Емблематичен треньор на Локо (София) отсече: Няма шанс да ме потърсят в „Надежда“

Димитър Васев е роден на 10 септември 1965 г. Бивш национал (17 мача). Един от емблематичните играчи и треньори на Локомотив (София). С червено-черната фланелка записва 300 мача за първенство и още 200 в други турнири, вкарва и 13 гола в “А” група. В кариерата си е играл още за Локомотив (Пловдив), китайския Шанхай Шенхуа и американския Ел Пасо Пейтриътс. Бил е старши треньор на Локо (Сф) и Септември (Сф). От декември 2018 г. е на работа в частната школа “Витоша 13”. Води детския тим, родени 2004-2005 г.

Г-н Васев, отново ви виждаме край терена като треньор. Защо приехте офертата от страна на Витоша 13?
– Е, то не беше точно оферта (смее се). Клубът имаше нужда от треньор точно за тази възраст – деца, родени 2004-2005 година. Колегите, с които работя, както и собственикът са познати хора, футболни хора. Самото им присъствие гарантира една сериозност и професионално отношение. Като добавим и добрите условия везните натежаха. Реших да сменя малко попрището и да се занимавам с детски футбол. Тези момчета вече трябва да излязат от детския футбол и мислене. За мен е едно предизвикателство, казвам ви го честно. Радвам се, че съм във Витоша 13.

Виждам, че работата с деца и юноши ви доставя удоволствие…Край тъчлинията пак горите…
-Ами, да. Аз съм такъв човек, че дали с деца, дали с възрастни, не правя разлика и това е добре, защото така както се влагам примерно с мъжки отбор, така е и с тези деца. Искам просто да им покажа, че на тази възраст вече трябва да направят един преход към по-голям футбол, да започнат да се държат като големи. Искам тези деца възможно по-бързо да ги ориентирам и да им подскажа какво трябва да се прави. Затова и приех предложението от страна на ръководството на Витоша 13. Тук са и още две големи имена – Владо Манолков, и най-вече Трендафил Терзийски – един професор в спорта. Това е един специалист, който е страхотно богатство за нашата школа. Дано да го оценяват. Но един от причините да съм тук са именно тези имена, които споменах.

Имахте ли оферти през последната година от професионални клубове?
– Те не бяха предложения. Някакви запитвания имаше само. И пак така – чета някъде нещо, а това не е сериозно. За мен предложение е ако се стигне до някакви разговори и се говори по конкретни неща. Всичко друго е…

Спрягаха ви в медиите на няколко пъти. Вашето име често е актуално, когато някъде се прави треньорска рокада…
– Скоро не са го спрягали, между другото. Вижте, не ми тежи, че не съм в профифутбола. Да, работи ми се, но не на всяка цена. Не е някаква голяма драма. Не знам защо. Виждам, че доста се промениха нещата. Не зная по какви причини. Чудя се по какви критерии си избират треньорите. Ако мога някъде и се появи предложение, ще му мисля. Но засега тук ми е добре.

Следите ли случващото се в Първа и Втора лига?
– По мачове много-много не ходя. Но следя мачовете по телевизията. Следя новите по вестници и сайтове. Запознат съм какво се случва.

Защо според вас се стигна до смяната на треньорите в трите ни водещи отбора – Левски, Лудогорец и ЦСКА?
– Е, това са си клубни решения, които не искам да коментирам, а и не съм вътре в „кухнята“, за да бъде меродавно мнението ми. Всеки си прави промени с идеята да се променят нещата към по-добро, нали така? Отдалече е трудно да се коментира. Но, вижте, когато един отбор няма успехи, най-реалното е да се потърси някаква промяна. И най-бързият и лесен вариант е да махнат треньора. Нали не можеш да смениш целия отбор? Винаги е така. Какво се чудим? Да, има логика и в това нещо, но не винаги. Виждате какво се случва в чужбина – там треньорите се сменят много рядко. Дава се време за работа, трябва да усещаш подкрепа…Защото когато работиш и те тупат по гърба, а пък по сайтове и вестници се пише как те гласят и те „смянат“ всеки ден това не е приятно, но в България е така.

А иначе първенството ни сега по-интересно ли е в сравнение с предишни сезони?
– Ваши колеги пишеха за някаква интрига, как Лудогорец щял да бъде детрониран от Левски и т.н. Тази интрига я имаше допреди дербито на „Герена“. Така мисля аз. Разликата в класите беше огромна. Нека да оставим настрана резултата. Играта беше просто…Не може Левски да играе така срещу Лудогорец. Просто не може! И то на своя стадион, пред такава публика. И да иска да стане шампион. Това е просто немислимо. Или поне не показа с тази игра, че иска титлата.

Следите ли срещите на родния Локомотив?
– Следя, следя. Колкото до процесите, протичащи в „Надежда“…Пак казвам, не може отдалеч да се дава оценка. И там се сменят нещата, търсят хората варианти. Подмени се почти целия отбор. Този сезон шансове за нещо по-голямо няма. Те афишират, че градят отбор за догодина. Прави се „гръбнак“. Дай Боже да се получи, защото колкото повече време Локомотив се задържи във Втора лига толкова по-лошо. И оттам нататък по-трудно ще се получат успехите. Много пъти съм го казвал.

Усещам, че ви е болно за Локото. Възможно ли е да ви потърсят вас, пък и други рожби на клуба, за да помогнете по пътя към завръщането в елита?
– Бъдете сигурен, че мен няма да ме потърсят.

Имате нещо предвид ли?
– Не, не, нямам. Просто имам наблюдения.

Голяма част от феновете ви искат за треньор…
– О, вижте, феновете не ги броят за някакъв фактор. Поне от това, което виждам.

Искам да ви върна и към раздялата ви със Септември през август 2017 г. Досега останаха да витаят много съмнения и въпроси…
– Да, прав сте. Но предпочитам да не коментирам. В Септември колкото бързо стана работата като назначение, толкова бързо и си тръгнах. За случката може други хора да ги питате, те ще ви дадат по-детайлна и точна информация.