Шеф във ФИСА: България е пример за бързо израстване в условията за парагребците, Пловдив предлага отлични условия за тях

Фей Хо е истинска спорта личност – тя участва два пъти на Олимпийски игри в два различни гребни спорта. През 1984 година е на Олимпийските игри в Лос Анджелис като състезателка по каяк в отбора. Треньорът й предлага да смени спорта, тъй като в гребането има и лека категория. И така, от 1987 г. Фей Хо вече има нов спорт. На Игрите в Барселона през 1992 г. тя отново е олимпийка, вече като състезател по гребане. Тя е единственият спортист от Хонконг, участвал на Започва работа в комисията на  FISA за парагребци през 2002, а от 2006 г. е председател на комисията.

 

– Госпожо Хо, FISA е една от първите спортни организации в света, която не прави разлика в отношението си към спортисти и спортисти с увреждания – гребци и парагребци. Как го постигнахте?

– Гребането е спорт за всеки. Но за да постигнем този основен принцип, нашата комисия извърши много работа. Парагребците – също. За да достигнем до Световното първенство по гребане в Пловдив, където гребната дистанция е еднаква за всички – 2000 метра. За първи път двукилометровата дистанция бе тествана от парагребците през 2017 година в Сарасота. Прекрасно е да видим какви усилия се полагат от всички страни, за да няма никакво разделение между гребците и парагребците. Пловдив е сред примерите как гребният канал може да се развие, как могат да се осигурят отлични условия за парагребците, за да бъдат наистина част от голямото състезание, каквато е и основната идея на FISA. На Световното първенство по гребане в Пловдив 40 страни изпратиха свои отбори, а броят на лодките с парагребци в тях е 71.

– Как посрещнаха парагребците идеята, че ще се състезават на дистанция от 2 километра?

– Внимателно се вслушваме и съобразяваме с мненията на спортистите. Някои могат да издържат натоварването от двукилометровата дистанция. Други не могат. Зависи от самия атлет. Някои предпочитат да спринтират, други – да издържат на големи разстояния. Трудно е – да, но изпитват и удовлетворение от факта, че за всички гребци изискванията са еднакви. Убедена съм, че не трябва да има разлика между параспортистите и другите атлети. В началото парагребците се състезаваха на 1000 метра, но те усъвършенстваха възможностите си и вече гребат на 2 километра. Спортът ни изисква много тренировки и независимо от дистанцията параспортистите трябва да бъдат подготвени.  Промяната в отношението към парагребците може да се види по лицата им – това са щастливи хора.

– Гребането за параспортисти привилегия на по-богатите страни ли е? В кои държави парагребането е най-развито?

– Англия, Италия и САЩ са първите страни, които дадоха възможност на параатлетите си да тренират и да се състезават в гребане. Логично, те са най-развити и в момента. Тези страни и сега оказват силна подкрепа на своите парагребци. В Украйна също се полагат големи усилия. Те не са сред най-силните, но държавата дава голяма подкрепа. Това е начинът.  FISA също инвестира много в парагребането. Предлагаме силна подкрепа на страните, които не са толкова богати. Парагребането е развито в общо близо 50 страни по света.

– При какви условия тренират парагребците по света? И къде се намира България в общата картина?

– Всяка страна има възможност да предоставя условия за парагребците. Въпросът е да има и воля. България е пример за бързо израстване в това отношение. Гребната база в Пловдив беше усъвършенствана специално за парагребане – бяха изградени рампи за колички, беше направен и специален асансьор, с който атлетите с колички да имат достъп до помещенията във финалната кула. Отделно са и отличните условия на самия гребен канал. Водата в Пловдив е много бърза, а треньорите имат отлична видимост и са близо до спортистите, за да ги напътстват. Гребният канал в Пловдив е сред най-добрите за параатлети. На всеки канал, където се провеждат състезания за парагребци, има и обичайни малки трудности – като движението на количките по понтоните. Но те се решават – ето, може да видите, че на понтоните, от които парагребците влизат във водата, са застлани килими, по които количките се движат по-лесно. Най-важното е желанието и отношението. А и от страна на ФИСА, и от страна на самите параатлети, и от страна на организаторите желанието е в една посока – да няма разделение и да има възможно най-добрите условия както за гребците, така и за парагребците.

– Кога мислите, че можете да бъдете готова с вашата оценка за качеството на Световното първенство по гребане в Пловдив?

– Аз виждам усилията, които домакините са положили и не спират да полагат. Виждам хората, които работят здраво, за да имат гребците отлични условия за състезания и за почивка. Парагребците усещат дружелюбно отношение към себе си. Що се отнася до Пловдив, аз зная, че градът през 2019 година е европейска столица на културата. Сегашното Световно първенство може да даде ценен опит за това как градът може да подобри условията си за туристи със специални потребности.

– Посещавали ли сте Пловдив друг път?

– Да, тук съм за втори път. Харесва ми, че хората тук са много дружелюбни и винаги усмихнати. Още не съм успяла да разгледам града, защото сме от сутрин до вечер на гребния канал, но се надявам в следващите дни да имам тази възможност.