Бодуров разкри най-щастливия си момент в ЦСКА и отсече: Напрежението съсипа Ел Маестро

Цска Етър 29

Николай Бодуров е не само капитан на ЦСКА, но и голям биткаджия и истински лидер. Роден е на 30 май 1986 година в Благоевград.

Националът даде интервю за Блиц, в което разказа доста интересни неща за живота си, детството и ЦСКА.

Ники, започваме интервюто с въпрос от миналото. Как се запали по футбола в Благоевград, който е известен като люпилня на таланти?
– Дворът пред блока ме запали, както и многото деца, с които ритахме топката безспир. Нямам роднина футболист, който да ме е подтикнал към най-популярния спорт. Просто се влюбих от малък в самата игра. Но малко късно се записах в школата на Пирин. Мисля, че бях на повече от 11-12 години. По-големите виждаха как ритам топката в квартала и ме караха да отида и да тренирам в ДЮШ на „орлетата”. Аз първоначално се дърпах, но един ден реших и така започна всичко.

В твоя край има доста странни фамилии. Твоята Бодуров какво означава?
– Нямам представа. Наистина. Само знам, че на единия от моите прапрадядовци прякорът му е бил Бодура и оттам е тръгнала името на фамилията ни.

Бербатов е с пет години по-голям от теб. Имал ли си някакви срещи или спомени с него от детството ти в Благоевград?
-Не. Когато аз започнах да тренирам в Пирин, той вече е бил в школата на ЦСКА. Така че, не сме имали допирни точки в родния ни град.

Не мога да не подмина тривиалния въпрос на кой отбор симпатизираше като малък и кои ти бяха любимите футболисти у нас и в чужбина?
– Ще бъда откровен. На Пирин. Твърдо само и единствено на Пирин. Не съм като повечето, които, като играят в ЦСКА или Левски, се кълнат, че от малки били фенове на „червените” или „сините”. В сърцето ми е Пирин и ми тежи, че в момента отборът е в лошо финансово състояние. Като дете не пропусках мачове на тима, който тогава беше много силен. Гонил съм топките зад вратите. Иначе любими футболисти в България не съм имал. Но в чужбина се възхищавах на Фабио Канаваро. Ненапразно той, макар и защитник, спечели „Златната топка” за №1 на Европа през 2006 година. Харесвах още и Пуйол, а в момента свалям шапка на Серхио Рамос. Играе ли сериозно, никой не може да премине покрай него – без значение дали е с топка в крака или без топка.

Когато подписа с ЦСКА, заяви, че си максималист и искаш да спечелиш титли и купи. До момента обаче нямаш трофей с „червените”. Коя е причината?
– Така е. Винаги се боря, не се задоволявам с малкото. Футболът обаче е колективен спорт и аз съм зависим от съотборниците си. Просто не зависи всичко само и единствено от мен. А коя е причината? Ами все нещо не ни достига – било късмет, било класа, било някакво спорно отсъждане… Някои казват, че сме имали много силни мачове. Така е, но нямаме трофеи, а в ЦСКА всичко друго освен трофеи е равно на неуспех. Защото на „Армията” летвата е вдигната винаги високо.

Кой мач, откакто си на „Армията”, ти е донесъл най-голяма радост и кой е двубоят, за който не искаш да се сещаш?
– Когато отстранихме Лудогорец в четвъртфинал за Купата през декември 2017 година. Беше много напечен мач, а аз отбелязах красив гол. В тази класация добавям и всичките ни победи над Левски – особено двете поредни с по 3:0. А не искам да се сещам за нито една загуба – без значение дали е от Левски, Лудогорец или друг отбор.

Бързо ли ти минава след загуба или са необходими няколко дни, за да се успокоиш?
– Такъв ми е характерът – искам винаги да побеждавам. Преди обаче преживявах продължително и много тежко пораженията. Всичко ми беше криво дни наред. Но след като се роди дъщеря ми, се промених. Само да я видя, забравям за загубите и разбирам, че има по-важни неща в живота. Най-важното са децата. Като я прегърна и целуна, се отърсвам от всички негативни мисли и от отрицателната енергия.

Защо Нестор Ел Маестро не успя в ЦСКА?
– Напрежението го съсипа. Аз съм говорил неведнъж с него. Той е млад и перспективен треньор, но не се е калил. Когато пристигна, му казах, че ЦСКА е друга орбита, че тук изискванията от всички са големи, че има натиск от медии и фенове. Нестор Ел Маестро ми отговори, че това не го притеснява и че е готов за подобни предизвикателства. Но се оказа, че явно не е бил готов… Под негово ръководство отборът не играеше така, както искат феновете – зрелищно и нападателно. Но въпреки това ние все още имаме шансове и за титлата, и за купата. Искам обаче да подчертая, че въпреки всичко Ел Маестро го чака добро бъдеще. Убеден съм, че ще се развие и ще се докаже през годините. Да, стилът му не е зрелищен, но той ще успее. Не са един и двама треньорите, които залагат на дефанзивната игра и печелят титли и купи.

