ЦСКА тепърва ще каже тежката си дума

Съставът на ЦСКА вече започва да добива ясни очертания.

Това са част от изводите след гостуването във Враца. Силно влиза Матей – добро попълнение, със самочувствие, играе стабилно с глава, здрав в единоборствата. Антов поддържа солидно ниво.

Вратарят Бусато можеше по-сполучливо да реагира при гола, не при самия удар, а относно преценката за цялостната ситуация. Не се ориентира добре.

В средата на терена ЦСКА разполага с хора, които имат доста сериозен опит. Там Тиаго определено е най-силният човек – натрупа доста мачове с червената фланелка и отлично осъзнава къде се намира. Вижда се, че поема диригентската палка. Играта му и в трите мача от началото на първенството бе на високо ниво. Винаги знае какво ще прави с топката още преди да я е овладял. Мисли бързо и подава точно. Усеща играта. Със завръщането на Стамен Белчев той подобри представянето си и излезе от летаргията. Пасът му към Соу за победния гол във Враца бе превъзходен. А не бива да се пропуска, че имаше и основна заслуга за първото попадение, когато направи диагонално подаване към Кери, откъдето последва центрирането към Енрике.

При Соу психологическата ангажираност, която чувства и му се натяква, постепенно я решава. С динамиката, енергията, поведението си на терена той дава „светлина“ в играта на ЦСКА, По крилата – Кери и Енрике бяха активни, но там ЦСКА има още резерви, необходим е по-голям интензитет.

Санкаре рядко го виждаме да влиза в сериозни единоборства. На този етап не участва пълноценно във фаза защита.

Вероятно трябва да наваксва в кондиционен план. Надеждата е, че с течение на времето и той, и другите нови ще влязат в необходимия ритъм. Засега не показват нещо изключително, не загатват, че ще бъдат лидери, но са добри футболисти. Смените на Санкаре около 60-ата минута и в трите мача досега показват, че може би не е на сто процента готов и треньорът гледа да го предпази от някоя грешка, когато е изморен.

Пак ще се върна на Али Соу. Без него нападението на ЦСКА би изглеждало по много по-различен начин, в него е силата на червената атака. Даже се чудя, като го „гонят“ някои. Като треньор сто пъти съм предпочитал нападателят да излиза на ситуация и да пропуска, от-колкото да не го виждаме пред вратата. А Соу постоянно излиза на положения. Вижда се, че е много силен физически, издръжлив е, не се крие, предлага се, комбинативен е…

В Белтраме има футбол и дава добри опции на треньорския щаб. Не се притеснява, че влиза като резерва. Йомов се включи много добре, по-силните минути на ЦСКА настъпиха с неговото влизане, макар че Ботев Вр тогава трябваше да се оголи, но той умее на контраатака да направи връзката със съотборниците си, не се стреми да играе индивидуално. Йомов сякаш достигна тавана си в Славия и идването му в ЦСКА е добро решение.

Следващият съперник в първенството Славия тръгна колебливо и бе напуснат от някои важни единици, но белите са най-опасни, когато са ранени. За армейците пък ще е важно да победят, за да бъдат начело преди паузата за националните отбори. ЦСКА може и да страдаше през последните години, но клубът си има своя авторитет, традиции и подходът ще бъде като на лидер. Конкуренцията с Лудогорец тази година ще бъде жестока и всеки неуспешен ход ще трябва да се компенсира с големи усилия.

Като цяло ЦСКА има голям потенциал за развитие, това не е таванът му и ще върви нагоре. Всяка победа носи самочувствие за следващите мачове.

За срещата в Лига Европа в четвъртък трябва да се подходи с настроение и отговорност, така както приляга на ЦСКА на международната сцена. фактът, че се играе в един мач, пък и не познават Сирене чак толкова, навежда на мисълта, че няма да се подходи експериментално относно формацията. Вероятно ще има промени, но няма да са големи. А и този мач може да се приеме като етап от подготовката за следващата фаза, като шанс за стиковане на състава и трупане на още увереност.