Румен Чандъров: Да случи се това с ЦСКА и Ганчев, истина е, ще бъда максимално честен и прям

Финансовият благодетел на Септември Румен Чандъров даде интервю пред „Тема Спорт“, в което говори за клубната политика, целите на тима, евентуалните трансфери и ситуацията в българския футбол. Ето какво каза бизнесменът:

Г-н Чандъров, ако класирането в шампионата се правеше по критерии „трансферни цели“ от даден отбор, то Септември щеше да е на първо място. В тази връзка може ли да кажете, че изпълнихте целта си? Каква е равносметката ви за изминалата година?

• Да, ако гледаме интереса към нашите футболисти, то там сме добре. Проблемът е, че все още не сме сигурни за оставането си в групата и това ще бъде основната ни цел. Нашата идея бе да даваме път на млади български футболисти и смятам, че го правим, но нивото в елита е съвсем различно като динамика, напрежение и все още се настройваме. Въпреки трудностите обаче няма да променим политиката си и ще продължим да държим тази линия. За мен това е правилният път. Труден е, но така съм решил.

Чандъров, Шейтанов, Ачков, Стойчев, Стоянов… Към всички тях се говори за интерес – готов ли сте да се разделите с тях и не се ли опасявате, че Светослав Петров, образно казано, ще „посегне на живота си“, ако го лишите от всички тях?

• (Смее се.) Няма,

няма да посегне

на живота си

Имаме много запитвания, но от всички тези играчи може би само синът ми (б.а. – халфът Асен Чандъров) ще бъде продаден. Другите ще останат и през пролетта при нас, за да продължат развитието си.

Усилено се говори и за преминаване на Ачков в Локо Пловдив…

• Да, този трансфер е възможен. Имаме и други футболисти на позицията на Ачков и ако от Локомотив предложат условия, които удовлетворяват клуба и играча, то може да се случи.

Митков, Сами Александров, Чешмеджиев, Йосков… нова група младоци пристигат в опит да се наложат в професионалния футбол. Какво им казахте?

• Няма какво да им казвам, защото те сами виждат за какво става въпрос. В Септември наистина даваме шанс и развиваме млади български футболисти. Има и други, които го твърдят или се опитват, но при нас това е

заложено като

политика и начин

на работа

Така че всичко си зависи от тях. Аз предпочитам да даваме ръка на наши таланти, отколкото да реанимирам чужденци. Да, ако на определена позиция нямаме или не можем да намерим българин, то може да потърсим зад граница, но с оглед на парите, които даваме, то футболистът, който привлечем, ще е изпаднал в сериозна дупка. Не е невъзможно да уцелим, но аз предпочитам да рискуваме с българи.

Съжалявате ли, че позволихте на Сами Александров да премине в ЦСКА, където той не получи шанс?

• Това, което се случи, е много странно. Искаха го, настояваха, а в крайна сметка смениха системата и не го използваха. Аз им дадох футболист, който в осем мача беше вкарал четири гола, а те не му дадоха шанс. Трябваше още тогава да се разберем, че ще инвестират в него, но веднага ще ни го преотстъпят, за да продължи образованието си, както се казва. Не се случи и сега ще трябва да го реанимираме, но той е млад и вярвам, че бързо ще се случи.

Красиан Колев, който бе трансфериран в Ботев Пловдив, пример ли е за останалите?

• Разбира се. Септември и политиката на клуба са пример. Всички виждат, че който дойде и се труди, развива се и расте, то след това прави следващата по-голяма крачка, качва се на следващото ниво и от него зависи да продължи развитието си и пътя нагоре.

Остава ли Светослав Петров начело на Септември?

• Да. Остава. Ето и с него рискуваме, защото е млад и той се учи, но сме му дали свобода и картбланш. Виждаме, че много работи, старае се, има желание за развитие и затова го уважаваме и му гласуваме доверие.

Следите ли как продължава развитието на Славко Матич – той прави фурор в Гана, след като изкачи отбора си от 14-о до 2-ро място и бе избран за треньор на кръга и месеца преди Нова година? Това, че си тръгна по средата на сезона, не ви ли обиди?

• Не, ние имахме такава уговорка и няма място за сърдене.

Имате един от най-младите състави, който е почти изцяло от български футболисти, но това не попречи в определени мачове и съдиите да удрят по едно рамо на съперника…

• На мен ли го казвате? Случи се на няколко пъти, но е нормално. В България този футболен съюз и това съдийско съсловие помагат само на големите и силните…

В такива моменти, къде на шега, къде на истина, казваме “момчетата плачат в съблекалнята”. Как успявате да ги мотивирате след това или там работата е на треньорите?

• С разговори. Треньорите много работят в тази насока. Опитваме да им обясним, че трябва

бързо да забравят

несправедливостите

и да вдигнат глави, за да продължат. Това са млади момчета и става лесно, но като цяло не е хубаво. Преди години, когато живеех в Испания, виждах как съдиите масово са против Реал Мадрид и Барселона. Тогава много се чудех защо е така и ми обясниха, че те са с бюджет от стотици милиони, а другите с десетки и реферите опитват да изравнят силите. Те просто „удряха едно рамо“, но не за да бутат по-малките, а за да ги подпрат да не паднат. В България не е така. Няма равнопоставеност. Аз, за да имам шанс да погледна към първото място, трябва да извадя бюджет от 20 милиона, а дали ще сме с 2, 3 или 4 е едно и също. И затова сме избрали нашия път.

Вашата компания помага на Пирин – имате ли намерение да подадете ръка и на други клубове?

• Един ден, ако стана по-голям – защо не, но на този етап оставаме само в Септември, където съм спонсор, а не собственик, и в Благоевград.

Преди няколко дни в интервю пред „Тема Спорт“ Венци Стефанов писа много добър 5 на националния отбор за изминалата година заради смелостта на Кръстаич да налага млади играчи. Споделяте ли мнението му?

• Донякъде ми харесва, защото това е пътят, но смятам, че той отива в една друга крайност. Виждам, че залага главно на играчи, които са в чужбина, и по този начин обезсмисля труда и усилията на футболистите, които са в България. Не съм съгласен и с това, че дава шанс на играчи, които все още не са се преборили да играят професионален футбол в клубните си отбори, а все пак говорим за мъжки национален отбор. Радвам се, че млади момчета получават шанс и доверие, но нека извървят естествения си път.

С какво ще запомните Мондиала в Катар?

• С невероятната драма. Подобен финал едва ли някога ще гледаме. И с това, че най-великият спечели титлата (б.а. – визира Лео Меси). Той даде толкова много на футбола и футболът му се отблагодари.

Автор: Явор Пиргов / „Тема спорт“