3 години след съкрушителната вест: Да си спомним отново за Трифон Железни, любимецът белязан от „тройката“

Как един спортист се превръща в любимец на народа? В златните страници на българския спорт са записани много имена, но малцина са тези, които успяват да си извоюват място в сърцата на хората.

Трифон Иванов е един от тях. Съдбата му минава под знака на сакралната цифра 3. С този номер на гърба 3-фон всяваше ужас в противниковите нападатели на терена. И днес, 3 години след кончината му, си спомняме как в най-великия си мач за националния отбор самият Туньо се оказва на върха на атаката.

България е на една победа от класиране на световното във Франция 1998 г., а Русия се нуждае поне от равен, за да остане в играта. В квалификациите за мондиала отборът ни е раздиран от скандал, който оставя голямата звезда Христо Стоичков извън състава за повечето мачове. Но за битката с Русия на 10 септември 1997 г. Камата отново е на терена, след като разногласията са изгладени в името на голямата цел. Целта е една – победа! Отдавна се говори за скандали между Трифон Иванов и Христо Стоичков, но в този мач именно те двамата носят успеха. Историята е разказана подробно в книгата „Българи, юнаци – „лъвовете“ на световни първенства“ на КК „Труд“. Прекрасен пас на Камата намира Иванов непокрит в наказателното поле и защитникът бележи единствения гол в мача! Отново сме на световно!

Големият герой е Трифон с номер три!

Той е сред най-търсените за интервюта след двубоя.

– Другите национали казват, че всички сте се раздали на терена най-вече заради хората, които живеят трудно в България. Така ли е? – питат репортерите.

– Разбира се, че е заради хората – отговаря Трифон. – За нас е чест да играем за народа. Защо ли? Защото сме българи!

В тези думи на Туньо се крие част от отговора на въпроса защо страховитият защитник е толкова обичан.

Но малцина знаят, че години преди този звезден миг Трифон преживява инцидент, който за малко да завърти живота му в друга посока.

„Туньо беше много палаво дете – връща се назад в годините майката Маринка в интервю пред репортери на „България Днес“. – Един ден се звъни на вратата, отварям и какво да видя – децата носят моя Трифон на ръце. Играли на някаква игра, той паднал и си счупил крака. Докторите го гипсираха, всичко зарасна добре, но Трифон не стана по-кротък.“

И така, един ден треньорът Васил Матев забелязва енергичното хлапе и решава да му даде шанс във футбола.

В началото родителите са против Трифон да става футболист заради чупения крак. Не искат пак да виждат детето си в гипс. Но желанието на Туньо е да спортува. Той настоява, докато майка му и баща му не отстъпват.

Васил Матев признава, че е държал много на дисциплината. При провинения или ниски оценки възпитаниците му са били стригани до кожа за наказание. Главата на Туньо е бръсната три пъти. Може би оттогава защитникът намразва късата коса и играе цялата си кариера с буйни кичури и заплашителна брада.

Матев е човекът, който съветва Туньо да приеме поканата от ЦСКА през 1988 година. Историята след това е известна. Трифон Иванов е железен стълб в отбраната на ЦСКА и националния ни отбор.

На световното в САЩ ’94 Туньо блести с безкомпромисни намеси и плаши съперниците със страховит външен вид. Извоюва си прозвището „железния защитник“.

Всички, които са гледали Трифон, го помнят със сърцатата му игра. По ирония на съдбата именно голямото сърце го предаде на 13 февруари 2016 г. Големият футболист си отиде от инфаркт. Но си остава един от най-обичаните герои на славната Пенева чета.

„България днес“