Благой Георгиев: Трябва ми месец, за да се върна

Бившият български национал Благой Георгиев даде ексклузивно интервю за колегите от „Гонг“, разказвайки за живота си след активния футбол. Георгиев признава, че се старае да поддържа отлична спортна форма, въпреки че няма намерение да предприема завръщане към професионалния футбол.

Бившият футболист сподели и наблюденията си върху проблемите на родния футбол. Той смята, че те не са един или два, но все пак като най-голям Благой изтъква липсата на достатъчно добра организация в школите у нас. Бившият халф си припомни и за месеците, в които сам се беше заел със задачата да изгради функционираща детско-юношеска школа.

– Ти си човек, който няма особена нужда от представяне, но сега ще ти дам честта. Ако ти беше в моята роля, как би се представил с няколко думи накратко?

Още с първия въпрос ме затрудняваш (смее се). Един нормален, земен човек, който се радва на своите деца, на своето семейство и се занимава със спорт по цял ден.

– Това ли всъщност се случва покрай теб напоследък? Отдаването на активния спорт е нещо нетипично за пенсиониран футболист, извинявай за определението.

За пенсионер! (смее се). Да, практически по цял ден тренирам. Сутрин, вечер – практически винаги, когато имам възможност, съм по залите, горите или терените. Аз, ако не тренирам един ден, се чувствам все едно съм се задръстил. Казах ти го и преди интервюто, че на първи януари след посрещането на Нова година в 9 часа сутринта бях на крос. Това не толкова навик, колкото вътрешно усещане, че ако не тренирам, не се чувствам добре. Както и ти каза преди малко, има доста мои колеги, които след спирането на активната кариера не си личи, че са били някога футболисти или спортисти. Винаги трябва да отделяш внимание за себе си.

– След като се чувстваш в толкова добра спортна форма и очевидно добро душевно състояние – не се ли изкушаваш от време на време да се върнеш към големия футбол? Всички, следящи социалните мрежи, виждат снимки с твоите подвизи на мини футболния терен, където очевидно не спираш да играеш. Ти сам се похвали, че играеш дори сравнително често.

Да, постоянно играем и това винаги ме е блазнело, но аз вече отдавна съм спрял да играя активно. Често се бъзикаме с мои колеги, когато ритаме, че зорлем ме карат да се връщам, защото гледайки реално нивото на българския футбол – да не кажем, че е трагично, но не е окей по начина, по който трябва да бъде и по който е било преди. Винаги съм казвал, че една подготовка ми трябва да направя за един месец и съм готов за завръщане.

– Немалко футболисти от твоето поколение все още играят футбол…

Те не просто играят, те са най-добрите по принцип.

– Аз се сещам за един Емил Гъргоров, който все още играе във Втора лига. Когато влезе в игра, изглежда на нивото си отпреди 10 години.

Със сигурност е така. Както се казва – формата е временна, класата е вечна. Но не само Бадема, доста футболисти са. Камбуров допреди една година играеше и беше най-добрият, голмайстор номер 1. Не годините правят футболиста. То е клише, естествено, но както се казва – дори и да си на 50, ако тренираш и се чувстваш добре, защо не? Сега се сещам за един пример със Зе Роберто и ако го погледнеш в момента, изглежда като 20-годишен, а той не спира да тренира. Всичко си е вътрешно усещане и трябва винаги да обръщаш внимание на себе си.

– Стоиш ли близо до българския футбол? Успяваш ли да следиш редовно какво се случва в първенството?

Макар да съм в България, мога да ти кажа честно, че не гледам много български футбол. Не че не ми е интересно или че няма време, но съм се отделил от него. Чат-пат гледам някои мачове, но откровено казано не ми е интересно.

– Какво не ти допада в момента?

