ЦСКА си откри майстора, Саша Илич е на ход

Във вторник вечер ЦСКА изигра слаб мач в който имаше едва 10-15 силни и прилягащи на името му минути. Всъщност не за първи път този сезон червените правят подобни представяния. Разликата между предишните и това бе, че сега ЦСКА загуби. Всъщност отпадна от турнира за купата на страната. Двете греди на Назон в края на двубоя бяха нагледното доказателство, че този път късметът е обърнал гръб на тима на Саша Илич. Когато играеш слабо в поредица от мачове рано или късно си намираш в майстора.

Помните ли 1997-а година? Ако сте фенове на отбора, ама от вече малко по-старите, сигурно се досещате. Това е годината, когато за последен път ЦСКА спечели дубъл у нас – шампион и купа. Начело на отбора тогава бе Гочето Василев. Замисляте ли се, какво означава период от 26 години, без подобно нещо да се е случвало? Следващията месец, през май, клубът ще чества юбилей – 75 години от своето съществуване. Та излиза, че повече от една трета от тези години, това не може да се случи пак. А именно през тази пролет част от привържениците мечтаеха за нещо такова – ЦСКА да се завърне с гръм и трясък на футболния трон. С два трофея! Е, единият вече е мираж. Всъщност всички изказвания след загубата от Черно море, бяха с вплетено подобно оправдание: „Ами, ще станем шампиони, гоним титлата“. Да, естествено, че това е приоритетната цел, за да звучи по-патетично дори –

това е

заветната цел

Проблемът тук възниква, че освен отпадането от варненци, ЦСКА показа игрово поведение, което вля голяма доза тревожност у феновете. Те започнаха да си припомнят и други слаби мачове, които обаче все пак и по някакъв начин са били спечелени. Но както е известно късметът те покрива до време, не може да разчиташ толкова често на спортния шанс. Трябва да има и някакво съдържание на терена, което да е адекватно на целите.

Има и една част от червената футболна общност, която в голяма степен ме притесни с реакциите си след двубоя във вторник. И се опитвам да разбера на какво точно се дължи това. Някакъв изкуствен опит за замазване на нещата звучи по-приемливо. По-страшното е, ако нещо е започнало да се пречупва в манталитета на червения фен. Няма как каквато и да е загуба на ЦСКА да се изкривява по такъв начин, че едва ли не да се изкарва като нещо полезно и положително. Свикнали сме да казваме, че ЦСКА е тим от такъв калибър за родните мащаби, че не трябва да губи

дори на

турнир

по джаги

или на мач с капачки. Но да чета из Фейсбук теории, че всичко е ок, след загуба със слаба игра, вече ми идва малко перверзно. Чух различни теории. Едната, че този турнир идвал малко в повечко на ЦСКА, че ако продължи напред отбора ще играе полуфинални мачове в непосредствена близост с двубоя срещу Лудогорец за първенството. Та поради това, да вземе да си падне – чиста работа! Късно вечерта след мача с Черно море се даваше за пример домакинското отпадане на Байерн от Фрайбург, също за купата. Един вид – ето бе, и другите фаворити отпадат. Да де, ама е малко конфузно да сравняваш баварците с ЦСКА. Щото на едните, чичката дето сглобява рафтовете за трофеите в музея от години насам не може да си вземе по-дълъг отпуск, защото трябва да поставя нови и нови. А ако цесекарите са се наситили на отличия и могат да си позволят с лека ръка да неглижират турнир, значи имаме някакво

