Бабангида: Несериозно е да даваме акъл на шеф Стоилов

Бившият футболист на Левски Емил Ангелов сподели мнението си след равенството на „сините“ със Септември София – 0:0. Toй се върна назад в спомените, когато като играч па 26-кратните шампиони е изпитвал сериозни трудности срещу затворени отбори като Беласица и Вихрен. И в двата случая тогава Левски бе отбора, който диктуваше събитията на терена, но срещите завършиха при нулево реми.

„Гледах срещата между Левски и Септември много детайлно. За мен лично през цялото време си личеше, че „сините“ са далеч по-добрият отбор. Единственото, което липсваше, беше попадението. Тотално надмощие на Левски. Даже на моменти Кордоба беше единственият защитник, който оставаше назад. През целия мач Левски беше по-добър, но не успя да победи. И такива неща се случват във футбола, не може всеки път да печелиш. Имахме добри възможности, но липсваше и късмет. Гредите спасиха на няколко пъти Септември, в други ситуации пък се стигаше до карамболи в наказателното им поле, но топката така и не посети вратата на Шейтанов. Лошото е, че се губят точки. От ръководството и треньорския щаб искат да се трупат точки и да сме в първата тройка, а защо не и да се гони титлата. Това е нормално щом става дума за клуб като Левски. Станимир Стоилов знае много добре как да мине през това отборът. И по наше време ги е имало такива мачове. Мъчихме се с Беласица и накрая 0:0 и с Вихрен беше същата работа. Това са нормални неща във футбола и понякога просто се случват. Всеки един клуб има нужда от такъв мач, защото след това се мобилизира отборът и се вдигат“, обясни Бабангида пред колегите от „Мач Телеграф“.

„И най-големите клубове в света изпитват проблеми срещу затворени отбори. Футболисти за милиони търсят пролука и не успяват да я открият, това на моменти е дори ужасяващо. Когато играеш във фаза защита, е много по-лесно да се местиш без топка, отколкото с нея. Като се „паркира автобуса“ отборите се мъчат дори и на европейско ниво, а пък за България да не говорим. И като футболист, който съм играл в такива срещи през годините, ми беше отвратително. То се ритат противниците, бави се времето, разкъсва се играта и т.н. Такива срещи се печелят с индивидуалната класа на някого. Уелтън излъга бранителите на Септември и стреля, но в гредата. Преди това пробва удар от дистанция, но Шейтанов се намеси добре и изби. Това е малшанс. Не бих казал, че липсва идеята как да се стигне до гол. Реално Левски имаше изключително много положения. В случая през цялото време се играеше пред тяхната врата, там се разиграваше, стреляше, създаваха се опасности, но липсваше и късмет. Не може да се говори за игрова криза в Левски, въпреки че отборът падна и от Славия. „Сините“ играят добре раздават се, но им липсва гол, който да им донесе още по-голямо самочувствие и да победят. Не може да говорим за криза в отбор, който е спечелил купата на България и мачка Лудогорец и ЦСКА. Това е абсурдно. Аз го отдавам на моментното състояние на отбора и липсата на късмет. Този двубой със Септември можеше да завърши 3:0 за Левски. Липсата на нападател се усеща. Кой треньор не иска да има таран и конкуренция в атака?! Най-добре да има поне две класни остриета, които да ти решават такива срещи. Както ние сме били през годините, който и да се пусне в игра, се бележи попадение.

Хубаво е, когато треньорът се чуди на кого да даде шанс, защото и единият, и другият нападател бележат. Трябва да има конкуренция в нападение, а и шефът Стоилов, обича да играе атакуващ футбол. Най-вероятно акцента при селекцията ще падне там. Да се търси класен таран. На този Левски му липсва конкуренцията на някои позиции, но на кои точно – може да го каже Мъри. Ние на учителят си не можем да даваме акъл, несериозно ще бъде. Ако ни попита, може да си кажем мнението, но нищо повече. Според мен няма какво да се променя за предстоящата среща с Локо Пд. Просто трябва духът на футболистите да се запази и да бъдат отпуснати. Трябва да играят освободено и да се борят. Да повярват в собствените си качества, а Мъри знае как да ги накара. Мисля, че ще успеем да победим Локомотив“, заяви Бабангида.