Алберт Попов: Прибирам се и си правя една мусака

Алберт Попов вече е 21-и в ранглистата на слалом за сезона, като на олимпиадата взе 29 точки с деветото си място. Според нея се стартира в световната купа. Българинът е със 147 точки от началото на годината. Камен Златков има 14 и е на 54-о място.

Водач в ранглистата е олимпийският шампион Клеман Ноел, който има 478 точки и така успя да изпревари норвежците Себастиан Фос-Солеваг и Хенрик Кристофесен, които остават зад него.

Ранглистата е нещо като тази в тениса, като има база, отнемане и добавяне. Така в Гармиш-Партенкирхен, където има два слалома за световната купа в края на месеца, Алберт ще е с минимум 21-и номер, като всичко зависи от това дали пред него някой няма да отпадне.

– 24 часа след състезанието остана ли нещо, за което още да те е яд?

– Не. Вече ми мина повечето. Чувствам се добре. Щастливи сме много от резултатите. Виждаме няколко пропуска и в двете спускания, но като цяло сме доволни и си тръгваме щастиливи от тази олимпиада.

– Само от резултата?

– И че си тръгвам от този студ в Китай

– Как ти се видя обстановката?

– Предприети са много мерки. Според мен има защо. Все пак тук е най-големият форум – олимпиада. Ако тук пламне зараза, ще стане страшно. Условията бяха добри въпреки агресивния сняг.

Много време

ни отне да

напаснем ските

и да свикнем с терена. Но като цяло добри условия, изключителна организация и добри състезания.

– Как би сравнил условията с една световна купа?

– Просто тук мерките са за по-дълго време. По-сериозни са като дезинфекциране, миене, носене на маски. Всеки ден се правят тестове. Но така е на световна купа. Преди всеки старт и там правим тестове, да няма някой случайно заразен. Единствената разлика е, че тук минахме през това близо три седмици.

– Колко чифта ски ти изяде олимпиадата?

– При нас не е толкова тежко положението. Бяха се хванали за главата при скоростните дисциплини. Те се оплакваха, че нищо не е останало. Но това идва от скоростта, с която карат.

– А ти с колко чифта дойде на игрите?

– С много. Не знам точната бройка. Взехме различни модели, различни настройки, различни варианти, за да можем да намерим наистина най-доброто. След като не знаехме какво ни очаква взехме много ски, много материали, за да излезем максимално подготвени за състезанието.

– Как ти се видя селото спрямо това в Корея?

– Не знам дали е късмет, но ние се намираме може би в най-бързо направената сграда. Не че се оплакваме,

но в началото

имаше пробем

с канализацията,

миришеше

цялата стая

и първите няколко дни беше доста неприятно. Но иначе всичко беше добре.

Разминахме се и с потопа. Просто не сме били в сградата. Някаква тръба била гръмнала преди два дни. Но нас или ни е нямало, или пък не е стигнало. Много бързо се справиха домакините, въпреки че аварията е била доста серизна от това, което чухме.

– А с храната как се справи?

– Имаше доста хубави неща, но бяха наблегнали главно на азиатска кухня, на която ние не сме свикнали. Придържах се към ориза, спагетите, пицата и плодовете. Това ми беше диетата на олимпийските игри. Просто бяхме предупредени, че азиатската кухня доста трудно се възприема от европейците и можеш лесно да се натровиш. Заради това реших да не експериментирам. След състезанието загледах една паста, но пак не я опитах.

– Успя ли да стигнеш до прословутия талисман Бин Дун Дун за сестричките ти?

– Обещаха уж да докарат. Иначе, докато се усетим и преспим в селото,

вече бяха

свършили

Това е доста учудващо за Китай. Те произвеждат всичко на света и точно за олимпиадата магазините се изпразниха.

– Все пак взе ли някакъв сувенир?

– Да, едни много красиви монети, на които е емблемата на олимпиадата. Иначе имах около 100 заявки за магнитчета, но останаха само такива, които нямат нищо общо с игрите, и заради това взех друго. Това ми се стори най-приличният подарък.

– Ще имаш ли време за почивка в София?

– Почивка няма. Прибирам се само за три дни, да опитам малко да обърна часовника. Трябва да го направя много бързо. И тръгваме към Гармиш, за да се готвим за следващите стартове от световната купа на 26 и 27 февруари. Вече имаме избрано място и искаме да отидем малко по-рано, за да има време за тренировки и реадаптация към Европа.

– Каза, че нямаш търпение да дойде третата ти олимпиада. Къде се виждаш след 4 години?

– Надявам се да съм здрав. Това е най-важното. Другото с тренировки, хъс и усилия се постига.

– С кого разговаря след състезанието?

– С никого. Прибрах се, завих се презглава, докато се стопля. И не говорих с никого. Ще празнуваме в София.

– Преди олимпиадата тръгна на обиколка с кемпер. Защо го направи?

– Истината е, че

исках да избягам

някъде на топло, да се откъсна от нещата. Но имаше доста изисквания за олимпиадата. Трябваше да се правят тестове на определени времеви интервали и нямаше как да си позволя съвсем да ме няма. Заради това избрахме един подходящ вариант да се откъсна от ските. Взех решението от днес за днес. Взехме един кемпер и пообиколихме малко България, да се откъснем от снега, от ежедневието. За да може малко да ми залипсват ските, преди да дойда на игрите.

– Какво ще си поръчаш за ядене, когато се прибереш в София?

– Не знам какво ще си поръчам, но със сигурност ще си направя мусака. Станал съм много добър в готвенето ѝ. Задължително баница и може би една боб чорба или шкембе.

Интервю: Георги Банов / „24 часа“