В ЦСКА след няколко трънчета поканиха глог

Новият треньор на червените изглежда остър камък и подобно на Бруно, Любо и Стойчо едва ли ще си държи езика зад зъбите.

Една от най-популярните български поговорки „От трън та на глог“ носи в себе си значението „От по-малко зло – на по-голямо“. Ще се наложи обаче леко да перифразираме, когато говорим за представения в сряда официално пред медиите нов наставник на ЦСКА Саша Илич. Най-напред да махнем изобщо от него терминологията „зло“ или „зъл“, въпреки че в чисто спортния смисъл на думата няма нищо лошо в нея. Но е видно, че на „Армията“ продължиха една интересна тенденция. След няколко поредни треньорски тръна – Бруно Акрапович, след това Любо Пенев и за последно Стойчо Младенов, сега начело дойде не по-малко трънливо име, каквото е Илич. И нека още веднъж теглим разделителната линия – познаваме най-вече сърбина като играч. Голяма, за някои дори най-голямата легенда на Партизан. А като треньор за има-няма година успя да покаже,

че не цепи

басма

Тръгна си или пък бе уволнен, което в много случаи се припокрива, със скандал от Чукарички. Демонстрира, че изобщо не проявява някаква клубна дипломатичност, когато преценява, че иска да каже това, което му е на устата. Което си пролича и от пояснението, което съобщи в сряда и което бе реално водещото заглавие на голяма част от медиите.

Саша Илич каза, че от ЦСКА са влезли в контакт с него още в края на февруари. Знаеше се до онзи ден на април, но Илич дръпна с близо два месеца назад хронологията на събитията. Което, разтълкувано на наш, роден футболен жаргон, означава, че още след първия крив мач за тази година срещу Локо Сф на Стойчо Младенов „са му намазали ските“. Което пък обяснява голяма част от събитията, случили се през пролетта. И явно в крайна сметка, усетил, че вече са му намерили заместник, Младенов просто изпревари присъдата си. Най-вече за да постигне моралната победа, да не допусне опетняване на името си с грубото уволнение. И да го направи, когато той самият реши – след победа, реално поднесла на ЦСКА финал за купата. Друг е въпросът, че мистър Пардю бе на ръба да оплеска нещата в реванша. Връщайки се към Саша Илич, чистосърдечното му признание за началото на контактите между него и червените показва, че трудно някой може да му внушава какво и как да казва. Дори само заради този факт може да го вмъкнем в поговорката. След няколко тръна, ето ви още един. Трън, глог – няма значение, това са подробности. Едно е ясно – Саша Илич е остър камък и няма да си държи езика зад зъбите.

Другото важно нещо и също причисляващо го като настройка към предишния наставник е, че съвсем реално даде преценка на настоящите възможности на играчите в ЦСКА и заяви, че има необходимост от надграждане. От нови попълнения, макар и не „на килограм“. Ами, поправете ме, ако бъркам, но

същото искаше

и предишният

треньор

Иначе времето ще покаже дали отпуснатото леко „потапяне на човката“ от страна на Саша Илич ще донесе необходимото вдигане на качеството в ЦСКА. Ясно е, че той има директна намеса и връзка в привличането на халфа от Суботица, говори се за още имена от Сърбия. Което в голяма степен е напълно нормално. Така, както е нормално новият треньор да си доведе изцяло свой, подбран щаб от помощници. Единственото, което оставя горчив привкус, е, че част от червената футболна общност има забележки, подозрения, някакви конспирации, когато това се случи с български треньор. Защо си водил свои хора, защо привлича играчи с познати мениджъри и т.н. А когато Ел Маестро доведе за помощник все още намиращия се в пубертета свой брат – тишина. Но иначе до днес още се разнася, как Стойчо Младенов бил викнал в щаба си своя син. А относно трансферите – само да вметнем, че две от т.нар. селекционни ментета на Стойчо Младенов чакат жребия за Шампионска лига с новите си отбори. Карол Метс стана шампион на Швейцария, а Карло Мухар на секундата бе харесан и премина в шампиона на Румъния – ЧФР Клуж. За да налея още малко масло в огъня, вече година без отбори са например две от перлите от скорошни селекции – Джером Синклер и Жул Кейта. Хубаво е да се казва и черното, но и бялото. И би било хубаво, ако

Саша Илич

се остави

изцяло да си харесва, избира и ако трябва сам да довежда играчите, които преценява, че ще му свършат работа – на него и на ЦСКА. Защото той не ги избира за зетьове за дъщерите му (ако изобщо има такива), а за да играят в отбора, който му е поверен. И това е една от основните задачи на всеки един футболен треньор. Въпросът е дали ще се случва отсега нататък в ЦСКА, след като Младенов изгоря, кажи-речи, за това, а и Гриша Ганчев с една-две метафори в интервюто си даде ясен сигнал, че няма да позволи нещо подобно. Приемаме, че Лазар от Суботица е засега по-скоро нещо като комплимент към новия треньор, като за добре дошъл. Както в хубавите хотели те посрещат с бутилка безплатно вино в стаята или кошница с плодове. И дотам.

Познавахме добре предишните трима в ЦСКА – Бруно бе станал звезда в Локо Пд, Любо и Стойчо – те бяха ясни. Познавахме и по-предишните един-двама. Не познаваме все още Саша Илич. Съдим по първоначални впечатления – добър изказ, ясни цели, позитивни намерения. Но това е ясно и естествено, не е някакво новаторство. По-скоро самият Илич би трябвало да знае какво значи ЦСКА за българския футбол. Но категорично може да го поставим в графата при по-трънливите. Няма как въпреки прохождащото му треньорство да не си проличи

статусът му на

звезда от терена

Илич идва със заслужено завоювано самочувствие, той по-скоро приема, че за ЦСКА е чест да има подобен наставник. Въпреки че не е постигнал реално нищо грандиозно като треньор. Чукарички редовно си се класират на трето място в последните години, това със Саша не е някаква сензация. Нищо общо със статуса на неговия сънародник Ел Маестро, който дойде като пресен, и то сензационен шампион на Словакия. Но някак си при Илич се усеща повече звездният привкус. Остава да разберем дали той ще е достатъчен за още по-сериозното завъртане на колелото на реформите в ЦСКА. Забелязва се едно леко начално проскърцване на това колело, но до пълен оборот е още много далеч. До каквито и да е оценки относно работата на новия треньор – също сме далеч.

Автор: „Николай Александров“