлагаме, но и той тогава каза: Искам да се развивам, рано e да бъда резерва. И остана. Впоследствие дойде офертата от турския елитен Джизре, от където гарантираха, че той ще играе и малко преди края на първия полусезон се осъществи трансфер. Но виждате, че сега прави фурор в Турция и привлича погледите на по-силните отбори.

Да не забравяме и разпределителя Светослав Станков. Младо момче, също беше отписван, но вече пое по своя път. Игра в Полша, сега е в Израел, където достигна до четвъртфинал в европейските клубни турнири. Играе титуляр, а е едва на 23 години. Попадна и в разширения състав на националния отбор. Тук е и мястото да отбележа, че ние не спираме играчите си да се развиват. Имат ли оферти, с условия по-добри от нашите, веднага сядаме и разговаряме. Първо условията на играча дали го устройват и след това клубните условия. Последните примери са и Димитър Дулчев, който игра в чужбина, а тази в Дея спорт и Цветелин Цветанов, който игра в чужбина и дори в Индия до преди месец. Тези играчи трябва да бъдат и пример на сегашните ни момчета в отбора, че с много труд, тренировки и себераздаване всеки ден – резултатите и трансферите идват. Трябва да хванат шанса и да не го изпускат.

От думите ви, да разбираме ли, че ще продължите да налагате сегашните момчета?

Разбирайте, че няма да изневерим на политиката си да налагаме наши момчета. Ще търсим, разбира се, като вече и водя разговори с перспективни момчета за новия сезон. Но задължително ще бъдат волейболисти, които ще са собственост на клуба. Интеграцията на момчета от школата при мъжете ще продължи. Аз не помня случай на клуб, който да е ставал шампион само и единствено със собствени играчи и да е постигал победи в Шампионската лига срещу европейски отбори с десетократно, че и повече по-големи бюджети от нашия. И то 4 години поред. Е, ние сме го правили. Иначе другата алтернатива каква е – вдигаме бюджета, почваме да вземаме добри чужденци, връщаме си някои от нашите момчета и ще се бутаме в шамарите на медалите, образно казано. Но, тогава ще трябва да чакаме в школата да се появи някой нов Соколов, за да може да заиграе в мъжкия отбор. Спортът освен бизнес е и социален феномен, защото привлича хиляди деца да спортуват, изгражда навици, учи ги на дисциплина и работа в екип, водят здравословен начин на живот… А това ги изгражда и като личности в живота им.

Феновете обаче искат силен отбор, който да бъде в битката за медалите…?

Това означава привличането на наемници, епизодични успехи или медал, и да оставим школата на практика про-форма. Имаме над 220 деца при момчетата и момичетата, които са от града и селата. Това са децата на Дупница, които в сегашната действителност трудно биха се мотивирали да тренират до толкова, че да влязат при мъжете. В днешните години е трудно да вкараш децата в залата да спортуват, а какво остава да задържиш интереса им и ги накараш да преследват цел. Със сигурност трябва да има баланс между опит и младост, и в тази насока ще бъдат разговорите с президента на клуба. А на феновете ще кажа едно – подкрепяйте във всеки един мач Марек Юнион-Ивкони. Това са децата на Дупница и те трябва да усещат подкрепата, за да израстват, дори и когато губят.

Оценката ви за клубния волейбол в България?

Безспорно тази година станахме и ставаме свидетели на много интригуващо първенство. Толкова срещи с не предизвестен край аз не помня да сме имали. Нивото скочи сериозно, респективно и зрителската аудитория. Форматът 12 отбора се оказа най-сполучлив. Факт е, че вече имаме и телевизионен продукт, който задоволява интересите на волейболните фенове и на хората, които рекламират и подпомагат нашия спорт. Няма как да не отчетем и факта, че самостоятелността на НВЛ е и една от причините за това. На все по-заден план остават личните клубни интереси в работните срещи. Клубовете се събираме, дискутираме, решаваме. Т.е. ние си определяме сами бъдещето, но все повече натежава целта – развитие на клубния волейбол като цяло. Индикациите са, че следващата година ще бъде още по-силно първенството, което може само да ни радва.