Григор Димитров се изля в интервю: Да, истина е, получих смс от него

Григор Димитров вече провежда своята предсезонна подготовка, но наскоро той разговаря със своята колежка Ализе Лим, която води рубрика в Tennis Majors, в която провежда интервюта с тенисистите от световния елит. В днешния епизод главен герой е най-добрият ни тенисист, който разказва за първите си стъпки на корта, момента, в който е осъзнал, че иска да се занимава професионално с тенис, приликите и разликите с Федерер, както и някои от най-запомнящите се моменти в кариерата си.

Спомняш ли си как започна да тренираш тенис?

– Помня, че бях много палаво хлапе. Бях на 3 години, когато майка ми ме заведе на корта и ми даде ракета. Каза ми: „Вземи тази ракета, ето ти тази топка“, докато баща ми даваше уроци на други деца. Никога няма да забравя тази огромна зелена стена – просто отидох до нея и започнах да удрям. Никога не можех да я победя, и до ден днешен не мога (смее се). Това е един от първите моменти, които помня ясно от детството си. След това баща ми ми стана треньор, но никой от нас не знаеше, че това ще е нещото, с което ще се занимавам професионално. Просто имах изключително голям интерес към този спорт и към нищо друго.

Влюбих се в тениса още от първия път, когато играх, но тогава не си казах, че искам да се занимавам с това занапред. Малко по малко баща ми съзря в мен, че имам талант и впоследствие започнах все по-често да тренирам. Всъщност веднъж родителите ми забравиха, че съм на стената, и останах да играя там през целия ден, при което те се прибират вкъщи и осъзнават, че не съм с тях.

Кога осъзна, че искаш да станеш професионален тенисист?

– Играх на турнир в Градинян (Франция), бях на 11 години и спечелих титлата. Прибрах се вкъщи и започнах просто да се взирам в трофея, пишеше „шампион на сингъл“. Тогава нещо в мен каза: „Човече, това е нещото, което ще правя до края на живота си. Изчаках родителите ми да си дойдат от работа и тогава им съобщих решението си. Баща ми отговори с просто „добре“, не последва никакъв по-особен разговор. Това беше първият път, когато знаех, че искам да се занимавам с тенис.

Развитието в нашия спорт изисква значително количество финансови средства. Как успя да извървиш целия този път към върха, имайки предвид, че идваш от скромно семейство?

– Наистина оценявам факта, че можех да разчитам на семейството ми. Моите прабаба и прадядо бяха сред нас и те ми даваха дори пенсиите си, за да мога да си купя самолетен билет или такъв за участие на даден турнир. Беше много тежко. Трябваше да намираме всевъзможни начини и до ден днешен не съм запознат изцяло с някои неща, но знам, че родителите ми работеха наистина много.

Никога не съм изпитвал нуждата от това да имам нещо в изобилие, беше ми достатъчно просто да вървя напред. Нещата, които ми помагаха в това начинание, бяха вярата във възможностите ми и любовта към семейството ми. Това наистина ме дърпаше напред и ми помогна да осъзная, че за да постигнеш нещо голямо, не ти трябва много. Каквото имах, опитвах да извлека максималното от него и впоследствие започнах да полагам още повече усилия, станах по-изискващ към себе си.

В даден момент решаваш, че ще заминеш да тренираш в чужбина. Кое те накара да вземеш това решение и да работиш с друг, а не с баща ти?

– Благодарен съм на баща ми, че осъзна, че няма какво повече да ми даде и няма възможността да пътува заедно с мен постоянно. Двамата решихме, че е добре да опитаме нещо ново, което ще подпомогне кариерата ми. Нуждаех се от повече работа във фитнеса, както и от по-голяма финансова подкрепа, която на онзи етап семейството ми не бе в състояние да осигури. Всички тези академии, през които преминах, ми помогнаха по множество различни и съм им завинаги благодарен. 

Казвал си ми преди, че приликата на твоя игрови стил с този на Роджър Федерер е чиста случайност. Кога и как разбра, че играта ви е толкова сходна?

