Виктория Григорова от „Игри на волята“: Ще Ви кажа истината за задкулисието в „Черешката на тортата“

В студиото на „На кафе“ Виктория Григорова разказва за преживяванията си на Арената, за предизвикателствата в живота и във формата. Защо е решила да се запише за участие в „Игри на волята“ и какво е усещането да се изправи в кулинарна битка срещу едни от най-запомнящите се участници във формата – Ралица, Мирослава, Генчо и Лефтеров.

„Бях казала, че ако ми се обадят за „Игри на волята“, ще преосмисля бъдещето си. Така се случва и в момента. След като излязох от предаването, си дадох почивка и търся нови хоризонти. Решила съм да завърша висшето си образование, да запиша магистратура. Включих се в няколко благотворителни кампании. Имам доста предложения в момента, свързани със спортната ми реализация. Предложиха ми от няколко места отново да играя волейбол. Но за момента съм решила да изчакам малко“, споделя Виктория и разказва, че ще посрещне предстоящите празници у дома с близките си хора. След Коледа обаче планира пътешествие до Мексико.

„Имам два опита с риалити предавания, „Игри на волята“ беше третият. Не бях фен на предаването, но докато течеше миналият сезон и бяхме в Белгия, имах съотборничка, която беше луда почитателка на формата. Искаше да го гледаме заедно. В началото се дърпах, но в един момент се запалих и започнах да следя всяка минута. Прочетох надписа „Запишете се за кастинг“. Казах си: „Защо не?“ и подадох документите. Обадиха ми се месец по-късно, докато бях на уроци по френски в Белгия. Влязох като резерва, но съм много доволна, защото за мен участието ми във формата беше много интересно изживяване. В спортната си кариера съм имала много емоции, но това, което преживяхме на Арената е нещо уникално. Случва се веднъж в живота, поне според мен. Няма как да сравниш цялата емоция, физическото натоварване, изолацията. Това че си далеч от всичко, с което си свикнал и което обичаш.“

Виктория е доволна от представянето си и че е достигнала до финала заедно с такива изключителни мъже. „Сега когато гледам видеото и как ме изпращат, треперя“, споделя тя и разказва, че гладът не я е притеснявал толкова, колкото мизерията. Разкрива и кое й е липсвало най-много в предаването – близките й хора.

„Когато излязох, майка ми и баща ми тръгнаха от София към морето. Когато ми позвъниха, че са пристигнали, направо се разтреперих и плаках като дете“, признава тя.