Симеон Славчев разплака България: Каза за трагедията с Денис Теофиков

Футболистът Симеон Славчев, който преди дни се раздели с Левски, говори пред колегите от „БЛИЦ“ и за голямата трагедия, разтърсила България – смъртта на младия певец Денис Теофиков. Двамата са се познавали, често са били в една компания. Преди време Славчев отваря вратите на дома си в полите на Витоша, където Денис снима клип към една от песните си.

„Голяма трагедия, жалко, че младо и талантливо момче си отиде от този свят“, каза Славчев.

Симеон Славчев каза пред „БЛИЦ“ истината за Левски и направи горещо разкритие за Стоичков и дъщеря му Мика

Вече бившият футболист на Левски говори и за тежката си битка с коронавируса. Славчев разкри как хора са умрели пред очите му, докато е лежал в болницата.

– Преди дни България беше разтърсена от трагедията със смъртта на Денис Теофиков. Познаваше го нали, приятели ли бяхте? Съболезнования на близките му!
– Да, да. Съболезнования! Приятели бяхме, беше добро момче. Това е тема, която не искам да захващам, защото познавам материята, продуцентът му ми е приятел (б.р. – Николай Пашев), той ни запозна. Знам какво е ставало и какво се е случвало. Не е хубаво така да се сочи с пръст, не е хубаво да се рови в раната на родителите. Някои хора си правят пиар с тази трагедия, виждам го и не го одобрявам.

– Явно следиш какво се пише?
– Следя и е много трудно да вземеш страна, то не е и страна, но да си изкажеш мнението без да бъдеш нападнат от едната и другата крайност. Познавам продуцента му и знам що за човек е. Той се опитваше да работи наистина професионално във всяко едно отношение. Знам той какво е правил и знам как се работи в Европа. Жалко, че младо момче си отиде от този свят, не искам повече да коментирам, защото е кофти.

– Денис какъв човек беше, с какво ще го запомниш?
– Много добро момче. Много добре пееше и много се забавляваше.

– По време на срещите ви усещал ли си, че нещо може да се случи? Споделял ли ти е нещо?
– В последните месеци не сме се виждали, само сме си писали. Не съм усещал такова нещо. Преди, когато сме се виждали – на морето, в нас, говорили сме си. Наистина едно добро, свито момче, което обичаше да се забавлява, и което пееше добре.

– Ясно е, че още ще се говори за тази трагедия. И ти може би си чел писанията, че е посягал към наркотици. Знаеш ли нещо подобно или не е вярно?
– Не, не. Сега някои хора си правят пиар, това ме отвращава.

– Да, грозно е.
– Всеки се обажда и казва без да знае, без да е бил там. Много е грозно, все пак трябва да се помисли за родителите, за близките на момчето. Но това е манталитетът на българина. Отвращава ме това, че се прави пиар на гърба на чужд гръб. Просто трябва да се остави на мира и да не се ровичка повече. Това е трагедия, представяте ли си какво е на родителите му, които сега четат разни глупости, които излизат наляво и надясно за Денис, не е добре.

– Имал ли си планове да участваш в негов клип? Канил ли те е?
– Беше ме поканил, но му казах, че не искам да участвам и да се свързвам с това. Просто направиха клип в нас, в дома ми. Получи се добра песен.

– Помагал си и на него значи. Приютяваш съотборници от Левски да спят у вас, Денис пък е снимал клип в дома ти, такъв човек ли си?
– Да, обичам да помагам определено, но това не се оценява. Даже понякога ме е яд, че съм толкова добър човек. Защото много от хората злоупотребяват, използват и обичат да помнят само когато не си им помогнал, а забравят, когато си им помогнал. Това е България е много често срещано.

– След като очевидно си се опарил, защо не помагаш само на тези хора, които считаш за истински приятели?
– С годините приятелите, за които си мислил, че са ти истински приятели, изчезват. Но аз вярвам в доброто и се надявам да ми се върне.

– Какво искаш да ти се случи в близката година?
– Покрай всичките тези неща с пандемията ми се иска да сме здрави – аз, близките ми и всички хора. Ако може, това по-бързо да отмине и чисто професионално си пожелавам да изпитвам удоволствие от футбола и да имам успехи, където и да съм.

– Ти също мина през коронавируса, как го изкара?
– Бях 8 дни в болница. Доста тежко беше. След това два месеца не можех да тренирам, защото се задъхвах. Пред очите ми видях доста лоши неща. Видях как двама души си почиват от нищото, бяхме в една стая.

– Сега страхуваш ли се от коронавируса?
– Да, страхувам се, гледам да се пазя. Наистина желая на всички здраве.

Интервю: Пламен Славов / „БЛИЦ“