Тони Уот разкри любопитна случка със Стилиян Петров и отсече: Дербито с Левски ще е нова отметната мечта

TONYWATT-2

Новият нападател на ЦСКА Тони Уот говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е от „смелите шотландски сърца“ и е шампион с големия Селтик. Вкарвал е победен гол срещу великата Барселона в Шампионска лига. Има опит и с континенталния европейски футбол след като игра в три белгийски отбора. Но най-силният сезон в неговата кариера бе отминалият, когато имаше впечатляващи изяви с екипа на шотландския Сейнт Джонстън. Уот е минал през всички формации на шотландския национален отбор и очаква предизвикателството ЦСКА да го върне в тима на „смелите сърца“.

– Здравей, Тони! Как реши да поемеш това приключение и да подпишеш с ЦСКА?
– Мениджърът ми се обади преди няколко седмици. Каза ми да разгледам какъв клуб е ЦСКА и дали бих приел да играя там. Аз съм шотландско момче, но не ми е чуждо да заиграя в чужбина. Освен това аз знаех името ЦСКА и се вдъхнових от идеята да дойда тук.

– Какво знаехте за ЦСКА преди да дойде офертата?
– Знаех, че e клуб от калибъра на руските Спартак (Москва) и ЦСКА (Москва). Може би не съм могъл да кажа кой знае колко подробности по въпроса. Но със сигурност знаех, че ЦСКА е топ отбор.

– Кои са най-големите футболисти, които са играли в ЦСКА и вие ги знаете?
– Разбира се, Христо Стоичков. След него е Бербатов. Когато бях млад, много често го гледах по телевизията. Първо беше в Тотнъм, а след това отиде в Манчестър Юнайтед и стана световна звезда. Също знам, че Стилиян Петров е започнал в ЦСКА. Аз съм привърженик на Селтик и Стан беше от хората, на които най-много се възхищавах. Той е българинът, когото познавам най-добре досега. Също и Бербатов. По-малко спомени имам от Стоичков, който игра малко преди тях. Бях твърде млад, за да помня с подробности неговите мачове.

– Какво беше първото нещо, което прочетохте в интернет за ЦСКА?
– За феновете. Разглеждах в YouTube. Играехме с приятели на плейстейшън. Един ми каза да вляза във видеоканала и да погледна. Това, което видях, беше абсолютна емоция, направо лудост.

– Какви са първите ви впечатление от София, а и от България? Разбира се въпросът е към човек, който все още е прекарал малко време тук.
– София е много красива. Вече видях стадиона, където ще играем мачове. Повечето ми впечатления са от Тетевен, където планината наистина е божествена. Има много слънце, има река. Всичко е красиво.

– Може ли да го сравните с прочутите „високи земи” в Шотландия?
– Всички по света говорят колко красиви са нашите „високи земи”, но тук, в Тетевен е по-красиво.

– Подписването на договора с ЦСКА съвпадна с вашата сватба. Може ли 2019-а да е най-щастливата ви година?
– Надявам се да е така. Когато като юноша подписах със Селтик, бях изключително горд. Това е моят отбор. Сега идва ред на първото ми международно предизвикателство. Всичко се развива много бързо. Ожених се. Изкарах най-добрия си сезон преди това. Играх най-добре в цялата си кариера досега. В момента съм амбициран да съм още с поне 20 процента по-силен и да вкарам повече голове за новия ми тим. И да се борим за първото място, разбира се.

– Какво мисли съпругата ви за ЦСКА и България?
– И тя е много вдъхновена от новото начало. Нейното семейство е от Италия. Вече ѝ изпратих доста снимки и тя ги хареса. Няма търпение да дойде и да види на живо България.

– Много британци идват на почивка у нас. Вие или съпругата ви били ли сте в България преди?
– Много съм слушал за Слънчев бряг, но никога не съм го виждал. В Източна Европа досега бях ходил единствено в Русия. Не съм обикалял останалите страни.

– Коя е любимата ви позиция на терена?
– Аз съм нападател, но не съм типичната деветка. Обичам да се боря и да печеля топката. Харесва ми да правя комбинации с партньорите ми в атаката. Като цяло мога да играя на различните постове в нападение.

