Васил Панайотов: Сега показвам всичко, което научих в Левски

Васил Панайотов е роден на 16 юли 1990 г. в Гоце Делчев. Започва да играе футбол в родния си град, след което преминава през школата на столичния „Левски“. Като професионален състезател се подвизава в отборите на Шумен, „Пирин“ (Гоце Делчев), Банско, „Агия Напа“, „Завиша“ (Бидгош), „Берое“ и „Стал Миелец“, преди да се завърне отново при „сините“. След една година в Първа лига с отбора на „Левски“ и изиграни 26 мача с отбелязани 4 гола Васил Панайотов преминава в „Черно море“. Трансферът става факт през лятото на 2018-а. Срещаме се след края на редовния сезон в Първа лига, за да си поговорим за успехите и целите пред „Черно море“…

– Васко, „Черно море“ приключи редовния сезон на пето място, това ли е максимумът, който можехте да постигнете?
– С оглед развитието на всички срещи може би това е максимумът, но сега има още 10 мача, в които ние сме мобилизирани да покажем още по-добри игри и ако имаме възможност, да се класираме и на по-предна позиция.

– Какви цели си поставяте в Топ 6?
– Да побеждаваме! Да не сме просто един отбор в Топ 6, който да приема мястото си там като бонус. Събрани сме футболисти с качества и амбиции и смятам, че можем да покажем добри игри и да сме фактор в Топ 6.

– Миналата година, въпреки че отборът беше във втората половина на таблицата, стигна до баража за място в Лига Европа срещу третия в класирането. Смяташ ли, че тази година ще стигнете до позиция, която дава право за участие в евротурнирите?
– Ако погледнем към временното класиране, доста са точките, които ни разделят от третия, но ние ще играем мач за мач и ще гледаме да побеждаваме и да увеличаваме актива си. Имаме и друг вариант освен първенството за участие в евротурнирите и това е Купата на България. Ще дадем максимума от себе си в този турнир, дано да се поздравим с успех накрая.

– На 4 април излизате в четвъртфинала за Купата на България срещу „Ботев“ (Пловдив). Какви са очакванията ти за изхода на двубоя, който ще се реши в един мач?
– Надявам се да покажем нивото, което демонстрираме след зимната пауза, и да победим.

– Наскоро имахте и шампионатен мач с „Ботев“ (Пловдив), познавате ли добре съперника?
– Познаваме всеки един отбор в Първа лига. С „Ботев“ (Пловдив) ще играем доста често през следващите месеци, тъй като също е отбор от Топ 6. Мисля, че ако покажем нашата игра, със сигурност имаме шанс да ги отстраним.

– Кои бяха най-трудните мачове за „Черно море“ през сезона до този момент?
– С оглед развитието на срещите мисля, че точно мачът с „Ботев“ (Пловдив) беше доста труден. Показахме добра игра, но не отбелязахме гол, и това ни изнерви много в процеса на срещата, защото искахме да спечелим. Смятам, че въпреки всичко трябва да сме щастливи, защото сме в Топ 6, с което изпълнихме една от целите си.

– Трудно ли се стига до титулярното място в „Черно море“?
– Със сигурност! В „Черно море“ винаги е имало много добри футболисти, особено на моя пост. Трябва всеки ден да показваш максимума от възможностите си и ако получиш шанс, да го грабнеш и да не го отстъпваш на друг.

– Как се чувстваш в отбора?
– Чувствам се страхотно, защото тук съм оценен, уважаван, дава ми се шанс и усещам подкрепата както на ръководството и треньора, така и на моите съотборници. Позитивната атмосфера в съблекалнята е много важна, за да покаже един футболист добри игри на терена.

– Как се изгражда добрият колектив в един тим?
– Може би за нас е по-лесно, защото в отбора сме предимно българи, с доста от момчетата се познавам отпреди. Никой не дели нищо с останалите, а е концентриран върху собственото си представяне и върху това да покаже най-доброто, на което е способен, за да получи своя шанс.

– Фактът, че в доста от българските тимове се налагат повече чужденци, не демотивира ли българските играчи според теб и докъде води, от гледна точка на това, че става все по-трудно да се събере качествен национален отбор?
– Това е болезнена тема както за мен, така и за повечето български футболисти. Получава се така, че не сме оценени, а има доста добри млади таланти у нас, и ако им се дава повече шанс, те ще покажат на какво са способни, ще се развиват, ще стават по-добри и ще са полезни както на собствените си тимове, така и на националния отбор.

