„Позвънихме на Гриша Ганчев. Поискахме двойна премия. Той поздравяваше 5-6 минути нашите майки, сетри и лели.“

Из публикация на Дуци Симонович в социалната мрежа Фейсбук:

„Пред ЦСКА стоят два проблема, с които ще трябва да се справи, ако иска през пролетта да е с реални шансове да се бори за титлата. Първият е серията от тежки гостувания, които предстоят, а втория проблем е следствие на предишното гостуване в Разград. Сигурен съм, че независимо от победата на Лудогорец – „гелосания братовчед на семейство Клинтън“ е разбрал, че тази година ще има сериозен конкурент за титлата и че трябва на всяка цена да направи сериозна разлика в точките още преди зимната ваканция. И затова очаквам активзиране на туристическата агенция „Караманджуков Травел“. Защото, ако ЦСКА остане в шампионската надпревара близко до Лудогорец до зимната пауза този път ще има големи шансове и да стана шампион.

Виждам, че има и голям спор за броя на феновете на маче с Хебър Пазарджик. Няма да се намесвам в този спор, по тази тема само ще кажа, че ония ден на мача Партизан – Чукарички нямаше много повече фенове от колкото на „Армията“. А Партизан е отбор на който аз съм фен и три дни по-рано напарави страхотен мач срещу Кьолн и спечели мач с 2:0. За причини защо, колко и кога феноветте ходят на мач си имам моя теория, но за нея някой друг път. Мисля, че сега е точно момент да напиша няколко думи за два случая, за двама фена на ЦСКА, на два различни мача, в които и аз бях участник. И двата пъти от другата страна на „барикадата“…

Случай първи, това беше мач на Сливен – ЦСКА 3:1, известен с несъществуващата дузпа за Сливен и неоснователно показания червен картон на покойния Машадо. Аз този мач го помня с нещо съвсем различно. В Сливен тогава като администратор или сега морено тим-мениджър работеше Свилен Тенев. Уникален човек приятел на всички. 24 часа готов на всеки да помогне и за най-малкия проблем. Някои от най-близките му приятели играха този мач за Сливен. Свилен преди мача свърши много работа по стадиона, последно беше техническата конференция със съдиите. И изведнъж той облече червена фланелка и каза на всички ни, че ни уважава и обича много и че ще направи всичко за нас, но никога в живота си не може да бъде срещу ЦСКА. И без да се обръща, почту бягайки се отправи към сектора за гости на стадиона в Сливен. Една седмица след мача ходеше като болен и не говореше с никого. От тогава, когато в Сърбия ме разпитват и искат да разберат какво означва ЦСКА, аз им разказвам тази история и те ведната разбират всичко и не е нужно да обяснявам повече нищо за ЦСКА.

№ 2 също е свързан с един фолям фен на ЦСКА. Всички добре помнят този мач в Ловеч и най-тежкото поражение на ЦСКА в историята. Много хора и до ден днешен смятат, че мача е бил нередовен и обвиняват Ганчев, че е „оправил“ мача. Играх този мач и само мога да кажа, че в този мач и един тък нямаше нередовен. ЦСКА пропусна 3-4 – 100% положения в първите 20 минути. По време на мача дойде и „нареждане“ повече да не се стреля към вратата, помня и че Ганчев си тръгна преди края на мача бесен и ядосан. След мача тогава обикновено сядахме в кафенето на първия етаж в стария хотел, защото Ловеч е „известен“ с нощния си живот. Вечер зимата на улицата по-вероятно беше да срещнете вълк или диво прасе, отколкото човек. След полунощ и поредна бутилка шотландска „натурална“ напитка един от албанцията не помня кой, Буши или Хаджи, зададе риторичен въпрос дали Ганчев ще даде двойна премия за тази победа. Без да се замисля Тинката Кишишев вдигна телефона и се обади на Ганчев и започна да обяснява как сме се субрали и седнали малко да празнуваме и небрежно задава въпроса за двойната премия. В този момент от другата страна на слушалката започват „специални поздрави“ за нашите майки, сестри и лели и всички наши близки и далечни роднини. И след 5-6 минути „специални поздрави“ се чува, че нито един лев от 1 500 лева премия няма да видим. И последното, което разбрах бяха думи „говеда“, „същия резултат“ и „15 000 долара премия.“