ЦСКА щеше да изглежда съвсем различно, ако Белчев беше решил да остане

ЦСКА е на верния път. Тази фраза феновете на клуба чуваха не един и два пъти в последните десетина години. Но по ирония на съдбата все става така, че когато тя е използвана, следва вълна от емоции на „Армията“ и почти задължителна треньорска смяна.

Настоящият период не прави изключение. С дефанзивен, откровено непривлекателен и не особено атрактивен за наблюдаване футбол обаче, Люпко Петрович по-скоро усети правилния момент да сложи край на мъчителния преход, който се опита да осъществи в отбора. Сега той, за добро или лошо, е заменен на треньорския пост от асистента си Милош Крушчич. С когото са имали възможност да работят съвместно неведнъж.

Крушчич е бил помощник в съставите на Тараз, Литекс и Спартак (Суботица), треньор на Металац и Земун, асистент в ЦСКА. В Тараз остава два сезона, в Литекс няколко месеца, в Спартак е в рамките на две кампании, в Металац – на една, в Земун е през 2018 година. След това се насочва към ЦСКА. Дали и при него ще чуем фразата за „правилния път“ – можем само да гадаем.

Със сигурност последният случай, в който клишето важеше с пълна сила, беше истина и ЦСКА наистина изглеждаше като отбор, насочил се по вярната пътека към върха, бе в началото на 2017 година.

Шест месеца след като попадна под ръководството на Стамен Белчев, ЦСКА вече бе съставът, спечелил най-много точки в Първа лига. Дебютът на специалиста бе на 1 декември 2016 г. В първите си 17 шампионатни срещи той постигна 11 победи, 4 равенства и 2 загуби, при 26:9 голова разлика с 37 точки. За същия период Лудогорец бе регистрирал 10 успеха, 6 ремита и 1 поражение. И бе спечелил с точка по-малко от ЦСКА… „Червените“ бяха завоювали 12 пункта повече от вечния си съперник Левски за тези 17 кръга.

При Стамен Белчев, за период от половин година, „армейците“ бяха спечелили 65% от своите срещи и бяха запазили мрежата си суха 10 пъти.

След това? Стигна се и до първата победа на ЦСКА над Лудогорец. Успехът бе много сладък, защото бе извоюван като гост, с човек по-малко и един куп спорни съдийски отсъждания, повечето в ущърб на столичния тим. Загубата тогава беше първа за Лудогорец, а разликата на върха бе сведена до само две точки. Победата бе постигната след обрат в резултата. ЦСКА дори в края на мача можеше да стигне до отбелязване на трети гол. Съдията Драгомир Драганов подмина чиста дузпа за „червените“ за фаул срещу Меркадо в края на срещата.

Една година начело. Стамен Белчев вече бе записал 25 победи, 11 равенства и 4 загуби в 40 мача. Отборът се намираше на втората позиция в класирането.

Какво последва? След няколко неубедителни резултата се стигна до известно напрежение в отбора, а Белчев прецени, че не желае да остава начело на отбора.

„С господин Гриша Ганчев се работи много добре, той иска отборът да побеждава. Страхотен човек, с него добрите дни предстоят за клуба и отбора. Колкото по-рано има яснота за евентуално участие в Европа, толкова по-добре. Благодаря на феновете за подкрепата във всеки един мач, която ни оказват, надявам се с действията си на терена да ги правим след всеки мач щастливи и тепърва предстоят хубавите дни пред отбора. Бодуров, Манолев, Барт и Каранга са лидери в тима, но важното за мен е колективът“.

Така звучеше Белчев в края на 2017 година.

В думите му личеше уважение към ръководните фактори в ЦСКА, към феновете и което може би е най-същественото – ясна цел, която той следва в отбора, без в нито един момент да поставя себе си пред тима.

Белчев не просто стабилизира отбора, а създаде ефективна сплав между млади и стари, българи и чужденци, можещи и не чак толкова в тима си. Неточности имаше, но те бяха по-скоро приемливи, на фона на общата картинка в ЦСКА. Белчев бе сдържан, максимално премерен в изказванията и постъпките си. Но действащ категорично. Знаещ точно какво иска да постигне.

Скромният специалист накара дори Фабио Капело да отказва интервюта, засрамен от получените 8 гола в Марбея, макар и в контрола.

Помощникът на Мъри, Любо и Люпко доказа, че се е поучил от бившите си колеги и използва всичко, на което е способен, по време на престоя си на „Армията“.

„Аз не съм направил кой знае какво за момента. Стъпил съм здраво на земята и не искам да се сравнявам с легенди като Стойчо Младенов или други големи фигури в историята на клуба. Искам да съм всеки ден полезен за ЦСКА и за израстването на футболистите. Разбира се, че ще се радвам, ако вляза в историята на ЦСКА, но още е много рано да се говори за такова нещо. Времето ще покаже. Със сигурност има емоции, нищо, че понякога не ги изразявам. Аз трябва да съм пример за футболистите. Не мога да правя циркове край тъчлинията и после да искам от играчите да имат сериозно отношение“.

Друго изказване на Белчев, този път малко по-близо до момента на напускането му. Отново показателно не само за професионализма му, но и за това що за човек е треньорът.

В началото на май 2018 година стана ясно, че Стамен Белчев ще оваканти поста си.

А можеше да остане.

С него начело, както по всичко изглеждаше, ЦСКА вече можеше да постигне голямата си цел и да стане шампион. За първи път от вече доста години насам.

Под ръководството на Стамен Белчев ЦСКА постигна много. Оттеглянето му не помогна на клуба. Той допусна грешки, но те в никакъв случай не бяха непоправими. Най-същественото от всичко беше, че той припомни на ЦСКА какво е усещането да си лидер. Да си гранд. В истинския смисъл на думата. Чувство, което феновете на клуба до голяма степен бяха забравили.

А за някои от тях то е напълно непознато.

Автор: Георги Петков