драстично

сваляне на

традиционните

армейски критерии за успехи. Друга теория, че загубата идвала точно навреме, за да има възможност ЦСКА да се стегне, да си вземе поука и да изглежда вече по съвсем друг начин в оставащите мачове от шампионата. Малко ми е като да си набиеш първо хубаво жената, за да почнеш след това да я обичаш. Или нещо подобно. С две думи – абе айде бе, какво толкова се е случило? Да бе, така е, не е свършил светът със загубата от Морето, но някак си ми е трудно да си представя привърженик на който и да е отбор, чак пък толкова да не го е яд, че неговите са паднали. И нека поставим ясни очертания – става въпрос за яд, за лошо настроение, за всички подобни и нормални фенски реакции при загуба. Тук не става въпрос за рязане на греди, нищо подобно. Но да се изкарва загубата по-добра и полезна от победата, ми идва малко в стил „Гонзо“, на когото тъкмо червените най-много се смяха преди десетина дни за подобна реплика. Чух и нещо като трета теория след мача, нещо от сорта: „Абе, споко, това беше купа за титла“. Признавам, нея нещо не я разбрах…

Някой ще каже – абе, ако Назон бе вкарал вместо първата му греда, става 1:2, после юруш, изравняваме, обръщаме и друга песен щеше да пееш. Да, има го и този сценарий, но разликата е, че до въпросната първа греда няма нищо, което да бъде отличено в играта на ЦСКА. Игра просто нямаше. До 72-ата минута ЦСКА бе кръгла нула на терена, така както и в последните 30 минути на предишното домакинство – срещу Спартак Варна. И се оказва, че в продължение на 100 минути срещу двата варненски отбора ЦСКА играе едно голямо нищо на „Армията” и

дори не

може да

създаде

положение

Ето тук се крие тревогата и притеснението, предвид факта, че се задават по-тежките мачове. Дали паузата в официалните двубой е част от причината, дали някакво напрежение вече се натрупва от задължителното бранене на първото място, дали други са причините или пък по малко от всичко? Засега гадаем, Саша Илич най-добре си знае, но за първи път след мача пред медиите ми се стори малко поизнервен. Което е добре в някаква степен, тъй като е признак, че сърбина е в час и преценява реално събитията. А те са следните, нека ги припомним. ЦСКА игра изключително слабо в първия един час срещу Берое в Стара Загора, вдигна се на щурм, който донесе цели четири гола и еуфорията от този факт, сякаш малко заличи спомена от играта до 1:0 за домакините. Дойде мача с Ботев Пд, където може би червените изглеждаха най-адекватно от позицията си на лидер в първенството. Начален натиск, бързи голове, по-същия начин започна и второто полувреме. И най-вече – пълни трибуни на „Армията“, емоции, иху-аху, няколкото досадни грешки в отбраната, довели до опасни атаки за пловдивчани бяха също така набързо

заметени

под килима

Тези два мача донесоха полъха на надеждата, че все пак с добра игра, ако ЦСКА я прилага във все повече игрови минути, може да донесе по-дълго задържане на първото място. Лекото приземяване дойде след това от мача срещу Септември и онзи така дълго коментиран гол. Извън тази тема, червените свалиха доста от качеството си тогава. Но пък там някъде дойдоха и издънките на Лудогорец и зимната разлика от две точки набъбна на четири. Еха, какво значение има каква е играта. Последва домакинският хикс срещу Локомотив Пд. Нищо, няма страшно, пак сме първи. Айде, ред е на гостуването в Бистрица. И нова победа. Отчете се, донякъде справедливо, че срещу този съперник важна е единствено победата и нищо друго. Да приемем, че е така, макар да се получи натрупване на недотам желана положителна игра. Серията обаче продължи в мача у дома срещу Спартак Вн, където отново нямаше блясък, а последните 20-30 минути на този мач си бяха истинско треперене за ЦСКА. Последният в класирането да те натиска на „Армията” е доста показателно. Да, нова победа, нови три точки, но дотук! Нищо повече от това. И ето, че каруцата се обърна срещу Черно море. ЦСКА си намери майстора.

На „Армията” да забравят за оправданията, да не си заравят главата в пясъка и да направят така, че да изглеждат подобаващо в предстоящите дербита.

Автор: Ники Александров / „Тема спорт“