Станислав Иванов: В САЩ съм неразделен с бивш на ЦСКА, голяма партия сме

Футболният ни национал Станислав Иванов откри головата си сметка за Чикаго Файър, където Левски го трансферира в края на 2020 г. Юношата на „сините“ заигра в Мейджър Лийг Сокър в САЩ за един от бившите клубове на Христо Стоичков, като и в трите мача от началото на новия сезон започна титуляр.

Стаси вкара едно от попаденията в гостуването на Ди Си Юнайтед, спечелено с 2:0. Неслучайно на българина се възлагат големи надежди в Чикаго Файър, който се стреми към челните позиции в МЛС.

– Стаси, поздравления! На кого посвещаваш първия си гол в официален мач за Чикаго Файър?
– Благодаря, много съм щастлив, че се разписах и спечелихме. Малко ми олекна след гола, като се има предвид какво преживях миналата година. Имах изключително труден период – шест месеца бях извън игра заради контузията и операцията. Сега вече се чувствам отлично, направих добра подготовка. Стремя се да се представям все по-добре и дано тепърва вкарвам голове. В първите два мача от новия сезон също имах шанс, но не успях да се разпиша. В третата среща успях. Когато много силно искаш нещо, то идва рано или късно. Посвещавам гола на семейството ми, които винаги са до мен и ме подкрепят, въпреки че в момента са на хиляди километри – в България. 

– Гостуваха ли ти вече?
– Все още не са. Нямаше смисъл да идват миналата година, тъй като бях контузен и не играех. Но скоро ще дойдат. Надявам се всички да ми гостуват – майка, татко и брат ми. Може би през лятото ще ме посетят – след края на сезона във Втора лига (б.р. – брат му Ивайло Иванов, който е юноша на Левски, играе за Янтра (Габрово). 

– По колко хиляди се събират на мачовете в Щатите?
– Доста публика има тук. При гостуването ни на Интер (Маями) в първия кръг играхме пред 25 хиляди зрители. След това в домакинството ни на Орландо Сити дойдоха около 35 хиляди. А сега срещу Ди Си Юнайтед бяха по-малко, защото беше студено. Можех да вкарам и срещу Интер на старта на сезона, но ударих греда и пропуснах едно полoжение. На мача с Орландо пък вратарят ми спаси удар под гредата. 

– Треньорът Франк Клопас на коя позиция те използва?
– На дясното крило, там ми е силата. Често влизам и зад нападателя, въртим се с Шакири.

– Лесно ли се играе с него? Джердан Шакири беше в Ливърпул, после в Лион, а отскоро ти е съотборник в Чикаго Файър?
– Страхотен футболист и човек е. Всички знаят кой е Шакири, има 100 мача за швейцарския национален отбор. Допреди година беше в Ливърпул, дойде при нас от Лион. Доста вдигна класата ни. Той е печелил два пъти Шампионската лига – първо с Байерн, а след това и с Ливърпул. Голяма мотивация е за нас. Близки сме, постоянно си говорим. Стремя се да научавам нови неща от него. 

– В Чикаго е най-голямата българска диаспора, идват ли много сънародници на мачовете ви?
– О, да. Всеки мач виждам български знамена по трибуните. Чикаго има само един отбор в МЛС и се радваме на страхотна подкрепа. Постоянно ми искат автографи, снимки. Щом видя българин на трибуните, задължително му давам тениската си след мача.

– Втори сезон си в Чикаго Файър, как се чувстваш, свикна ли вече?
– Първата година беше за адаптация. Предвид контузията и това, че доста време бях извън игра, успях да усъвършенствам английския език. И със сръбския съм много добре. Постоянно съм със съотборника ми Борис Секулич, който беше в ЦСКА. Той е вече четвърти сезон в Чикаго Файър. Много добър защитник и човек. Той е най-близкият ми тук. Словак е, а като дойдох миналата година, имаше и сърби в отбора. 

– Има ли закачки между вас на тема Левски – ЦСКА?
– Нормално е да има шеги, но наистина сме си партийка с него. Всеки ден сме заедно. Той живее на две минути пеша от нас. Гледахме заедно Левски – ЦСКА. 

– Щастлив ли си в Чикаго, оставаш ли там или мислиш за промяна?
– Аз съм професионалист и работя да се развивам. Всичко зависи от представянето ми. Ако играя добре и изпъквам, може и да се върна в Европа, но не в България, а в някое силно първенство. Към това се стремя. В момента ми е супер в Чикаго, като дойдох, подписах договор за 4 години. За момента не мисля за промяна. 

– Разкажи малко повече за тежкия период с контузията и операцията, как я преодоля?
– Беше доста трудно. Нямах късмет, още с идването ми в Америка, когато отидохме на лагер във Флорида, още първата седмица се контузих. Първоначално ми казаха, че ще е само артроскопия и след месец ще съм готов отново за игра. Но се наложи операция с рязане на менискуса. Тежко беше, още повече, че бях сам, далеч от България и семейството ми. Но го изтърпях. Дойдох в Америка да се развивам във футбола, да сбъдвам мечти и това ме държеше. Страшно много обичам футбола и бях амбициран да се върна по-силен. Тренирах двойно повече – с физиотерапевтите, с фитнес треньорите, и нещата се случиха. Смело мога да заявя, че се върнах по-силен. А и този гол сега ми вдъхва още повече увереност. Не се задоволявам само с един гол и с една победа, искам още да бележа. 