– Самият ти си юноша на един от водещите отбори у нас – „Левски“, съжаляваш ли, че кариерата ти не се разви в този клуб?
– Там съм научил повечето неща, които показвам в момента на терена. Изживях една хубава година и в първия отбор, така че не съжалявам за нищо. „Левски“ ме е създал като футболист и чувствата ми са само положителни. Но ние сме професионалисти, гледаме само напред, сега съм в друг отбор, тук уча също много, от старши треньора, от моите съотборници, аз съм такъв човек, че обичам да се уча, да се трудя и да се развивам.

– Вашият треньор в „Черно море“ Илиан Илиев беше обичан футболист и в двата отбора – и в „Черно море“, и в „Левски“. Кое е най-важното, което научаваш от него?
– Много са нещата. Всеки ден има нещо ново. Най-важното е, че в момента старши треньорът ни дава спокойствие, което ни се отразява положително, и показваме по-добри игри, тъй като чувстваме сигурност и затова са такива резултатите.

– Кои са другите треньори, които оставиха следа в кариерата ти?
– Много са… Аз помня всеки един и съм му благодарен. Първият ми треньор в родния ми град е Димитър Киряков, той ме заведе на стадиона, с него направих първите си тренировки. В школата на „Левски“ научих доста от Виторио Павлов, при него прекарах най-голям период, след това в мъжкия футбол – от Николай Митов, Делио Роси, Илиан Илиев сега… Аз съм такъв човек, че искам от всеки да уча и да взема максимума от това, което ми се дава.

– Защо избра точно футбола?
– Мисля, че той ме избра… Живеех на 100 метра от стадиона и всеки ден бях там. Така постепенно обикнах футбола и поисках да се развивам в тази насока. Получих подкрепа от моето семейство, много близък за мен човек също обичаше футбола, той ме ориентира към този спорт и съм щастлив, че поех по този път.

– Ако имаш възможност да се върнеш назад, би ли взел отново това решение?
– Не съжалявам за нито една секунда, защото футболът ми е дал толкова големи емоции, които човек рядко може да изпита…

– А какво ти отне?
– Може би повече време, което да прекарвам с моите родители и приятелката ми, но хубавите моменти компенсират всичко… Когато видя, че близките ми хора се гордеят с мен, няма нищо по-хубаво от това…

– Кои са най-скъпите ти моменти във футбола?
– Все още нямам спечелена титла, но смятам, че благодарение на футбола се изградих като личност. Спортът ме е възпитал като човек, който да помага, да иска да се учи и да се развива, да не поглежда назад, да е непримирим, така че от тази гледна точка футболът ме научи на доста неща.

– Тази първа титла в кариерата смяташ ли, че можеш да я постигнеш с „Черно море“?
– Защо не?! Просто трябва да сме концентрирани и да показваме най-доброто от себе си във всеки мач!

– Какво означава за вас в отбора подкрепата на публиката?
– Тя е много важен фактор. Един спорт се играе предимно заради феновете, а когато стадионът е пълен, всеки футболист е мобилизиран на 100%, получава допълнителна енергия.

– Кои бяха кумирите ти, когато започваше?
– Винаги съм харесвал Стилиян Петров. За мен той е най-добрият български полузащитник. Много съм гледал играта му, опитвал съм да приличам на него, но той е на доста високо ниво и трябва още много да работя, за да го достигна.

– С какво е по-различен днешният футбол от този, който си гледал ти като дете, и положителна ли е промяната?
– Със сигурност е променен, по-бърз и агресивен е. Но съм чувал старите футболисти да казват, каквото и да става, играта е една и съща – 11 срещу 11 на терена и отборът, който е по-подготвен, печели срещата.

– Как намираш настоящия формат на Първа лига?
– Според мен не е направен така, че отборите да се чувстват добре и да показват максимума във всяка една среща. Получава се, че отбор без нито една победа се спасява и остава в елита, а друг, който е показал по-добри игри – изпада. Аз не съм фактор, който да коментира формата на Първа лига, но смятам, че може да е по-прецизен.

– Играл си и в чужбина. Как ще сравниш първенствата, в които си бил, с нашето?
– Играл съм в Полша и Кипър. В Кипър футболът е доста по-бърз и техничен, в Полша пък е обратното – агресивен и много силов. Мисля, че в последните години българският футбол се развива. Да, има доста чужденци, но някои от тях са качествени и вдигат нивото на първенството. Доста от българските футболисти също играят на все по-високо ниво и смятам, че нашият шампионат е доста сериозен.

– За какво мечтаеш оттук нататък?
– Да съм здрав и да продължавам да практикувам футбол колкото се може по-дълго, да ставам по-добър, да спечеля титла, да дам много повече на отбора, отколкото в момента, защото мога. Искам успехи и да направя една кариера, която да се запомни.