Тази победа беше с послание

Снощи Левски постигна така търсената шампионатна победа над ЦСКА. Не се бе случвало от 2019 година, ала чакането си струваше. 2:0 със зрелищен футбол и пълна доминация на терена така, както го прожектираше в своето съзнание и старши-треньорът Станимир Стоилов.

Недоброжелателите често намират недостатъци на „синия“ наставник, но няма как да се отрече, че благодарение на него ролите във Вечното дерби се размениха.

Отборът му отне от „червено“ владение самочувствието и вярата в успеха над големия враг, които няколко години наред тласкаха „армейците“ към положителна поредица в мачовете.

Предпоставките за бъдеща такава на тима от „Герена“ изглеждат налице, тъй като към този момент отчетливо се вижда, че ЦСКА просто няма план за противодействие срещу големия си опонент.

След силни мачове като снощния, или тези над Лудогорец за Купата и ПАОК в Лигата на конференциите, мнозина биха казали, че пътят на Левски към висините на българския футбол е открит. И нямаше да сбъркат, ако редом с перфектното представяне ги нямаше и „капките катран“. А именно откровените безумия, които понякога „сините“ сътворяват в защита. Поради този факт Левски е, и ще продължи да бъде, своя най-голям съперник, когато говорим за оптимален възход.

Ето и вчера. Добре, че беше ВАР, за да отмени нелепия автогол на Пламен Андреев. Младият страж се превърна в жертва на Хосе Кордоба, който забрави първите уроци във футболната игра и панически шутира в тялото на своя страж. Неразбирателства имаше и срещу Локо (София), и срещу ФК ЦСКА 1948, и срещу Хамрун. И всички тези дефанзивни неточности винаги заличаваха позитивното в офанзивен план.

Станимир Стоилов добре разбира, че защитата е ахилесовата пета на този му Левски и нетипично за него реши да рискува с привличането на свободен агент. Нигериецът Абдулахи Шеху може да играе на три позиции в защитен план, което ще внесе и нужното притеснение от конкуренция сред хора като Кордоба и Цунами, които до този момент са със статута на недосегаеми титуляри. Остава само африканецът да оправдае очакванията и се превърне в новата находка на Мъри, защото отбраната на вековниците отчаяно се нуждае от стабилизиране.

Победата на ЦСКА беше важна и по друга причина. Част от офанзивните футболисти в „синьо“ изглежда бяха загубили леко своя глад за големи мачове. Вчера обаче Роналдо и Уелтън доказаха, че едва ли има играчи в българския шампионат, които да се мерят с тях по острота и проценти на успешни дрибъли. Ивелин Попов свърши доста работа в атака, но е видно, че контузията на Билал Бари ще окаже проблем за позицията на №9. Въртенето между Попето и Илиян Стефанов, най-вероятно ще продължи, а Марин Петков остава вечната опция от резервната скамейка, която никога не разочарова.

Пламен Андреев сякаш вече е новият №1 на Левски, а „вторият шанс“, получен след грешките при загубата на Локо (Сф), бе използван максимално. Интересно какво ще случи оттук насетне с опитната му резерва Николай Михайлов.

Посланието към конкурентите обаче е отправено. Вече никой в efbet Лига не гледа с насмешка на Левски. Нито доминиращия ЦСКА, нито вечния шампион Лудогорец. Не всички е ясно, че периодът на „синьо“ безвремие изтече. Оттук насетне ще се берат плодовете на целенасочената спортно-техническа работа, стига останалите нива от клубната структура на Левски да продължат нормалното си функциониране.

А преборят ли се на „Герена“ със своите собствени демони, титла още през този сезон изглежда напълно постижима цел.

Колкото и далечна да изглежда тя през месец септември…

Автор: Ивайло Димитров / „Топспорт“