Антъни Иванов призна: Искам да докажа, че вече съм по-силен

От миналата година България има свой представител в световния елит на плуването, поне що се отнася до 200 м бътерфлай. През 2018-а Антъни Иванов влезе във финала на тази дисциплина и на европейското първенство. От 21 г. българин не бе плувал в старт за разпределение на медалите в шампионат на Стария континент. От 11 до 16 декември на Антъни предстои участие в световното на 25-метров басейн в Китай. За подготовката за него, какви са целите, какво му предстои след това и по други теми 19-годишният плувец говори в интервю за „24 часа“.

– Антъни, как мина подготовката за последното състезание през 2018-а?

– Супер. На една тестова серия даже бях на 3,4 десети от личното си постижение на 100 м бътерфлай, което е много бързо за тренировка и съм много доволен. Между тренировките трябваше да мина и изпит по английски за следването си в САЩ.

– С какво тренировките са по-различни за 25-метров басейн?

– От септември започнахме подготовката за малък басейн. Решихме с треньора ми Николай Вакареев да намалим тренировките от 12 на 9 на седмица, за да видим как ще се отрази. Работихме малко повече извън водата. Мисля, че до момента се получава супер. Като са по-малко на брой тренировките, може да се раздаваш повече в тях. Доизпипваме елементите – подводни стартове, обръщания, което се надявам да ми помогне много в стартовете на малък басейн, а след това и да ги прехвърля и за големия басейн догодина.

– Още миналата година след световното в Будапеща призна, че има какво да подобряваш в обръщанията. Смяташ ли, че има напредък?

– Да, усещам го, след като наблегнахме на това. В 25-метров басейн плувам повече време без въздух и с по-малко загребвания и затова обръщанията се получават по-добре. Предстои да видим как ще стане на световното, но мисля, че съм готов за него.

– В кои стартове ще участваш на световното в Китай?

– На 50, 100 и 200 м бътерфлай и щафета 4 по 200 м свободен стил. Надявам се да направим и миксова щафета с 2 момичета и 2 момчета. За нея ще се решава на място.

– Каква ще е е конкуренцията спрямо 50-метров басейн?

– Конкуренцията горе-долу е същата. Аз се надявам да си подобря моето класиране отпреди 2 г., когато завърших 15-и. Ако подобря националния си рекорд на 200 м, може да гледам и към финал. Надявам се и трите ми плувания да минат през национални рекорди. Конкуренцията ще е много силна. Някои от звездите няма да участват, но традиционните сили в плуването имат качествени алтернативи за малък басейн, така че борбата за финала ще е много тежка. А и на малък басейн има само серии и финал, което прави нещата още по-трудни. Обикновено хората, които плуват по-силно на 25-метров басейн, не ги виждаме във важните стартове на голям, но те определено са класни състезатели в малкия и затова бих казал, че конкуренцията е еднаква.

– Световното в Китай ли ще определи цялостната ти самооценка за 2018-а, през която ти стана първият българин след 21 г. с участие на финал на европейско първенство?

– Аз съм доволен от годината дотук с изключение на финала на европейското на 200 м, на което можех да се представя по-добре. Направихме наистина грешка с банския, която повлия много зле. Не очаквах чак толкова да рефлектира върху цялостното ми плуване, но си взехме поука и вече няма да допускаме да се случва. Мисля, че годината досега е успешна. Ако успея да вляза в топ 10 на световното в Китай, ще съм още по-доволен. Надявам се там да успея да докажа на всички, които си мислят, че не съм бил подготвен за европейското на голям басейн, че цяла година работя здраво и съм по-силен. Просто в Глазгоу направихме тази грешка, която ми струваше много. Според мен без нея щях да плувам поне 3 сек. по-бързо – около 1:54,5 мин. Мисля, че даже можех да се преборя за медал. Точно когато трябваше, нещата не се получиха, но всяко зло – за добро, дано друг път да стане обратното.

– Да припомним каква бе грешката.

– Плувах с бански, който по принцип е за 50 и 100 м. Той е много по-стегнат. Не очаквах да има такова отражение на 200 м. През вторите 100 м краката ми бяха много стегнати и не ми се получи.

– Какво следва след завръщането ти от Китай?

– Ще участвам на републиканското в Спортната палата като финал на годината. И после ще се стягам за заминаването в САЩ.