От доста време не ми допадат много неща – качества, класа, организация, то не е едно. Това е дълъг разговор и едва ли ще имаме толкова време. Всичко започва от най-ниското ниво. Знаете, че една къща започва да се строи отдолу нагоре, не можеш да започнеш от покрива. Всичко тръгва от дечицата и от школите, както и от треньорите в школите. Аз имах школа и знам, че докато направя моята школа, съм следял и съм обикалял с една качулка, без да ме гледат, за да видя как тренират другите школи и да взема доброто и да не правя техните грешки. Мога да ти кажа, че в българските школи има много добри треньори, но има и изключително неподготвени треньори, които объркват не само децата, но и родителите, с което и цялата система. Треньорите са много важни, особено за подрастващите, защото те им вярват. Децата ги считат едва ли не като свой родител, като пътеводител в живота, който те напътства, дава ти указания. А той като те обърка от малък, ти после така израстваш – с объркано мислене.

– Кой е големият проблем на тези треньори? Не са били научени правилно в треньорските школи или пък това, което съм чувал от други твои колеги бивши футболисти, които казват: „Ами те не са ритали топка дори на ниво Б група, как после да научат децата на футбол“?

Има много даже, които не са се събличали по физическо, както се казва, но не това е проблемът. Според мен тук се опира и до финансовата част, защото не може и да им даваш по 500, 600 или 1000 лева и да очакваш нещо да направят. Естествено, хвърлят им по една топка и всеки да се оправя. Има хора като Моуриньо, който не е бил футболист, но виждате какъв треньор е, т.е. това не е критерий. По принцип треньорите, които са в школите, не дават според мен всичко от себе си. Аз имах школа и съм гонил треньори, които ги виждам, че идват на работа просто да убият времето. Като го виждам, че е с такава нагласа, директно го махам. Ти трябва да кипиш в една работа и да идваш с желание, защото това желание се предава и на децата. Лично съм го виждал това как в доста школи се отнасят по грозен начин с децата. Едно дете трябва да го прикоткаш към футбола, както се казва, да му е интересно. То трябва едва да дочаква следващата тренировка, да дойде на нея с желание и да му е хубаво там, да няма търпение да отиде след училище. Това го няма на доста места и това е проблем.

 – Преди малко повече от две години ти гостувахме в прохождащата ти тогава академия и аз всъщност видях радостта в децата там, когато присъствахме на една тренировка. Какво се случи с школата в крайна сметка?

С една дума ще кажа – българска работа. Не искам да влизам в подробности, защото трябва да обидя много хора, а аз не съм такъв. Каквото е било, си е било и съм го забравил. Жалко е това, че бяхме събрали доста деца, както и хубав колектив като треньори, които знаеха за какво става въпрос и какво трябва да правят. Не искам да се връщам, защото е болна за мен тема и може да кажа някоя глупост.

– Виждаш ли се в момента по някакъв друг начин във футбола? Сещам се преди време, година-две, когато работихте заедно с Джо Диксън, който беше кандидат-купувач на Левски и ти щеше да влезеш в клуба с него. Имаше някакви неща и за Вардар Скопие.

И двете неща бяха супер сериозни, но има хора, които си мислят, че всичко е било едва ли не само приказки. За Левски всичко беше много сериозно, дори до ден днешен не мога да разбера какво се провали точно. При Вардар е друго, там знам защо не станаха нещата, но щом не са станали, значи не са станали. Аз и на двете места, както в Скопие, така и тук, исках само да помогна. Дори не съм искал някакъв пост, това никога не ме е блазнело. Първо аз не съм от Левски, аз съм играл в Славия и е нормално феновете да искат начело да е някой левскар, аз ги разбирам. Ето го примерът с Наско Сираков, той си е левскар и е легенда на Левски. Никога не съм искал да го правя и не ми е било някаква цел. Напротив – исках единствено да помогна на Левски, защото трябва да има силни Левски и ЦСКА, за да има силен национален отбор. В момента нито Левски, нито ЦСКА са това, което трябва да бъдат, особено Левски, а те заслужават най-вече заради публиката, която имат. Немислимо е да нямат отбор, който не само да се бори за шампион на България, но и за нещо повече в Европа. Единствено, ако може да се каже така, го правих като патриот за България, а и всички българи знаят кой е Васил Левски. Исках да помогна и бяхме на финалната права, но нещо се обърка, до последно не знам какво точно. Но все пак живеем в България, всичко се случва.

