Ново попълнение на ЦСКА разкри защо е избрал армейците и колко често бележи

GRAHAMCAREY-1

Новото ирландско попълнение на ЦСКА Греъм Кери даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Този футболист наподобява Кристиано Роналдо в изстрелите от пряк свободен удар. А подобно на новия шотландски нападател на „червените“ Тони Уот, Кери също стартирал във футбола през славната школа на Селтик. Един от треньорите му Лий Кларк твърди, че за него не е проблем да играе на всяка позиция в лявата част на терена. През последните 4 сезона носи екипа на Плимут, а два пъти феновете го избраха за №1 през годината.

– Здравейте, мистър Кери! Добре дошъл в България! Как избрахте ЦСКА за следваща стъпка в кариерата ви?
– Беше определено лесно решение. Последните четири години играх за Плимут. Много ми хареса този период. Станах близък с феновете и всички служители в клуба. Но дойде време да се прицеля в по-голямо предизвикателство. Нещо различно, което не бях правил. Никога досега не съм играл извън Острова. И ЦСКА ми даде добра опция за това.

– Какви са първите ви впечатления от България?
– Красиво е. Седмица преди да подпиша контракта дойдох да видя София. Хареса ми.

– Избрахте ли си вече нещо в София?
– Не, не, просто да видя. Да говоря с хората в ЦСКА и да се убедя, че това е най-правилният отбор за мен.

– В днешния свят интернет е навсякъде. Какво научихте за ЦСКА от мрежата?
– Видях колко голям е клубът. Разгледах шампионските сезони. Феновете са много страстни, а аз точно това търсих.

– ЦСКА е имал много славни мачове на територията на Великобритания. Гледал ли сте някой или може би сте прочел?
– Аз съм фен на Ливърпул. Така че помня, когато ЦСКА спечели с 1:0 на „Анфийлд“. Прочетох колко много големи мача е имал отборът в Европа. Дано с мен да направи поне още няколко.

– Питам ви като фен на Ливърпул – какво е след Шампионската лига, спечелена в лудия финал срещу Милан в Истанбул, да загубиш от българи?
– Това е футболът. Всичко може да се случи. Особено в евротурнирите. Там никога не може да се подценяват съперници. Затова и не гледам на този резултат като толкова голяма изненада.

– Каква е любимата ви позиция на терена?
– В последните четири години играх или типичен номер 10 или номер 7. Това са моите позиции – зад централния нападател или по лявото крило.

– Често ли вкарвате голове?
– За халф – да. Мисля, че за Плимут имам 49 попадения в последните 4 години. Много повече са обаче асистенциите ми. Като халф работата ми е да създавам положения за нападателите. Понякога, разбира се, и аз вкарвам и се радвам.

– Какви са амбициите ви в ЦСКА?
– Да печеля трофеи. Това е причината да дойда в България. Надявам се, че отборът ни ще бъде достатъчно силен, за да го постигнем.

– Колко време се виждате като играч на ЦСКА?
– Зависи от клуба – от ръководството, от треньорите. Имам договор за две години. Никой не знае какво ще се случи. Дано да остана и по-дълго.

– Бил сте в академията на Селтик. Как ви взеха?
– Играех като юноша в Ейре в няколко отбора. Накрая ме взеха в един от най-големите в страната – Шелбърн. Винаги мечтата ми е била обаче да отида в голяма лига. В Ейре всички футболни фенове естествено гледат най-много английския футбол. Повечето от колегите ми от националния отбор пък подписаха с английски клубове. Моето семейство винаги е подкрепяло Селтик. И когато един ден дойде офертата, изобщо не се поколебах.

– Защо лигата в Ейре не може да бъде сравнима с английските?

– Всичко е въпрос на финанси. Хората в Ейре са фенове на английски клубове. Най-вече на Манчестър Юнайтед, Ливърпул и на шотландския Селтик. Всеки футболист мечтае да отиде във Великобритания. Но да ви кажа – ирландската лига не е чак толкова лоша. Например играх за Бохемиънс шест месеца и станахме шампиони. Най-голямата разлика е във финансите и е ясно, че в Англия клубовете са много по-мощни.

– Преди да отидете в Селтик, там голяма звезда беше Стилиян Петров.
– Той напусна година преди аз да подпиша.

– Какви са впечатленият ви от него?

– В Селтик е изключително популярен. А както виждам същото е и в България. Беше един велик капитан на Селтик. Стан спечели много трофеи и е безспорна легенда на клуба.

– Знаете ли, че Петров отиде в Селтик точно от ЦСКА?
– Не, не го знаех. Вече го знам.

– Не са малко футболистите, играли в ЦСКА и после във Висшата лига. Мислите ли, че това може да е трамплин и за вас?
– Не мисля за това сега. В момента съм отдаден 100 процента на ЦСКА и ще видим какво ще се случи.