– При гостуването на Интер (Маями) се видя с Христо Стоичков, какво разговаряхте? 
– Видяхме се 5 минути преди мача. След загрявката ни, когато се прибирах към съблекалнята, видях Стоичков на влизане в тунела. Той беше долу до терена. Много приятно се изненадах. Разговаряхме набързо, защото нямах време и трябваше да излизам за началото на мача. Стоичков говори с мен и с Шакири. Определено е мотивация да го видиш преди мач. 

– А Дейвид Бекъм, който е собственик на Интер (Маями), видя ли се с него?
– Той беше в ложата. Няколко от съотборниците ми, които отпаднаха от групата за мача, казаха, че са гледали мача, настанени точно до него. Но аз предпочитам да съм на терена, а не на трибуните. 

– Бившият ти съотборник в Левски Найджъл Робърта сега влезе на смяна за Ди Си Юнайтед и не успяхте да се засечете на терена, тъй като ти беше заменен три минути по-рано.
– Да, това ни беше втори мач един срещу друг. Той сега се възстанови от контузия и беше резерва. Преди мача ми каза, че няма да стартира, а ще е на пейката. След първия ни двубой си разменихме тениските, постоянно се чуваме. Даже като имаме пауза в първенството се разбрахме да си гостуваме – или аз ще отива при него във Вашингтон, или той ще дойде при мен. 

– Левски ли е основната тема на разговорите ви?
– Да, разбира се. И за други неща говорим, но определено Левски е най-обсъжданата тема. Следя всичко за любимия отбор. Не изпускам мач. Станах рано сутринта да гледам мача с Лудогорец. Много добър двубой се получи. Двата отбора се надиграваха, заложиха на открития футбол. Левски игра агресивно. Така трябва да бъде всеки мач. Левски е най-великият клуб в България и не е нормално да излиза и да се защитава. Дори и след загубата феновете бяха доволни и аплодираха футболистите. Това показва, че колегите са се раздали на терена и са впечатлили запалянковците. С идването на Станимир Стоилов Левски доста се промени. Той е отличен треньор, извлича максимума от всеки футболист. Това е основното нещо, което помага на отбора. Колективът е страхотен в момента. 

– Докато игра в Левски, имаше ли разцепление в съблекалнята? 
– Бях доста години на „Герена“. Имаше различни периоди. При всеки треньор беше различно. Но, да, имаше и периоди, когато колективът не беше добър. Разбира се, имаше и моменти, когато колективът беше страхотен.  

– Сигурно продължаваш да контактуваш с колегите си от „Герена“.
– Да, пишем си. Иначе всеки ден се чувам с Мартин Петков, който сега е в Славия заедно с Боби Цонев, след като избягаха от войната в Украйна. Надявам се да продължават да се развиват в Славия. Oсобено за Марти е много важно да играе, а не просто да е някъде. Славия е правилното място да се развива. 

– Липсва ли ти Левски?
– Нормално е да ми липсва. Левски е в сърцето ми, израснах на „Герена“. Макар и доста далеч от отбора в момента, аз преживявам всичко с Левски – и победи, и загуби. Като гледах мача с Лудогорец и щом поведохме, се радвах повече от Билал Бари дори. Стискам палци на момчетата и много ще се радвам, ако постоянно побеждават. Не крия, че искам някой ден отново да облека фланелката на Левски, много ще се радвам. 

– Не получи повиквателна за националния отбор за контролите с Катар (26 март) и Хърватия (29 март). Това амбицира ли те да играеш още по-силно в САЩ?
– Селекционерът Ясен Петров преценява кого да вика. Работата ми е на терена и от представянето ми зависи дали ще съм в националния отбор. Желая успех на момчетата. 

– Колко голяма е разликата в нивото на футбола в Щатите и в България? 
– Огромна е. Само като погледнете какви футболисти играят тук и може да си направите извод. Съотборник ми е Шакири, който беше в Ливърпул. Лос Анджелис Галакси пък се подсили с Дъглас Коща от Ювентус. Има много звезди тук. В МЛС има футболисти на топ ниво, които струват милиони. Освен това футболът тук е доста по-бърз. Всички тимове се надиграваме и винаги целта е победата, докато в България има някои отбори, които излизат да не загубят. 

– Разкажи ни повече за живота в Чикаго. Как минава свободното ти време?
– От рано сутрин съм в клубната база. Първо закуска, тренировка, фитнес, oбяд, почти не остава свободно време. Организацията тук е на много високо ниво. За някои мачове имаме дълги пътувания. За развлечения не отделям време. Все пак дойдох в Америка да се развивам във футбола и нищо друго няма значение. 

Интервю: Пламен Славов / „БЛИЦ“