– Как точно стоят нещата с твоето образование и тренировки в САЩ?

– Заминавам на 27 декември. Избрах нов университет заради преместването на треньора, с когото искам да работя, от Албърн. Ще го последвам във Вирджиния. Той се казва Серхио Лопес и е бронзов медалист от олимпиадата в Сеул. Работил е с много големи състезатели, които и в момента са в елита на световното плуване като Кейлъб Дресъл, Райън Мърфи, Фелипе Лима и Бруно Фратус, който е един от най-силните спринтьори сега. Затова мисля, че испанският треньор и целият му екип може да ми помогне да продължа развитието си. Условията за подготовка ще са много по-добри от тук. За жалост, не може да става дума за сравнение. Възстановяването също ще е много по-добро. Всичко това правя, за да мога да се състезавам по-добре на световно и европейско ниво за България и се надявам да се получи всичко така, както сме планували.

– Това автоматично изключва въпроса дали си мислил да плуваш за друга страна.

– Не, не съм.

– За самото образование да кажеш няколко думи.

– Мисля да уча бизнес, но след първите няколко месеца, в които ще имаме еднакви предмети от всички специалности, ще се определя. Засега съм се спрял на спортен мениджмънт.

– За първи път ли ще се откъснеш по-дълго от семейството си?

– Да. Те ще ми липсват и аз ще им липсвам, както и приятелката ми, която остава в България, и приятелите ми, но това е една крачка, която аз трябва да направя, за да продължа развитието си. Те го разбират много добре и знам, че ще ме подкрепят и ще чакат да се връщам през няколко месеца.

– Спомена приятелка. Как се казва?

– Габриела. И тя тренира плуване. Нейната дисциплина е бруст. Върви добре. Надявам се да успее с решението да кандидатства и да учи в САЩ. Но това вече си зависи от нея. Дано да направи това, към което се стреми.

– Какви са целите за догодина?

– Ще гоня норматив „А“ за олимпиадата в Токио и отново влизане във финала на 200 м бътерфлай на световното, което ще е в Южна Корея.

– Как оценяваш плуването и титлата на Петър Стойчев в ледени води в Антарктида?

– За момента бих казал, че никога не бих направил такова нещо. Но никога не казвай никога. Петър Стойчев е много добър човек и приятел. С баща ми са учили заедно и са тренирали в Славия. Познавам се много добре с него и му се радвам винаги. Щастлив съм, че той постигна това нещо, което си беше наумил да направи. Надявам се в скоро време той да е на някакъв висок пост във федерацията и да помага на всички, защото е много, много свестен човек, познава много хора и може да работи успешно за българското плуване.

– Миналата година бе спортист номер 4 на България. Кой е твоят фаворит за номер 1 на 2018-а?

– За мен фаворит е Александра Начева след световната и олимпийска титла за девойки. Трите индивидуални гимнастички бяха много силни и поне една от тях трябва да е в тройката. И други от младежката олимпиада в Буенос Айрес имат място в десетката. Мисля, че и Кубрат Пулев трябва да е там. Същото се отнася и за Григор Димитров въпреки слабия сезон спрямо предходния.

– Футболен фен си. Кои са ти любимите отбори у нас и в чужбина?

– По футбол се запалих и покрай сестрата на Валери Божинов – Михаела, с която сме много добри приятели. Ходихме често по мачове. В България съм фен на ЦСКА, а в чужбина – на Манчестър Юнайтед. Следя и националния отбор.

– Кандидатът ти за футболист на годината е?

– Станислав Костов от Левски трябва да е в тройката 100 процента, а от ЦСКА – Кирил Десподов.

– За финал има ли някоя интересна случка с плувци от световен ранг, с които си общувал?

– От такъв ранг съм общувал повече с Ласло Чех, Чад льо Кло и тези, които са по на моята възраст – Кристоф Милик, Денис Кесил. Сещам се за една интересна случка от първото ми европейско първенство при мъжете в Лондон през 2016 г., когато станаха 9-и. С Ласло бяхме в един полуфинал. Преди него гледахме първия полуфинал и помня, че Чех и Ян Свитковски стояха заедно и наблюдаваха един испанец, който плуваше доста смешно делфина. В един момент започнаха да се смеят и това доста ме успокои преди първия ми полуфинал. Видях, че не всичко е на живот и смърт.