Полузащитник на Локо: Ники Митов ме взе в Левски, идоли са ми Роналдиньо и Джерард

Халфът на Локомотив (Пловдив) Янко Ангелов е роден на 29 юни, 1993 година. Става част от представителния отбор на „смърфовете“ през лятото на 2017 година. Ето какво сподели той за пътя до „Лаута“, за важните уроци в живота и плановете за бъдещето пред официалния сайт на „черно-белите“.

– Кога се срещна с футбола за първи път?
– Още в ранна детска възраст, а на 10-11 години официално започнах да тренирам в Хебър-Пазарджик. Дядо ми, на когото съм кръстен, ме заведе на стадиона и ме записа. Беше вече пенсионер и всеки ден ме караше на тренировка и ме връщаше обратно. И до ден днешен живее с футбола и с мен и иска да е на всеки един мач,дори да е накрая на България. Винаги, когато има възможност да пътува, идва и ме гледа.

– Какво научи от първия ти треньор?
– Първият ми треньор в Хебър се казва Иван Димитров. Тогава бях едва на 10-11 години, а той ме взе да тренирам с “батковците“, които бяха с по 5 години и отгоре по-големи от мен. Мисля, че това ми помогна много в израстването.

– Какво е мнението ти за Хебър – в момента те са начело на временното класиране в Югозападната Трета лига?
– Правят ми много добро впечатление напоследък – сериозен проект явно. Надгражда се, строят се терени, база, което е много важно за футболистите – да имат условия. Доколкото знам целта им е да се върнат в професионалния футбол след този сезон и ще се радвам да ги видя там.

– В кои други отбори си бил? Разкажи за пътя, по който си минал, за да стигнеш до „Лаута“?
– На 13 години бях привлечен в школата на Левски от Николай Митов, който в момента е старши-треньор в Хебър. В Левски бях 6 години, до 19-годишен. След Левски съм бил в Любимец, Монтана и Септември, като и с трите отбора спечелих промоция за Първа професионална лига. След това се озовах в Локомотив (Пловдив).

– Вече имаш почти два сезона зад гърба си в Локомотив, какви са впечатленията ти от отбора?
– Аз съм много щастлив в Локомотив Пловдив и мога да кажа само, че тук се работи на много високо професионално ниво.

– Какви са твоите лични цели в Локомотив?
– Да се утвърдя като основен футболист, да играя ако може всеки един мач, на колкото се може по-високо ниво, да давам все повече и повече, да помагам на отбора да побеждава и колкото по-нагоре сме в таблицата, толкова по-добре!

– Имаш ли мач за Локомотив (Пловдив), който няма да забравиш?
– Дербито с Ботев миналия сезон, тук, на „Лаута“. Бях на непривичен за мен пост – десен краен защитник и няма да забравя деня, в който разбрах, че ще играя на този необичаен пост. Цяла седмица гледах футболистите на тази позиция и тези, които играят срещу тях, на същата позиция, за да знам как трябва да се справя, какви грешки да не допускам. А това, което няма да забравя по време на самия мач, беше атмосферата…беше невероятна! Това не може да се опише, трябва да се преживее.

– Имаш ли някакъв ритуал за късмет преди мач или талисман?
– Не. Избягвам такива суеверия, защото мисля, че само натоварват. Мога да кажа, че съм вярващ и винаги се прекръствам и се моля на Бог да изляза здрав от мача.

– Кои бяха твоите футболни кумири, когато беше малък?
– Роналдиньо – изглеждаше, че прави всичко с голяма лекота и това много ме впечатляваше, покрай него съм фен и на Барселона. Харесвам стила им на игра да държат максимално топката и с минимален брой докосвания да играят. Другият футболист, на който съм се възхищавал е Стивън Джерард – той играе и в двете фази – и в атака, и в защита, може да отнема, да подава, да бележи голове, да ги вкарва от далечни разстояния. От българските футболисти може би Здравко Лазаров – човек, който не може да губи дори и на карти да седне да играе – гори в играта! Имало е случаи, когато сме били на тренировка, имали сме двустранна игра и сме били от един отбор, в края на тренировката, ако сме загубили играта, се е случвало по цял ден да не ми говори. Това е нещо, за което му се възхищавам – мисли постоянно за победа и за доказване.

– Ти си родом от Варвара, разкажи ни нещо за семейството ти…Прибираш ли се често?
– Да, когато имам почивка, се прибирам, за да видя баба ми и дядо ми, а сега и брат ми, който си е тук. Той беше до скоро в Кипър при родителите ни, които вече 15 години са там, но се надявам скоро да се приберат. Баща ми и дядо ми са играли футбол, но на любителско ниво , те са ми предали интереса към играта и впоследствие – желанието да тренирам.

– В едно свое интервю Хорхе Валдано, един от големите умове и визионери на футболната игра, казва, че футболът е обратното на науката и математиката. Ти какво мислиш?
– Да, чел съм това интервю. Мнението ми е, че един футболист трябва да го видиш на живо и да го прецениш. Сега има много програми, само две имена като напишеш в интернет и ти излиза статистика, но за мене лично тази информация колкото е вярна, толкова и подвеждаща… Цифрите донякъде помагат, но както казва в интревюто Валдано – да, статистиката показва, че даден играч е изтичал по време на мача 12 километра, но дали е бил полезен?

– Най-важният урок, който си научил?
– Всеки един ден трябва да се работи и всеки един ден е доказване – това съм запомнил от майка ми, която е критична, но по градивен начин и тези нейни думи винаги са ми в главата. Животът е борба, така ми казва тя.

– Как си почиваш?
– Гледам да се възстановя, да се видя с приятели,обичам да контактувам лице в лице…

– Имаш ли много приятели?
– Не бих казал…броят се на едната ми ръка , но са верни.

– Как се виждаш след 10 години?
– Надявам се да продължа в сферата на футбола, може би като треньор, защото това уча в момента и дори ми предстоят тежки изпити.

-Пожелай нещо на феновете на Локомотив Пловдив…
– Да стоят винаги зад нас, както до сега. Нека да има взаимопомощ – те да помагат на нас с подкрепата си и ние на тях с мъжка игра и победи. Мисля, че само така ще се върви напред.