– С кого от световните звезди бихте се сравнили като позиция?
– Трудно е да правиш сравнения. Няма как когато си малко момче обаче да не си избираш идол и да не искаш да приличаш на него. Разбира се, че аз съм си избирал Роналдо, Меси, Неймар… Естествено, аз съм много далече от тях. Обичам да гледам как играят и да се уча от това. Не мога да се сравнявам с тях. Винаги се стремя да следя внимателно футболистите на моята позиция, за да мога да се подобря.

– Започнал сте кариерата си в Еърдри Юнайтед. Що за клуб е това?
– Моят дом е точно до Еърдри. Започнах да играя футбол на улицата. И така беше, докато станах на 15.

– До 15 години на улицата?
– Да, така беше. Тогава ме взеха в Еърдри Юнайтед. Започнах да тренирам.

– И мечтата се сбъдна – отидохте в Селтик.
– Сбъдна се. Бях на 17 години. Точно ги бях навършил. Винаги съм мечтал да облека зелено-бялата фланелка и да я нося гордо, както например феновете на ЦСКА носят червената. Случи се. Аз обичам да си изпълнявам мечтите. Селтик беше една от тях.

– Вярно ли е, че е имало възможност да заиграете и в Ливърпул?
– Бях там на проби. Много отбори от Висшата лига искаха да ме пробват. Но тогава Селтик беше голямата ми мечта.

– Кой беше треньор на Ливърпул по това време?
– Може би Кени Далглиш. Не съм тренирал с първия отбор, а само с младежите.

– А вярно ли е, че сте бил на проби и в големия враг Рейнджърс?
– Само за един ден.

– Как така само за един?
– Да, беше след пробния ми период в Селтик. И вече живеех с усещането, че ще ме вземат.

– Как се почувствахте със синята фланелка на Рейнджърс?
– Не съм я носил. Когато отидох на проби в Селтик, ми дадоха пълна екипировка. Клубът беше много по-професионален от Рейнджърс. Там ми казаха конкретно: „Вземи това, вземи онова.” А в Рейнджърс беше една синя фланелка „Умбро”, но на нея нямаше дори емблемата на клуба. Нищо нямаше като инициали. Но тогава бях много млад и единствената ми мечта беше да играя професионален футбол. Това е.

– Представете си история. Ако от Рейнджърс ви бяха харесали и ви бяха предложили подпис, какво щеше да се случи?
– Трудно е да отговоря. Аз съм фен на Селтик и щом моят отбор се обърна с лице към мен, друга опция за Тони Уот нямаше. Е, ако нямах това предложение и Рейнджърс ме бе поискал, може би щеше да е друго.

– Бихте ли разказали от първа ръка на българските фенове какво е „Олд Фърм”, голямото дерби между Селтик и Рейнджърс?
– Да си представят ЦСКА – Левски.

– Но кажете за вашето дерби. Ние нашето го знаем.
– Играх само веднъж. Три минути бях на терена. Дори не пипнах топката.

– На „Айброкс” или на „Селтик Парк”?
– На „Селтик Парк”. Гледах трибуните. Беше изумително, а аз бях долу на терена. Още една мечта ми се сбъдна. Казах ви вече, че обичам да ги отмятам. Първата беше да играя за Селтик, втората да играя в „Олд Фърм”. Всяка седмица си набелязвам какво ново да отметна.

– Значи сега чакате дербито с Левски?
– Точно така. Това ще е поредната отметната мечта. После да отметна титлата на България, също и Купата на България.

– Вече говорихме за Стилиян Петров, който е една от големите звезди на българския футбол. Познавате ли го лично?
– Не, но веднъж успях да го помоля за една снимка. Беше на един благотворителен мач на Селтик. Мисля, че беше в чест на Крис Бойд. Видях, че Петров е там и веднага го „хванах”. Тогава бях още малко момче. За мен той е велика звезда. Не го помня толкова добре от Селтик. Повечето ми впечатления са от времето, когато беше в Астън Вила. Винаги е бил великолепен футболист. Играеше страхотно. Оказа се, че освен това е и много смел човек. Пребори успешно битката с рака. Истинско вдъхновение за всички, които обичат футбола. Не само голям играч, но и голям човек.

