ЦСКА и Левски само заедно могат да спрат Чинковиадата! На всички останали „Зелената лига“ им харесва!

Навярно нищо не ви говори името Крейг Кавана. Млад английски рефер, който свири в неделя ливърпулското дерби. Не отсъди поне две чисти дузпи за червените и мачът спокойно можеше да завърши 0:0, ако в последната минута на продължението не бе вкаран невъобразим гол. Но съществуваше реална възможност Ливърпул да загуби 2 точки и да изостане на 4 от водача Манчестър Сити. Самият Кавана е от Манчестър и някой болен мозък би казал, че може би не случайно е пропуснал да посочи два пъти бялата точка. Но в Англия никой не си помисля дори, че ще се намери такъв футболен съдия, който да опорочи съзнателно мача. Там това не се е случвало в последните 150 години, няма да се случи и в следващите 150. А грешки правят много, но съмнения за корупция никой не отправя. Е, у нас обаче, ако не се свирят две чисти дузпи и съдията се казва Волен Чинков, няма дори съмнения, има обвинения и дори присъда. И когато същият младеж не е отсъдил други две важни дузпи само седмица по-рано, присъдата става окончателна и не търпи обжалване. Няма как Кавана и Чинков да бъдат сложени в един отбор.

Рязко сменям посоката, защото футболът дава възможност за различни интерпретации. Които съдържат преобладаващо число истини. Стартираме с меродавното кой е виновен на Левски и ЦСКА, че те губят, а хегемонът печели, и то 11 поредни пъти? Кой е виновен на Левски и ЦСКА, че загубиха директните си двубои в Разград? Кой е виновен на Левски и ЦСКА, че видимо нямат достатъчно силни и монолитни тимове, за да бъдат равностойни на Лудогорец?

Втората партида също е със сериозни аргументи. Лудогорец е от 2011 година, преди да не би всичко в българския футбол да бе цветя и рози? Нима титлите преди Лудогорец да се печелеха с честни средства? Или сме забравили как шефът на съдиите падаше сам по стълбите на стадиона в Кюстендил? И задават въпроса – за това ли време толкова милеете да се върне? Има обаче едно „но“. Преди шампионите се редуваха и за всеки имаше парче от баницата. А сега един прибира всичко.

Това, че преди Лудогорец нещата не са били цветущи, не може да е индулгенция за това, което се прави сега. Този похват с „всички са маскари“ е евтина манипулация, на която се хващат само елементарни хора. А и миналото не можем да го върнем, за да го поправим, но можем да негодуваме за настоящето. А то за осма година е в краските на пълна тъма.

Започна тазгодишното първенство и такива наивници като мен се надяваха, че статуквото ще бъде променено. Че ще има нов шампион, без значение как се казва, защото монотонността на хегемонията убива футбола. И го прави безинтересен на хората. А за мен са много важни точно феновете. Но малко преди зимната пауза нещата изглеждат предопределени към поредното повторение на същия филм. Както казва един собственик, „играйкането продължава“. Защото второто място е най-тъжното място. То не дава абсолютно нищо в нашите условия. Не само не дава, то взима, защото е най-скъпото място в класирането.

Стигаме до основния проблем за предопределеността, която само в БФС не искат да виждат. Преди точно година започна неравната битка за президентския пост. В началото на декември се появи информацията, че, забележете… благодарение на Лудогорец БФС получава около 7 милиона от УЕФА, които ще бъдат разпределени справедливо между професионалните ни клубове. Заваляха благодарности от всички страни, защото 300 хиляди лева, паднали от небето, са си пари за всеки наш клуб, с малки изключения. Но дори и изключенията ги прибраха, вместо гордо да ги върнат, след като искат да са истински съперници на Лудогорец на терена. Но балканец пари не връща, както добре се знае! Конгресът мина-замина, в началото на сегашния декември чакането започва да ме отегчава. Медии, изключително близки до сегашния президент Михайлов, не тиражират възторжено благата вест. Може би защото парите вече не са 7 милиона, а 7 пъти помалко. Но клубовете са доволни и нямат нищо против да играят под крилото на зеленото чудовище в зелената лига. Те получават и тв пари, които също са благодарение на хегемона, и въобще се чувстват прекрасно и нямат нищо против титлите в зелено да стигнат не 8, а 18. Защото никога не са били по-добре осигурени.

Така наречените грандове обаче не могат да се примирят с подчинената позиция, защото притежават основната фенска маса. А тази фенска маса разбира от футбол и реагира много спонтанно и революционно на Чинковиадата. И няма как иначе – зъбите на произвола са много остри. Дори не си позволяват някаква елементарна перфидност. Ел Маестро е много умно момче и думите му са като епикриза. Да, Левски и ЦСКА са превърнати в някаква периферия от Чинков, Кабаков, Тодоров, Попов, Йорданов и сие. Не само двете дузпи за ЦСКА бяха очевидни, дузпата за Ботев Враца на „Герена“ също бе повече от скандална.

Но пак се връщам към пасажа отпреди малко – ЦСКА и Левски нямат право да плачат, първо, защото години наред са били подкрепяни, и, второ, защото, видите ли, те са длъжни да бият и без да им дават чистите дузпи. Подкрепата на доминацията с всички средства не подлежи на обсъждане. И все пак нещо може да се направи, дори каузата да е на 99 процента обречена. За да докажат своите претенции, ЦСКА трябва да бие Лудогорец в четвъртък, а Левски да го направи в края на февруари. Победите в директните мачове вероятно ще се окажат недостатъчно условие за титла, но поне ще налеят основите на моралното право. Защото Чинковиадата ще бъде ударена смъртоносно, ако грандовете покажат реални съпротивителни сили. И победите ще налеят вода в мелницата на така чаканата промяна. От която най-много ще спечели Лудогорец, защото загубата на титлата ще е катаклизмът, който ще ги извади от летаргията. И кой знае, може да станат още по-силни и да се върнат като фактор дори в ШЛ. Иначе популярността им ще е толкова имагинерна, колкото и продадените клубни шуби във всяко кътче на България. Между другото това с шубите наистина е хит и доказателство, че в Разград вече… ама съвсем не стъпват по земята.

Жаклин Михайлов, „Тема спорт“