– Вашият дебют за Селтик е в Лига Европа срещу Рапид (Виена). Първият ви официален двубой за ЦСКА пък ще е срещу Титоград в същия турнир. От какво представяне в Европа бихте бил доволен?
– Не съм сигурен. Дано успеем да се класираме за груповата фаза. Ако успеем, никой не знае. Важното е да тренираме добре и да си изиграем правилно картите. Да сме в най-добро физическо и психическо състояние. Със сигурност ще срещнем класни отбори и дано да ги отстраним.

– Колко мача имате в евротурнирите?
– Само един – срещу Рапид.

– Ваш треньор в Селтик беше Гордън Страхан, който е истинска легенда. Обиден ли сте му, че не ви даде много шансове?
– Не, не. В титулярния отбор, както и в дубъла имаше много силни футболисти. По-скоро съм разочарован, че не успях да играя повече. Не съм обиден. Явно така е трябвало да се случи. Като цяло съм доволен от моята кариера. Надявам се да продължа да се развивам. Искам да се наложа като футболист на ЦСКА.

– Вашата единствена титла е с Бохемиънс – какво означава тя за вас?
– Като ирландец е специално за мен да бъда шампион на Ейре. Златният медал е важен не само за мен, но и за цялото ми семейство. Ценя много този успех.

– Играл сте и за шотландския Сейнт Мирън. Бихте ли сравнили футбола в различните лиги от Острова?
– В Шотландия се играе с голяма страст. Футболистите са много твърди. Има големи и малки клубове, така е навсякъде. В Англия треньорите изискват да се играе повече футбол. Физически е малко по-различно, а също и тактически.

– Избиран сте за най-добрия млад футболист на месеца в шотландската Висша лига. Голямо ли е признанието? Срещу кои съперници играхте през този месец?
– Вкарах гол на Рейнджърс. Тогава бях ляво крило и е различна позиция от сегашната ми. Това беше един от първите ми периоди, когато Селтик ме преотстъпи и ми беше много интересно. Получих това признание, което ме направи горд.

– За играч на Селтик да вкара срещу Рейнджърс сигурно е доста специално?
– Да, моите баба и дядо дойдоха на стадиона да ме гледат. Супер беше.

– Играл ли сте в „Олд Фърм“, голямото шотландско дерби Селтик – Рейнджърс?
– Не, няколко пъти бях на пейката. Но атмосферата…

– Каква е?

– Лудост. Сигурно сте гледали много пъти по телевизията, но тя не дава ясна представа. Да си на стадиона е нещо уникално.

– Знаете ли вече кой е българският еквивалент на „Олд Фърм“?

– Да, мачът на ЦСКА срещу Левски. Знам, че се затварят улици, феновете правят паради. Нямам търпение да го видя лично.

– Лий Кларк, вашият треньор в Хъдърсфийлд, твърди, че можете да играете на всяка позиция вляво. Вярно ли е?

– Вярно е, че мога да изпълнявам много функции вляво. Мога да играя и в средата. Благодарен съм за хубавите думи от него. Явно е видял, че мога да съм полезен на доста места по терена.

– Дори ляв бек ли?
– Да, дори и ляв бек! Не обаче и централен защитник. Случи ми се дори да изиграя няколко мача като краен бранител.

– Известен сте, че вкарвате голове в дебюта си. В колко отбора ви се случи?
– Мисля, че в четири.

– За кои отбори?

– Бохемиънс, Сейнт Мирън, Плимут и Хъдърсфийлд.

– Какво е чувството да се разпишеш в дебюта?

– Винаги получаваш много позитиви от такъв гол. Показваш на феновете, че ставаш. Сега се надявам ЦСКА да е петият отбор, където ще вкарам в дебюта си.

– Последният ви тим е Плимут. Защо изпаднахте миналия сезон?
– Като цяло сезонът беше много тежък за нас. Случиха се доста неща, които доведоха до изпадането. В началото дойдоха много нови футболисти и отне време, докато започнахме да побеждаваме. Стартът на сезона въобще не беше окей. Накрая не ни достигнаха мачове, за да заличим лошите резултати от началото. Стигна се до уволнението на треньора. Ние, всички футболисти, трябва да поемем отговорност за случилото се. Не само той.

– Вие обаче сте били любимец на феновете. Избирали са ви за играч на сезона?
– Дори два пъти. Много бях горд. Привържениците на Плимут са много страстни. Това е огромен клуб с голяма фенска база. Приеха мен и семейството ми прекрасно. Завинаги ще съм им благодарен за тези четири години.

– Плимут ви предложи нов договор. Защо отказахте да преподпишете?
– Беше дошло времето да опитам нещо различно. Да си дам ново предизвикателство. Определено в семейството ми смятаме решението за правилно.

– Кога ЦСКА ви покани?

– Мисля, че беше през месец май. Тогава вече бях във ваканция. Ръководството на клуба ми организира пътуване до София и след почивката дойдох на преговори.

– Имахте ли други оферти?
– Да, имах няколко. Но ЦСКА беше възможност, която не можех да откажа.

– Тайна ли е кои други ви искаха?
– Да.