– Имал ли си след това възможности или разговори да се върнеш във футбола под някаква форма?

Не. От последния път с Диксън и Левски бях доста огорчен, защото в период от 30-40 дни правихме какво ли не и минахме през какви ли не ситуации и през какви ли не институции само и само да стане. Бях разочарован от всичко и исках да спра, защото виждах, че колкото и да имаш желание и възможности, защото Диксън имаше наистина големи финансови възможности, пак нещо ще се обърка и няма да се случи. Реших да се оттегля малко по малко и както ти казах – дори не следя български футбол.

– Тръгнах да те питам дали гледа Световното първенство, но се сетих, че беше гост-анализатор по телевизията. Какво ти хареса на Мондиала?

Хареса ми това, което не е от тази година само, че слабите отбори, поне на хартия, не се дават на силните. Видяхте какви изненади станаха. Имаше отбори, които си мислеха, че едва ли не са вече на финал или на полуфинал, но излетяха бързо. Имам предвид Германия, Белгия, които са с топ футболисти. Отбори като Мароко показаха, че не само имената правят футбола, напротив – когато има колектив, задружност, цел, дух, то тогава всичко може да се постигне.

– Загледах се в пръстена на ръката ти, отскоро си отново в клуба на женените мъже. Да ти честитя за твоята прекрасна съпруга Поли. Любопитно ми е дали тя има някакъв спортен бекграунд и гледа ли футбол?

Не гледа футбол въобще, никога не е и гледала. Покрай мен обаче искаш, не искаш – гледаш. Сега особено покрай Световното, всички го гледаха, или пък Шампионска лига, по-сериозните мачове… няма как да не ги гледа с мен.

– Тя имаше ли си фаворит на Световното?

Да, Франция. За малко да познае, без да разбира.

– А твоят фаворит кой беше?

На финала бях за Франция, но се радвам за Меси, защото го заслужава. Ако някой може да се каже, че заслужава да спечели Световното първенство, то това е Меси, защото в последните 15-20 години няма по-добър от него. Въобще за мен с тази световна титла Меси е номер 1 в историята на футбола. За мен досега това беше Марадона, но едно е да играеш преди 30 години, когато нивото не е било това, което е в момента, тогава не е имало такава динамика. Радвам се, че той взе световната титла, при това заслужено.

– Какъв е въпросът, който задават най-често, когато те разпознаят на улицата?

Питат ме: „Няма ли да се върнеш да играеш?“. Как да се върна, като вече съм, както ти каза, пенсионер. Приключил съм отдавна, но да, често ме питат този въпрос.

– Ти си спомняш, че вашето поколение беше много силно, говоря и на база национален отбор. Всички вие играехте на средноевропейско ниво и може би с носталгия хората се сещат как не можахте да се класирате на косъм за това, това и това първенство.

Така беше и в младежкия национален отбор. Онзи ден бях на морето и се видях с Неделчо Матушев, който ни беше треньор в младежкия отбор. Говорихме си за едно време как един гол ни е коствал да се класираме, не само при младежите, но и при мъжете. Ние с по 18-20 точки не сме могли да се класираме, сега се класират с по 10 точки. Естествено, това оставя някаква горчилка в теб, но продължаваш напред. Лошо е не само за нас като футболисти, но и за цяла България. Видя се как отборът от 1994 г. сплоти цяла България. Спортът сплотява и обединява и това е хубавото. Дори моите деца, които тренират, гледат, интересуват се от спорт. Това е хубаво, защото не мислят за други работи. Естествено, дъщеря му е малко по-голяма и освен ТикТок няма нищо друго в главата си в момента, но това са преходни времена и всеки минава през това.

