88-годишен дядо играе в един отбор с внуците на бившите си съотборници

Любовта към футбола е превърнала този спорт в световен феномен, от който се вълнуват милиарди малки и големи по целия свят. Магията на топката и терена с две врати в дватя края кара хората да играят или да гледат, забравяйки за всички свои проблеми по време на мача.

Именно тази любов към футбола е накарала един 88-годишен уелсец да продължава да играе, дори на толкова преклонна възраст. Алън Камсел е вратар на тима, съставен от ветерани над 50 години, Пентрин Бей Столърс, който е от град Ландидно, графство Конуи в Уелс.

Alan Camsell is an 88 year-old goalkeeper who still plays for his local side, Penrhyn Bay Stollers FC.

https://twitter.com/PurelyFootball/status/1443207859634941952

„Чувствам как сърцето ми бие и дъхът ми спира и знам, че това ми помага да се чувствам по-добре. Още съм тук, на 88 и продължавам да се наслаждавам на играта“, споделя Камсел пред BBC.

Той разказва и за пътя си във футбола досега: „Започнах да играя, когато бях на около 40 години. Когато започнах, бях достатъчно бърз, за да вкарвам голове. Но когато остарееш, ти се задъхваш по-лесно и се връщаш в наказателното си поле, за да си поемеш въздух. Тези мигове за отдъхване ставаха все по-дъблги и дълги и затова реших да остана в наказателното си поле. Започнах да играя с мъжки отбор, но с времето те се оттегляха, защото остаряваха, а аз оставах и играех с техните синове, а после и с техните внуци. Така в крайна сметка когато бях на 80, играех с 30-годиншите“.

„Когато се върнахме да играем след локдауна, видях, че разликата между мен и другите в отбора е 25 години“, допълва той, разкривайки шокиращата разлика във възрастта между него и съотборниците му.

Макар и на 88, Алън Камсел не смята да се отказва, колкото и труден да става футболът за него: „По-скоро съм болен в събота, но в петък ми харесва доста. Напоследък осъзнах, че ставам малко бавен, топката минава покрай мен, докато все още се хвърлям за нея, но какво от това? Това е нещо забавно“.