– Вярно ли е, че копирате Кристиано Роналдо, когато вкарвате гол от пряк свободен удар?
– Може и така да е заприличало. В играта обаче се чувствам съвсем различно. Да, опитвам се да подражавам стила на Роналдо. Много пъти не се е получавало, но пък нищо не ми пречи да продължавам да опитвам.

– Получавал ли ви се е гол като на Роналдо?
– Да, срещу Рейнджърс.

– Да очакваме ли вие да сте титулярният изпълнител на свободните удари в ЦСКА?
– О, не. В ЦСКА има много футболисти с отлична техника. Те могат да изпълняват. Аз трябва да заслужа това право.

– Колко гола имате в кариерата си от свободен удар?
– В цялата ми кариера ли? Не съм сигурен, не съм ги броил. Може и да са двуцифрено число, а може и не.

– Кой е любимият ви гол?
– Труден въпрос. Много си харесвам този срещу Рейнджърс. Понеже беше и в дебюта ми. Имам и няколко за Плимут в дербита. Трудно ми е да избера.

– Вие сте вторият ирландец в ЦСКА. Знаете ли кой е първият?
– Килиън Шеридън. Играхме заедно в младежкия национален отбор на Ейре. Познавам го много добре.

– Той ви е асистирал при първия ви гол за младежкия национален тим на Ейре.
– Вярно е. Играхме няколко мача заедно, също и в Селтик. Килиън ми е близък.

– Говорихте ли с него вече за ЦСКА?
– Всъщност не успяхме. На първо място аз трябваше сам да взема решението. Когато дойдох в София, разбрах, че това ще е правилното. Не ми трябваше да се съветвам с някого.

– Къде е сега Шеридън?
– Мисля, че в Австралия. Може би в Уелингтън, но не съм сигурен. Когато го проверих за последно, беше в Австралия.

– Мислите ли, че ЦСКА може да ви помогне да станете национал на Ейре?
– Надявам се. Предстоят ни много големи мачове тази година и дано да покажа, че мога да играя на високо ниво. И тогава, кой знае, може да получа покана и за националния отбор.

– В последните две десетилетия имаше много мачове между националните отбори на България и Ейре. Помните ли някой от тях?

– Не, не се сещам и не съм бил на стадиона.

– Пред нашата камера са гостували легенди като Роби Кийн и Деймиън Дъф. Те винаги са говорили с много страст за „зелените момчета“, феновете на Ейре. Каква е тяхната магия? Те са много популярни по цял свят, включително и в България.
– Където и да отидеш по света, виждаш ирландци. Има и… ирландски пъбове също. Отиде ли Ейре да играе някъде, нашите фенове винаги са с отбора. Няма значение дали разстоянието е на половин час или на десет часа. Подкрепят безрезервно и хората затова ги харесват. Винаги са огромно зелено море.

– УЕФА избра ирландските фенове за №1 на Евро 2012. С какво са по-добри от другите?

– Обичат да купонясват, но никога не преминават позволената линия. Много са приятелски настроени, шумни, обичат да гледат футбол и да си прекарват добре. Навсякъде по света има брилянтни запалянковци, но нашите са най-много на брой. Не можете да назовете някъде да са правили проблеми.

– Имате ли впечатления от български футболисти?
– Не много. Гледал съм доста Стилиян Петров и Димитър Бербатов. Сега ще имам време да се уча на българския футбол и се надявам да го направя бързо.

– Играл ли сте срещу българи?
– Никога.
– В началото на интервюто казахте, че сте фен на Ливърпул. Как гледахте финала на Шампионската лига срещу Тотнъм?
– Бях на почивка. Гледах го в един бар. Не стана голям мач, но за стандарта на финал в Шампионската лига беше окей. Единственото, което има значение, е резултатът. Сега Ливърпул е шампион на Европа.

– Мечтаете ли да играете с ЦСКА срещу Ливърпул?
– Дано! Първо трябва да се класираме за Шампионската лига. Никога не можеш да знаеш какво те очаква.

– Вече казахте, че помните победата на ЦСКА над Ливърпул от 2005 година. Бяхте ли на „Анфийлд“?

– Не, не съм бил.

– А знаете ли, че ЦСКА вече е отстранявал Ливърпул като европейски шампион през 1982 година?

– И това не го знаех. Много добре.

– Кога семейството ви ще дойде в България?

– След края на лагера в Австрия. Чакам с нетърпение жена ми с двете деца.

– Какви деца имате?
– Момче и момиче.

– Ще правите ли сина си футболист?

– Още е малък. Дъщеря ми обаче много обича футбола.

– Може ли вашият син да стане част от академията на ЦСКА?

– Може би, не знам. Трябва да вземе футбола на сериозно. Тогава ще решаваме.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *


За нас

7DniSport.bg е дело на хората, които докато работеха в едноименния вестник, той бе най-четения спортен всекидневник в България!

Ние си тръгнахме, когато видяхме, че идват гробокопачите!

Сега пак сме тук! С Вас, които искате истинска, а не ведомствена журналистика!

7DniSport.bg е част от 7 DNI MEDIA GROUP


КОНТАКТИ