Твърдоглавият дребен тарикат бе обречен срещу Майстора! Славиша от първия ден мислеше само как да бие ЦСКА

Славиша Стоянович изигра мача срещу сънародника си Нестор Йевтич, сам преименувал се на Ел Маестро, много преди мача Левски – ЦСКА. Той още от началото на престоя си в България бе себе си. Представи ни се като себе си и започна, и продължава да работи като такъв. А колегата му бе презентиран като малко загадъчен. А всъщност няма как да не бъде в тази категория всеки, който е сменил името си в паспорта.

Наставникът на червените направи грешка и с това, че още от началото предпочете да комуникира на английски, вместо на езика, който ползва в България Славиша Стоянович. Сърбинът от „Герена“ набързо се сля с обстановката в България, а сърбинът от „Армията“ някак си още гледа отвисоко и е чужд дори на своите. И двамата тръгнаха с еднакво облекло в поредица от мачове, на неизбежните репортерски въпроси Славиша каза, че бялата риза му е стил, а Нестор се направи на интересен с не смешен хумор, че чака увеличение на заплатата, за да си купи други ризи от неизменната закопчана догоре странна комбинация от тъмни цветове. Ето някъде тук се разбра, че психологията при двамата треньори е различна. Единият е чистосърдечен, а другият не го знаеш дали говори това, което мисли.

Славиша Стоянович сякаш досега бе в лабиринт, на чийто единствен изход бе дербито в неделя. Видимо всички негови усилия бяха насочени към този мач. Ето това е майстор!

Първо, трябва да отбележим забележителната проницателност на Стоянович. Досега той прави, струва, въртя, дори пренапрегна футболистите с мини подготовка като рискува мача в Пловдив и това му струва загуба на „Лаута“. Майсторство е и да излезеш от такова поражение за кратък период от време. Такава загуба можеше да повлияе негативно на колектива, да повлече критики от ръководство, медии и фенове. Славиша обаче успя да капсулира съблекалнята до мача с ЦСКА и, както казват треньорите, не допусна напрежение отвън.

Разбира се, че няма да подминем и дозата късмет. Още в първата минута ЦСКА стигна до удар към вратата на Полачек, но само му запалиха ръкавиците. После, ако страхливият Сватбата си бе дал дузпата за ръката на Иван Горанов, сигурно мачът щеше да промени посоката си на развитие. И после още един удар с глава на Бодуров след корнер, когато Полачек изгледа излизащата на сантиметри топка в аут. Но, както е казал класикът – „Съдбата обича смелите“. А както е казал Валери Божинов – когото го е страх от мечки, значи се страхува.

За разлика от предшественика си Роси, Стоянович се интересува от всичко. Славиша със сигурност чете и гледа интервютата на колегите си и няма как да не е разбрал, че любимият резултат на Ел Маестро е 1:0. Без да го е казвал официално, можем да бъдем убедени, че това е и любимият резултат на Делио Роси. И сърбинът с материала на Роси би Ел Маестро – с неговите камъни по неговата глава.

Нека отчетем, че видимо стратегията на Славиша бе не само да вкара първи гол в мача, но и ако може това да стане по-бързо. И по-важното – след попадението във вратата на Черниаускас сините не се прибраха, а докато им позволиха физическите сили, си разиграваха коня с мисълта за второ попадение. Стоянович със сигурност е проучил как се развиваха нещата при предшественика му. И е и бил наясно, че ако и той като Роси играе изчаквателно, нищо добро не го чака.

Едно дерби започва много преди първия съдийски сигнал, в случая на страхливия Сватбата. Треньорът на Левски можеше да подмине въпросите, свързани с колега му, и да запази дипломация, но го нарече „лукав“. Майсторски ход срещу Ел Маестро. Ето я разликата между това, което пише в психологическия профил на Стоянович, и това, което пише в личната карта на треньора на ЦСКА. Името Ел Маестро срещу качествата на Майстора. Само да вметнем нещо интересно – Златомир Загорчич също не се изказа ласкаво за сънародника си Нестор. А принципно сърбите във футбола са затворено общество и се бранят, където и по света да работят.

Разбира се, че не е редно да поставяме голяма пропаст между качествата на треньорите на Левски и ЦСКА. Твърде рано е да правим генерални оценки. Но по поведението и действията им засега предимството категорично е на страната на Майстора. И като встъпване в длъжност, и като контакти с шефове, фенове и медии Славиша е напред с едни гърди пред Ел Маестро, който си пада малко философ, малко по-отгоре гледа на нещата, малко е по-пестелив на обикновени думи, а някои шегички, изглежда, само той си ги разбира. По-скоро той го играе малко дребен тарикат, но на този етап е повечко в ролята на обикновения твърдоглав хитрец. Защо твърдоглав ли? Позициите на някои футболисти, примерно Тиаго – тези дискусии надхвърлят рамките на нормалното и като количество, и като съдържание, но Ел Маестро сякаш прави напук на останалия свят. Майстор Славиша на негово място сигурно за момент би тръгнал и против собствените си принципи, но само и само да спечели дербито. Но това не е изненада, Стоянович този мач го е играл, но в Белград. Там също сблъсъкът Звезда – Партизан започва на психологическия фронт дни и седмици по-рано. И там в стартовите единайсет попадат най-добрите, най-проверените и експерименти не се правят.

Чисто тактически Славиша много навреме отвори мача и много навреме го затвори. Самият мач – нищо особено. Ако преди това сте гледали Уест Хем – Манчестър Юнайтед и след това Рома – Лацио и Челси – Ливърпул, футболът на „Васил Левски“ от неделя следобед изостава, да не кажем няма нищо общо с този по европейските стадиони. Левски просто бе подготвен много по-добре психологически, а и тактически проведе мача си на ниво, без да има някакво впечатляващо превъзходство. Ако Мауридес и Костов си бяха разменили фланелките преди двубоя, сините сигурно щяха да бият с повече, но това е друга тема. Или, както би казал Божинов – когато Генерал Божиавтогол каже нещо, нищо друго няма значение.

Желю Станков, „Тема спорт“