– Има ли шанс феновете на Селтик да го забравят?
– Никога! Селтик спечели добри пари от трансфера му. А и спечели репутация, че е дал на Висшата лига голям футболист. Тръгна си като легенда и ще остане такава.

– Кой е вашият идол от Селтик?
– Хенрик Ларсон. Завинаги! В България вие имате Христо Стоичков. За Шотландия това е Ларсон. Да, той е швед. Но попитате ли фен на Селтик кой е неговият футболен бог, почти всеки ще ви отговори – Ларсон!

– Той беше истински кошмар за България. Вкара ни доста голове.
– Точно така. Той винаги вкарваше голове. Имал съм късмет да го наблюдавам от много близо.

– А вие вкарахте два гола в дебюта си за Селтик. Ще ни разкажете ли?
– За мен най-важното в този ден бе, че дебютирам в Селтик. Играхме срещу Мадъруел. Като дете ходих често на мачовете на въпросния отбор. В този двубой все едно всяко мое докосване ставаше гол. Със сигурност това е един от най-гордите моменти в кариерата ми.

– Но вероятно най-гордият ви би трябвало да е дебютът в Шампионската лига?
– Да, ако погледнем какво се случи в него. Но истинският ми дебют в Селтик означава повече. Аз бях много млад, мечтаех за този миг. И той се случи. Бях в отбор, който обичам безрезервно. Беше нещо велико, което не се случва на всеки и често.

– Но нека да разкажем и за дебюта в Шампионската лига. Той беше срещу Барселона и вие вкарахте победния гол. Как се случи?
– 99 процента късмет и един процент умения. Всичко просто се случи и мечтата се сбъдна. Много се радвам, че имах шанс да изживея такъв миг.

– Кой защитник на Барселона ви пази?
– Пазеха ме Хавиер Масчерано и Жерар Пике. На вратата беше Валдес. Но както вече казах – това беше огромен късмет. Радвам се, че се случи на мен.

– Това ли е най-ценният гол в кариерата ви?
– Мнозина го разглеждат така. Но това си остава един гол. Но също важно попадение бе срещу Андерлехт, което също се оказа победно. В кариерата си всеки има и добри, и лоши моменти. Аз се старая да работя за повече добри.

– Вие сте един от футболистите, които спечелихте 44-ата шампионска титла за Селтик. Какво означава тя за вас?
– Всъщност имам три шампионски сезона в Селтик. Но само в този натрупах достатъчно мачове, за да получа медал. Титлата означаваше много за мен. Това лято говорихме с мениджъра ми за бъдещето. Разгледахме клуба ЦСКА, както и класирането на българското първенство. Това е и целта ми – отново да стана шампион. Искам да печеля трофеи.

– Защо решихте да отидете в Белгия преди години? Първо в Лиерс, а после в Стандард (Лиеж) и Лойвен?
– Беше добра възможност. Исках да опитам нещо напълно ново. В Белгия ми харесваше, но все се случваше нещо, което не беше окей. Във Великобритания хората са по-целеустремени. В Белгия футболът е непредвидим. Треньорите се сменят непрекъснато. Животът в страната определено ми харесваше, но повтарям – футболът е много непредвидим. А може би попаднах и на грешните отбори.

– Всеки британец иска да е част от английския футбол. Вие отидохте в Лондон и заиграхте в Чарлтън. Добро решение ли беше това за кариерата ви?
– Чарлтън е невероятен клуб. Може би е един от най-добрите тъй наречени „фамилни клубове“. Всеки човек ми помагаше за всичко и непрекъснато. Много хубаво беше. С изключение на последния ми сезон в отбора може би там играх най-добре. Нещата се развиваха отлично за мен. Имах условията да показвам най-доброто от себе си. Нормално беше и Чарлтън да иска да спечели пари от мен. Това е разбираемо и се случи. Така отидох в Кардиф. После бях и в Блекбърн. Там се натъкнах на трансферно ембарго. След това заиграх и в Хартс, и в Лойвен. Навсякъде, където съм бил, съм се наслаждавал на футбола.