Любо Пенев ли е правилният избор за нов треньор на ЦСКА?
– Категорично! Той е най-точният треньор в момента. Разбира футбола, работил съм преди с него, един от най-добрите, които са ми били треньори. И нещо, което никак не е маловажно, даже напротив – Пенев е цесекар и се върна у дома. Публиката безкрайно много го обича, но аз искам да предупредя феновете. Нека не бързат, нека имат търпение, защото с магическа пръчка няма как да стане от днес за утре. Нека запалянковците се заредят с позитивизъм. Ето срещу Етър играхме слабо, защото сме в процес на трансформиране от един на друг стил на игра. Любо залага на офанзивния футбол, на атаките, а при Нестор беше обратното. За да променим облика си, ни трябват още малко тренировки и обиграване. Въпросният атакуващ стил приляга на ЦСКА. Някак си не ни отива да се браним по време на домакинските ни мачове.

Част си от националния отбор. Какво не ни достигна, за да сме първи в групата в Лигата на нациите?
– Мачът в Норвегия. Или по-точно – първото полувреме. Това беше най-слабото ни първо полувреме. Има и още нещо – трябва веднъж завинаги да си повярваме, че можем. А ние наистина можем.

Как виждаш евроквалификационната ни група за Евро 2020, където сме заедно с Англия, Чехия, Черна гора и Косово?
– В нашата група има един изявен фаворит и нито един аутсайдер. Ако си мислите, че в Косово ще ни бъде лесно, се заблуждавате. Това е доста тежък съперник. Но ние ще сме готови за битките, защото националният отбор от доста години не е участвал на голям форум. Така че, силно се надявам да сме част от съставите, които ще са на Евро 2020.

Голям мъжкар си на терена и същевременно си цар на лафовете извън него? Имало ли е обаче случай да използваш дар словото си по време на мач?
– О, когато мачът върви в наша полза, пускам от обичайните си лафове на терена. Бъзикам и съперниците, и съотборниците си. Но ако падаме, всички са ми криви. Съиграчите ми ме изнервят и постоянно им правя забележки. Като цяло обаче съм весел човек и с голямо чувство за хумор. А хуморът, както е казал народът, лекува и помага.

С какво ще запомниш престоя си в английския Фулъм?
– С това, че бях капитан в един-два мача за Купата. Голяма признателност. Играх във второто ниво на английския футбол, което е на светлинни години пред нашето. В Англия всичко ти е осигурено до най-последния детайл и мислиш само и единствено за двубоите. Там винаги ти ръкопляскат даже и да загубиш, а в България често те псуват и ругаят, понякога и при победа. Играеш пред почти празни трибуни, а на Острова стадионите са претъпкани до краен предел. Но аз не обвинявам хората у нас. В България животът е тежък – всеки се бори за хляба си и не всеки може да си позволи лукса всяка седмица да вади пари за билети, за да отиде на стадиона. Имаме си обаче един голям проблем ние, българите. Много сме завистливи и все гледаме в паницата на другия. Докато това не се изкорени, нищо добро не ни очаква.

Стана въпрос за дъщеричката ти Никол, която наскоро навърши две годинки. Къде се намираше, когато тя се роди, и как поля голямата новина?
– Тогава тъкмо бях подписал с ЦСКА и се разбрах с ръководството да не пътувам за лагера в Испания, докато не мине раждането. Първите два-три дни не осъзнавах, че съм станал татко. Но след това усетих какво нещо е да имаш дете – това е неописуема радост и огромна отговорност. Споменах ви вече, че Никол ме промени. Преобразих се. Друг човек съм вече. Преди си падах по купоните и шумните компании, защото съм веселяк. Сега предпочитам да съм си вкъщи при двете най-скъпи дами в живота ми. Не знам дали ще ми повярвате, но шумът днес ме натоварва. Предпочитам семейния уют и се радвам, че го имам.

Източник: Блиц


За нас

7DniSport.bg е дело на хората, които докато работеха в едноименния вестник, той бе най-четения спортен всекидневник в България!

Ние си тръгнахме, когато видяхме, че идват гробокопачите!

Сега пак сме тук! С Вас, които искате истинска, а не ведомствена журналистика!

7DniSport.bg е част от 7 DNI MEDIA GROUP


КОНТАКТИ