– Спомням си, че големият ти син тренира футбол. Как успяваш да го вкарваш в правата линия?

Да ти кажа, слава Богу, той си е вкаран в правата линия и си я следва. Той е като енциклопедия и знае повече от мен. Той знае футболистите на всеки един отбор и няма нещо, за което да го пипнеш и да не знае, много му е интересно. Даже се кара на кака си, когато вземе телефона: „Стига с тоя ТикТок, гледай тука мача“ (смее се). Аз му казвам: „Не, не, остави кака си, няма да я правим футболистка“. Той обаче упорства: „Не, стига с тези телефони!“. В главата му е само футбол, между другото, постоянно. Интересно ми е да си комуникирам с него за футбол, да си коментираме. Той понякога разсъждава по-добре от мен и като възрастен човек. Това мен много ме радва.

– Той като какъв играе?

Нападател.

– Какъв е основният съвет, който си му дал във футболно отношение?

Винаги съм му казвал, че единственото, което трябва да е на първо място, е трудът заедно с дисциплината. Колкото и качества да имаш, какъвто и талант да си, ако не ги развиваш… Знам много талантливи българи, дори съм играл с такива, които никой не ги е знаел, дори аз не знам къде са в момента, а са били с класи над всички като талант. Но когато си мързелив, ленив и не ти се занимава – не става нищо.

– А казвал ли си му, че каквото и да му кажеш ти, е по-важно да слуша треньора?

Естествено! Аз във всички отбори, в които съм играл, съм бил със супер добри отношения с всички треньори, защото за мен той е шефът. Аз се поставям на негово място – ако съм треньор и някой да дойде да започне да ми оспорва… Окей, всеки може да сбърка понякога, но треньорът е шефът и трябва да слушат него.

– Тема номер 1 в последните дни е потенциалната забрана за реклама от страна на хазартните компании. Какво е твоето мнение по темата? Ти сам знаеш, че в момента компаниите от бетинг бизнеса са основен спонсор в спорта.

Аз не мисля, че има човек, който да е на друго мнение освен това, на което съм и аз. А то е, че в цял свят това са компаниите, които вливат в спорта и ако не са те, аз не знам как ще съществува спортът, особено в България. Не знам откъде идва цялото това нещо, не следя политиката, но това е безумие! Ти така погубваш целия спорт, не само футбола, защото те не инвестират само във футбола, а в целия спорт по принцип. Аз не мисля, че въобще може да се случи такова нещо, защото това ще е безумие.

И аз съм скептик, но ще ти кажа откъде дойде. Леко популистично, разбира се, тъй като идва от политически партии. Това се случи покрай Световното първенство и рекламите и опасенията за това, че тези реклами влияят на децата. Ти можеш да кажеш като родител не е ли всъщност твоя ролята и на всеки индивидуално в неговото си семейство да се справя с това? По тази логика трябва да му забраниш и да излиза, защото реклами на всичко има навсякъде.

Против съм и не съм съгласен. Пак ти казвам и всеки един го знае, че това са хората, които вкарват пари. Благодарение на тези пари можеш да осъществиш трансфери, да издържаш отбори и каквото поискаш. Ако не са те, доста клубове, да не кажа всички, ще фалират.

– Ти си човек с много контакти. Не си ли се изкушавал да станеш футболен агент?