– Сменил сте доста клубове в кариерата си. Мислите ли, че ще останете по-дълго в ЦСКА?
– Да, надявам се. Подписах договор за две години. В живота си съм видял много неща. Имах един ден в Рейнджърс, преживях трансферно ембарго, някакъв мениджър преди години се опита да бракониерства и да прави пари от мен. Може би много неща видях. Бих искал вече да остана на едно място за дълго време.

– Феновете на ЦСКА искат да знаят най-вече как сте се представил в Сейнт Джонстън през миналия сезон. Разкажете ни за него.
– Имах много успешен сезон и в края ми предложиха нов договор. Завършихме на пето място в класирането, което за Сейнт Джонстън е много добро постижение. Когато отказах нов договор в края на сезона, спряха да ме пускат. Приемам го и го разбирам. Не се сърдя. За мен сезонът беше много успешен. Направихме клубни рекорди за най-много поредни победи и за най-много поредни мача без поражение. Завърших като голмайстор на отбора, въпреки че не съм особено доволен от постижението си.

– Колко гола вкарахте?
– Имам осем гола и пет асистенции.

– Бил сте и национал на Шотландия.
– Да, имам един мач.

– Беше срещу Чехия, нали?
– Мисля, че играх десетина минути. Ето и това е отметната мечта от моя списък. Ако играя добре за ЦСКА, може да имам шанс да се завърна в националния отбор.

– На Евро 2016 участваха Англия, Уелс, Северна Ирландия и Ейре. Като шотландец завиждахте ли им?
– В никакъв случай. Всички те донесоха много позитиви на нашата страна. Справиха се отлично на първенството. Бях щастлив за тях. И вярвам, че на следващото европейско или световно първенство и Шотландия ще е сред най-добрите. Ние също имаме уникални фенове. Нашата страна също е прекрасна. Дано се класираме и се представим на ниво.

– Има ли голямо съперничество между отборите под британския флаг?
– Не. Не сме играли достатъчно мачове един срещу друг, за да има вражда. Много англичани идват в Шотландия и обратното. Няма омраза, няма съперничество.

– Кои треньори са повлияли най-много върху кариерата ви?
– Джими Бойд, когато бях младеж в Еърдри Юнайтед. Първият ми треньор е той. После Крис Маккар, който ме тренираше при младежите на Селтик. Имах много качествени треньори и в Стандард (Лиеж), които ми помогнаха. И накрая да не забравя Пол Ламбърт. Стремял съм се да уча от всеки мой треньор.

– Сега ще ви води Люпко Петрович, бивш европейски клубен шампион.
– Точно така. Всички изпитваме голямо уважение към него. Вярваме, че ще ни направи достатъчно добри като тим, за да сме първи.

– В историята на ЦСКА футболисти са преминавали във Висшата лига. Може ли това да е следващата ви отметната мечта?
– Много е рано да се говори за следващ мой отбор. Сега искам само да се подготвя добре и да изиграя силен сезон. Предпочитам да остана, колкото е възможно по-дълго в ЦСКА. В момента Висшата лига не е моя цел. Още не съм изиграл и един официален мач за ЦСКА. Това е предстоящата ми мечта. Не е правилно да мисля за друго. В главата ми е само ЦСКА.

– Мечтаете ли да се завърнете един ден в Селтик?
– Не. Вече съм играл там. Мечтал съм за това, но много отдавна и съм го постигнал. Разбира се, не изключвам един ден отново да заиграя в Селтик. Но това не ми е мисия в живота. Мисията сега е ЦСКА.

– Българските футболни фенове приличат на британските в любовта си към бирата. Опитахте ли нашата?
– Не пия алкохол. Като млад съм опитвал, но не и сега. Не съм фен на бирата. Пия вода и фрешове. Ето в този момент се сещам и за още една мечта, която трябва да отметна – да опитам възможно най-много български ястия.

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+


За нас

7DniSport.bg е дело на хората, които докато работеха в едноименния вестник, той бе най-четения спортен всекидневник в България!

Ние си тръгнахме, когато видяхме, че идват гробокопачите!

Сега пак сме тук! С Вас, които искате истинска, а не ведомствена журналистика!

7DniSport.bg е част от 7 DNI MEDIA GROUP


КОНТАКТИ