Круша(рски) не пада по-далеч от Батето! Внимавайте с този Локомотив

В началото всички му се смееха. Даже го кръстиха Крюшо! Не, че не даваше поводи Христо Крушарски. Нямаше ден, в който да не му звънне журналист, за да запълни с негов лаф, я ефирно време, я норматив в сайта, я място на страницата. И той, нали е учтив, все ще изръси нещо.

И никой не си даваше сметка, че Круша(рски) е израстнал на дървото „Иван Славков“. А Батето цял живот управляваше така. Между два майтапа пусне една истина и който разбрал – разбрал, който не – негов проблем. Та така изведнъж Локомотив се оказа голям проблем за всички в Първа лига. Защото никой не извлече онези 30 процента истина в иначе празните думи на бореца с градушките.

Срещу богаташките отбори той можеше да се бори по един начин – с гладни хора. Затова доведе световен анонимник като Бруно Акрапович. Той пък селектира от втора и трета хърватска и каква ли още не дивизии момчета, които играеха за по 300-400 долара на месец! За него, за всички тях Локомотив е шансът на живота им. Или го хващат и ядат бял хляб, или се прибират у дома и ръфат ръжени корички. И тези да видиш как захапаха…

Явно босът има и добри футболни съветници. Стига двамата да се уцелят трезви, правят солидни неща. Например пуснаха Камбуров да си ходи. Но пък вече няма кой да трови съблекалнята. А и избуя Димитър Илиев. Върнаха и Бирсент Карагерен. Днес е хубаво да се запитаме кой разбира повече от футбол – Ераносян и Зума ли, които го изгониха, или Крюшо и Чаво, които го върнаха!?

И още нещо – този Крушарски обещава онова, което може. А не което желае. Марешки щеше да вдига трибуна „Весо“ за милиони. Борецът с градушките върна „Бесика“ колкото може. Но я върна. И направи стадион „Локомотив“ годен за европейски мачове. Нещо, което не можаха нито Георги Илиев, нито Коко Динев.

Така, че от тук нататък не слушайте дядото от Говедарци, а гледайте какво прави. И внимавайте с този Крушарски. И с този Локомотив!