Аз по принцип имам тапията, така да се каже, то в момента не е много трудно да се изкара това. Помагал съм за доста трансфери, но не съм парадирал. Помагал съм и на национали, те си знаят много добре. Никога обаче не съм обичал да казвам публично: „Аз му помогнах, аз го направих, заради мен подписа“. Те си знаят сами и са ми благодарни момчетата. Даже е имало 3-4 случая, в които всичко става за 5 минути. Звъннал е някой мой познат или треньор, визирам конкретно за Русия, и още на следващия ден е подписал. Аз искам да излизат момчета от България. Аз по принцип имам в Русия доста контакти и искам да има български момчета, на които да помогна. В момента обаче не знам на кого да подам ръка. Все пак ти си слагаш името, а когато го правиш, трябва да гарантираш за него. С доста хора си говорим, споделят ми, пращат ми футболисти. Може да стават за някои места, но не и за Висшата лига на Русия, не са готови за там. Знам, че дори и да е добър футболист и да отиде там, все пак няма да е готов. Ще са му нужни едва-две години и тогава ще стане. Аз не съм спирал да се занимавам с това, но не го афиширам и не ми е това приоритетът.

– Не е ли парадоксално това, че се ползваш с по-добро име и имидж в Русия, отколкото у нас?

Не само в Русия, а навсякъде, където съм играл, винаги съм бил и капитан, това е нещо показно за мен. Аз знам защо е това – тук всеки търси жълтините, клюките, под вола теле, както се казва, макар да няма под вола теле. Тях не ги интересува какво става извън футбола. Даже с Черчесов, който беше треньор на Русия и ми е супер голям семеен приятел, винаги е казвал: „След тренировка, след мач – това си е вашият живот, правете каквото искате. Искам, когато сте два часа на тренировка, да сте отдадени на нея. След това си имате семейства, слушайте си жените и това е“. Него не го интересува какво става след тренировката. А тук никой не го интересува какво става на тренировката, а какво става след нея. Мен това въобще не ме интересува – кой какво мисли за мен в България или кой какво е чул, какво е видял, защото за 99 процента от тези неща, които се говорят или се пишат, аз знам, че е лъжа. Моите близки знаят също, че е лъжа. Който ме познава, знае какъв човек съм и че бих помогнал на всеки. Дори през нощта, ако ми звъннеш, съм готов да помогна, дори на непознати съм помагал. Правя го постоянно, но не го афиширам, защото има някои хора, особено по празниците, отиват да занесат по едно подаръче на някого и само се снимат, за да се покажат. Който ме познава, знае, че аз това го правя от години и никога няма да спра да го правя. Затова ти казвам – аз няма на кого да се доказвам и да се показвам. Който ми е близък и ме познава, не говоря само за роднини и близки, знае какъв човек съм. Да тръгна на някои „приятели“ и други подобни да се доказвам – няма смисъл, сам знаеш. То няма и за какво.

– Кой е най-абсурдният слух, който си чувал за себе си?

О, ако тръгнем да говорим, мога и книга да напиша за това какво съм чувал за себе си. Бяха ми казали, че са писали за мен, че съм пияница. Аз алкохол през живота си не само, че не пия, но и не съм пробвал. Много хора го знаят това. Аз и цигари не съм пробвал. Какви ли не работи са писали, не знам има ли хора, които вярват. Не, всъщност има хора, които вярват, затова се тиражират и се пишат, но аз много сайтове и вестници съм осъдил. Така че нека продължават да си пишат, за мен е само плюс, тъй като аз си ги съдя. Все пак съм безработен, трябва да изкарам пари отнякъде (смее се). Нека продължават да си пишат и щом им е окей на тях… Не знам как един човек може да отиде и да напише такова нещо, някой журналист. Затова, като кажеш журналист, всеки вече си мисли за тези жълтите журналисти, които пишат глупости. Преди, като кажеш журналист, знаеш, че е човек, който е сериозен и който ще ти каже истината и ще ти я напише. Сега е съвсем различно понятието за това и опетнява вашата професия. Не знам как някой човек „журналист“ може да седне и да измисли някоя статия, да опетни твоето име. Не само на теб, на семейството ти, на близките ти, на роднини. Те го четат и колкото и да те познават, се замислят и си казват в един момент „Абе, дали не е така? Дай да му звъннем и да го питаме“. Имах случай в Колизеума и тук се изписа какво ли не – че съм бил по затвори и не знам къде си, че съм писал. Това няма нищо общо с истината. Но тук, като се напише едно и като се каже по новините… Моята майка ми звъни и ме пита къде съм. Чудя й се къде трябва да съм, а тя вика: „Ами, тук пишат, говорят“. Неслучайно съм й забранил да чете и да слуша глупости. Като се напише едно нещо 10 пъти, искаш или не, то ти влиза в главата и си мислиш, че е така. Затова ми е странно как може да има хора, които искат да ти навредят по един или друг начин.

