Зоран Янкович: Българският футбол има нужда от промяна

Зоран Янкович е от последното поколение футболисти, играли на голям форум с екипа на България. От Евро 2004 насам мина много време, а в този период родният футбол пое стремглаво  надолу. В същото време бившият нападател на „Литекс“ окончателно спря да тормози противниковите защитници и вече е със статут на старши треньор.

В първите години като наставник той натрупа опит в родната Сърбия, след което пое по дългия път към Китай, където преди това бе играл за „Далиан“. Във визитката му личи престой като асистент в националния отбор на Тайланд, водил е и азиатците до 23 години, а след това бе китайския гранд „Пекин Гуан“.

Пред „Труд“ Янкович коментира своето развитие, състоянието на националния тим на България, както и битката за БФС, в която се са се впуснали бившите му съотборници Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров.

– Зоране, здравей. Как си? Къде те намираме?

– В Сърбия съм вече, прибрах си преди 2-3 седмици. Бях до Банско на ски и да почина със семейството, но вече съм готов за работа.

– За последно беше в Китай, какво се случи там?

– Бях в голям отбор „Пекин Гуан“, който е в топ 3 на клубовете в страната. Първо бях начело на юношите, после работих с втория отбор, с който имах възможността да участваме в азиатската Шампионска лига.  Заради COVID-19 първият ни отбор не бе допуснат до турнира, тъй като трябваше да пътува, а след това да кара карантина. Вместо това играхме с втория отбор, дори взехме точка от шампиона на Филипините.

– А вие стояхте ли под карантина?

– Да, имахме много проблеми в това отношение. В един момент 15-16 човека се разболяха от COVID, защото имахме съперник от Филипините в груповата фаза, както споменах. Мачовете се играха в Узбекистан, а те дойдоха позитивни и ни заразиха. Около 9 души от нашия тим останаха в Узбекистан за 6 месеца, просто нямаше как да се приберат. Спряха полетите заради многото болни, а ние се прибирахме по 1-2 души. След този случай останах да работя още 2-3 месеца, но истината е, че тази година в Китай се случват странни неща, много отбори закъсняват със заплатите с 8-9 месеца, намаляват парите. Случващото се е противоположно на събитията от последните години, когато се наливаха луди пари. Хора, които са давали по 3-4 млн., сега плащат по 3-4 хил. евро. Държавата реши ли нещо, няма какво да я спре.

– Да разбирам, че в момента си без отбор и си готов за ново предизвикателство. Имаш ли предпочитания дали това да е Европа, или Азия?

– В Азия е малко трудно в момента заради COVID рестрикции. Всяка държава си има свои правила, не е удобно за семейството. Ще направя пауза, въпреки че я обичам, там съм от 20 години. Преди да отида в „Пекин Гуан“, бях в Тайланд, където бях асистент в националния отбор и селекционер в този до 23 години. Сега съм готов за ново предизвикателство, ще търся варианти тук на Балканите, време е за нещо ново. Бих работил с удоволствие в България, както и в Сърбия. Но, разбира се, първо трябва да ме поканят.

– Какво успя да научиш в Азия?

– О, през последните 3 години имах възможността да работя с бивш директор от „Аякс“. Става въпрос за Патрик Ладру, който в продължение на 25 години е бил в холандския гранд. Научих много неща от него, сред които и холандската методика. Този период бе много важен за мен. Доразвих се като треньор. В общи линии във всеки един отбор, в който съм бил, съм научавал по нещо. Имам идеи, остава да ги реализирам.

– Следиш ли българския футбол и какво се случва тук?

– Да, наясно съм напълно. Обновявах наскоро лиценз и бях в София. Следя по медиите какво се случва, чувам се с приятели. Гледам и мачове, когато имам възможност, сред които и тези в евротурнирите. Постоянно се чувам със Заги (б.а Златомир Загорчич). Повечето, с които играх едно време, сега са треньори в България. Поддържаме връзка.

Сигурно е така, повече се залага на дисциплина, преди даден отбор, разчиташе да има добър футболист и той да решава мачовете. Сега това не е така – имаш 11 човека, няма звезди, отборът разчита на колектив и отборни действия. Факт е, че падна качеството на талантите, но пък се вдигна професионализмът. Терените са по-добри отреди, мисли се в тази насока, защото е ясно, че хубавите мачове се играят при добри условия.

– Ти си част от последния отбор, взел участие на голям форум с България, какво мислиш за настоящия ни национален отбор? Защо вече толкова време не можем да се класираме?
– Това наистина беше последният ни път. Още тогава казвах, че бъдещето не е светло и трудно ще се класираме отново. Тогава имахме късмет, че бяхме титуляри в своите отбори, най-вече тези, които играеха в чужбина. Бяха основни футболисти в своите тимове, които на всичко отгоре бяха и водещи в Западна Европа. Сега нямаме такива играчи, трябва да го признаем. Тези зад граница се броят на пръстите на едната ръка и то на коренно различно ниво. Няма играчи във водещите първенства. Трудно България ще се класира в скоро време на форум. Сега ФИФА и УЕФА дават повече възможности, но и другите държави искат да се възползват от възможността. Преди мачове като тези с Азербайджан ги взимахме с лекота, дори и с втория отбор, сега това се случва трудно с титулярите, ако изобщо успеем.

– Твоят бивш съотборник в националния Димитър Бербатов има сериозни амбиции да поеме управлението на българския футбол заедно със Стилиян и Мартин. Имат ли тези качества според теб?

– Аз винаги съм бил за промените, ако нещо не върви. Никой не може да каже, че сега българският футбол върви в правилна посока и че има светлина в тунела. Затова си мисля, че трябва политиката да е такава – получаваш 4 години мандат, ако има промяна, нека да остават, ако не да бъдат сменяни. Но дай шанс и на другите. Не казвам, че Бербатов е идеален, но трябва да им се даде възможност, имат много връзки в чужбина, направиха имена, докато бяха футболисти, ще има сериозен отзвук в Англия, ако това се случи.

– Работи в Китай, където в един момент се влагаха сериозни пари, каквито у нас и в Сърбия липсват. И все пак „Лудогорец“ и ЦСКА играха в групите на евротурнирите, „Цървена звезда“и „Партизан“ пробиха и през пролетта в Европа. Как успяваме на Балканите?

– Липса на пари е основният проблем, както за „Звезда“ и „Партизан“, така и на „Левски“ и ЦСКА. В днешно време трябват добри пари за качествен футболист. „Звезда“ започна да влага сериозни средства за заплати, „Партизан“ не чак толкова. В България „Лудогорец“ има големи възможности и оттам идват резултатите. „Звезда“ изкара около 30 млн. евро през последната година. Сега е важно тези средства да се вложат умело и правилно. Да се наложи моделът на „Динамо“ (Загреб) – продаваш, но и влагаш, за да повториш резултата.