– Един от първите удари, на които ме научи баща ми, беше слайс. По това време Роджър още не беше толкова известен, но татко винаги е държал на някои определени удари в играта ми, един от които беше слайсът. След това, когато бях на около 16-17 години трябваше да променя изпълнението на сервиса си и се случи така, че постановката ми на начален удар стана подобна на тази на Роджър. Също така човекът, който ми помогна да подобря сервиса си, бе голям фен на Федерер и може би оттам тръгна всичко. По-късно дойдоха екипите, ракетите и всичко останало, които отново се оказаха същите. Накрая просто приех всичко това.

Знам, че не харесваш прякора „Бейби Фед“. Той не ти ли помогна по някакъв начин?

– Силно го оценявах в началото, но с времето си казвах: „Стига, това вече остаря“. Причината за това е, че да, ние имаме прилики, но сме напълно различни. Все повече изпитвах негодувание от това, че хората продължаваха да го повтарят, защото вече не се интересувах от този факт. Смятах, че през годините вече съм се утвърдил като напълно различен играч и съм много щастлив, че този прякор вече не съществува.

Какви са най-съществените разлики помежду ви?

– Взимането на решения. Понякога той играе далеч по-агресивно от мен и в дадени моменти аз избирам да изпълня различен удар от него. Характерът също така – мисля, че сме напълно противоположни. Например знам, че той е бил бунтар в юношеските си години, докато аз съм запазил тази черта в себе си и до днес. В крайна сметка обаче той е човек за пример и за някои неща наистина се опитвам да приличам на него. 

През годините той ми е давал доста съвети, но едно от най-запомнящите се съобщения, които съм получавал от него, беше след полуфинала на Аустрелиън Оупън срещу Рафаел Надал. Ще запазя в тайна съдържанието му, но ми хареса. Даже понякога си го препрочитам. 

Чии мачове гледаше най-много и на кого се възхищаваше като малък?

– В детството ми по телевизията даваха само най-големите турнири и можех да гледам само тях. В началото бяха Пийт Сампрас и Андре Агаси, тъй като Уимбълдън беше един от наистина малкото надпревари, които предаваха. Когато бях на 16-17 години, бях поканен да участвам в юношеската надпревара в Куинс. Там трябваше да загряваме с всички АТР състезатели и получих възможността да видя Анди Родик, Марат Сафин, Рафаел Надал. Тогава си казах: „Добре, сега е по-лесно да разбера какво правят те, как се подготвят за мачовете си. Това ми даде голяма мотивация.

Там, откъдето идвам, нямаме много подобни примери за хора, на които можеш да си кажеш, че искаш да подражаваш, или чиито стъпки знаеш, че трябваш да следваш. Тези моменти разпалиха още по-силно искрата в мен и благодарение на тях започнах да се наслаждавам все повече и повече на всеки аспект от тениса. 

Кой беше първият спорт, който опита?

– Майка ми е била състезателка по волейбол, така че волейбол. Освен това обичам да играя футбол и като цяло всички спортове. Опитвал съм всичко, което съществува, и ми доставят огромно удоволствие. Още откакто бях дете, те са моето бягство. 

Кой беше първият ти мач?

– Не си спомням дали това беше точно първият, или вторият, но знам, че беше в родния ми град и бях разбит. Беше нещо като 9-0 или 9-1. Това беше първият път, когато плаках след мач. 

Кой беше първият ти идол?

– Най-вероятно Джони Деп. Искам да бъда изигран от него в някой филм. 

Коя беше първата ракета, която счупи?

– Беше случайно. Ударих един стълб в близост до корта и ракетата се счупи, след което в продължение на седмица я криех от баща ми. Когато разбра, не ми повярва, че е било случайност. 

Кой беше първият спорт, който опита?

– Майка ми е била състезателка по волейбол, така че волейбол. Освен това обичам да играя футбол и като цяло всички спортове. Опитвал съм всичко, което съществува, и ми доставят огромно удоволствие. Още откакто бях дете, те са моето бягство. 

Кой беше първият ти мач?

– Не си спомням дали това беше точно първият, или вторият, но знам, че беше в родния ми град и бях разбит. Беше нещо като 9-0 или 9-1. Това беше първият път, когато плаках след мач. 

Кой беше първият ти идол?

– Най-вероятно Джони Деп. Искам да бъда изигран от него в някой филм. 

Коя беше първата ракета, която счупи?

– Беше случайно. Ударих един стълб в близост до корта и ракетата се счупи, след което в продължение на седмица я криех от баща ми. Когато разбра, не ми повярва, че е било случайност.