Илия Вълов разказа за емблематична победа на ЦСКА в КНК

Легендата на ЦСКА Илия Вълов разказа пред „Спортал“ спомените си от емблематичния мач на „армейците“ рещу Рода на 15 март 1989 г. в Керкраде след дузпи в Нидерландия, в който те се класират за полуфиналите в турнира за КНК. Стражът става герой за „червените“ с два спасени удара от бялата точка.

„Страхотен спомен! Бяхме уникален отбор. Пред мен играеха Джеки и Трифон, Бог да ги прости. Можете ли да си представите по-добра двойка централни защитници! Бяха мъжкари, стигаше се понякога и до по-висок тон, но това е напълно нормално и помага на колектива. Ако всичко е тихо и спокойно, говорим за девически пансион.

Срещу Рода беше труден мач, теренът в Керкраде беше зле. Пред вратата имаше толкова много пясък, че ме затрудняваше. При дузпите… Не мога да го обясня. Никога не съм си избирал предварително ъгъл. Заставам, чакам, наблюдавам и в последния момент усещам какво ще се случи.

Наистина не мога да обясня. Майсторлък си е – изискват се много тренировки, но е и дарба. Беше голяма радост, стигнахме полуфинал в Европа, бяхме много силен отбор. И много голям колектив! Само за Ицо Стоичков мога да напиша отделна книга, много истории, много спомени. От онзи отбор на ЦСКА се чувам в днешно време най-често с Митко Младенов.

За беда, Любо Пенев пропусна полуфиналите с Барселона. На реванша не игра и Трифон Иванов. Тогава спасих дузпа на Гари Линекер. Той беше най-голямата им звезда – шутира, аз избих топката, тя се върна у него, пак би, пак спасих.

Да, спасявах често дузпи. С Ботев (Враца) играхме срещу Левски, дадоха им дузпа. Мишо Вълчев взима топката, приятели сме с него, имаше в този ден някакъв празник той. Отивам и най-приятелски му викам „недей да биеш, ще ти разваля празника, дай на друг да бие, гледай си кефа“. Не, казва, ще ти я вкарам, само гледай. Добре. Хванах му я. Същата случка и с Петьо Зехтински в Пловдив. Имаше рожден ден, застава на точката, ще бие дузпа. Вълче, казва, сега ще ти я вкарам. А аз: „Зико, рожденик си, недей, ще я спася“. Няма шанс, вика. Добре, и на него му я спасих. Просто имах усет. В ЦСКА беше празник, когато играехме. Много силен отбор бяхме“, каза Вълов.