– Това със сигурност е голямо предизвикателство пред теб, тъй като големите ти деца вече са достатъчно големи на възраст, за да имат достъп до подобна информация.

Те имат достъп, да. Но съм им казал въобще да не четат и да не гледат такива неща, но те им излизат и чат-пат ме питат. Викам им: „не, тати, не е вярно“ (усмихва се).

– Говорихме по-рано за руски клубове и футбол. Тези дни в социалните мрежи се завъртя дискусия сред феновете на Левски заради това, че клубът ще играе контроли с три руски отбора (б.а. вече два). Покрай сложната политическа обстановка и войната в момента много фенове смятат, че Левски в никакъв случай не трябва да играе. Какво е твоето мнение?

А защо да не играе? Аз това не мога да разбера. Ето, глобяват например клубовете и макар да се класирали за Европа, не могат да играят. С какво са виновни спортистите, футболистите, обикновените хора, че това се случва, заради войната и цялата тази истерия? Естествено, никой не иска да умират хора. Едното с другото няма нищо общо. Лошото е единствено, че невинни хора умират. Това абсолютно никой не го иска. Но с какво са виновни обикновеният руски човек, футболист, спортист? С какво е виновен той и защо да не играят с руски отбори? Какъв е проблемът? Аз това не мога да разбера. Бях дал едно интервю в Русия и след него социалните ми медии направо… Все едно аз съм някакъв убиец, предател, не знам си какво, защото съм казал точно това, което казвам и на теб сега – с какво са виновни руснаците? Имах сигурно 200 заплахи за убийство. Това не е нормално, не е сериозно. Не мога да си го обясня.

– Влизаш ли често в полемика на тази тема?

Влизам, да. Ще ти кажа даже за един пример. Този ресторант, в който сме в момента, неговите собственици са жена – рускиня и мъж – украинец. Какво да направят сега? Да се разведат и нищо, край! Това е смешно, никой не иска това. Най-лошото е, че умират невинни хора, никой не го иска, но обикновените хора не са виновни. Те са братя, те са сестри, те са едно общо и не може да се избиват, не е нормално. Не говоря само за Украйна и Русия, тук в България има руснаци и украинци, които спират и се карат. Но защо? По-бързо да се спира това, защото наистина не е хубаво.

– Зад теб се вижда един православен храм. Успяваш ли да възпиташ децата си във вярата и религията и по-скоро налагаш ли им го или ги оставяш те сами да стигнат до този път?

В началото им го налагах, което не е правилно. От малки знаеха доста неща за църквата и за Бога, което съм го втълпявал и налагал, което обаче не е хубаво. По-добре е да ги оставиш да си имат свободна воля, както Господ ни е дал свободна воля, и те да си знаят. Рано или късно то ще им дойде със сигурност, защото вярата ние си я имаме вътре в себе си. Пример, който ми е дал един много известен свещеник: „Ако посадиш едно цветенце и нямаш вяра, че ще порасне, тогава защо го садиш?“. Рано или късно те ще си го почувстват.

– За финал на разговора – 2023 г. е тепърва пред нас. Какво си пожелаваш в личен и професионален план?

Аз пожелавам не само на себе си, но и на всички да сме живи и здрави и благословени. Единствено да сме малко по-добри от предишната година. Ако всеки един човек направи нещо малко, една крачица, едно добро повече от миналата година, то ще бъде добре. Нека да сме по-добри хора, по-човечни. Бог решава какво ще стане с нас.

Автор: Илиян Койчев / „Гонг“