„За триумфиралите Купата означава чест. Без капка пошлост и фалш“

Спокоен и тих понеделник, изпълнен с толкова „синя“ радост.

Такава е равносметката след една емоционална неделя, сложила край на пословично и даже срамно очакване.

Левски го направи!

„Сините“ отново са с трофей след 13 години „суша“!

Свърши се!

И то по възможно най-добрия начин. Победа над вечния съперник ЦСКА с 1:0 във финала за Купата на България. Заслужена награда за всичко това, което свършиха през последните месеци абсолютно всички в столичния гранд. Видя се, че когато целта е обща, а желанието за успех безкористно, хубавите мигове са неизбежни.

На терена самият двубой изобщо не впечатли. Трета поредна слаба продукция между „червени“ и „сини“. Ала не това беше основополагащото. От десетилетие, дори повече, столицата отново дишаше с въздуха на Вечното дерби. Емоцията от големия мач беше обхванала млади и стари, припомняйки ни колко велика играе е футболът, дори и „облечен“ в неговата малко по-специфична българска версия.

Левски заслужи купата заради уникалната обединеност на всички нива. Публика, ръководство и футболисти бяха едно цяло. Трибуните генерираха уникална енергия, която бе усвоена по най-добрия начин от титулярите на Мъри.

Стоилов бе изготвил отличен тактически план за провеждането на срещата, а схемата 3-5-2 отново даде резултат. На вратата Пламен Андреев демонстрира стабилна психика, като 37 000 по трибуните не можаха да разколебаят младока. Оттук насетне името му остава в „синия“ фолклор и със сигурност бъдещето пред него ще бъде бляскаво. Пред него тримата в отбрана не допуснаха фрапантни грешки. Най-важното бе неутрализирането на Жорди Кайседо, което в комбинация със слабото представяне на Георги Йомов, донякъде реши случващото се на терена.

В средата липсата на Анди Краев не се усети, като Филип Кръстев умело действаше както във фаза атака, така и в дефанзивен план. Много силен двубой по фланга пък изигра Драган Михайлович. Достатъчно агресивен през всички 90 минути, швейцарецът заслужаваше да се разпише, но в решителния миг не запази контрол над емоциите си срещу Бусато. Георги Миланов пък беше „капитанът без лента“, който знаеше кога и как да „бутне“ своите колеги напред.

Уелтън и Билал Бари за пореден път „дразнеха“ тромавата „армейска“ защита с активността си по протежението на атаката. Стигаме и до героя в „синьо“ – Илиян Стефанов. През зимата много от феновете се чудеха кое е това момче и защо на „Герена“ пристига резерва от Берое. Цялата му пролет с Левски обаче е доказателство, че когато има треньор, който вярва в качествата ти, нещата рано или късно се получават.

Големият победител обаче са всички фенове на Левски. Тези над 15 000 „сини“ сърца, които снощи подкрепяха като един своите любимци. Разделението беше забравено, левскари от различни генерации и социален статус най-сетне споделиха щастлив момент. Всичко това, което направиха през последните години за спасението на вековниците се изплати. Малките привърженици видяха и на живо какво значи Левски с трофей!

Купата за тях е чест! Не „купичка“ или второстепенна надпревара. Чест, която винаги ги е задължавала в името на Левски и неговата футболна философия.

Постигнатото отваря нов етап от най-модерната история на отбора от „Герена“. Трофей + място в евротурнирите е достатъчно добра основа за един още по-силен следващ сезон. Трудностите ще са повече от позитивите дори, но в този тим свикнаха да мечтаят смело.

А „сините“ мечти често се сбъдват!

Статия автор: Ивайло Димитров / „Топспорт“

Оригинално заглавие: „Купата за тях е чест!“